Тайните на Юда – предателят
От целувката до измяната на Исус от Назарет, Юда Искариотски запечатва своето име в историята и вечно ще бъде помнен като най-големия изменник в историята. Въпреки това тегло, което ще носи вечно – съмняваме се, че в миналото ще има черква, която да опрости тези каузи, той е виновен за серия от чудеса в християнската вяра. Благодарение на него следва арест, съд и гибел посредством разпване, които водят до възкресение.
Без Юда, всичко това нямаше по какъв начин да се случи, а той самият остава малко познаван и още по-малко обсъждан от църквата. Юда играе ролята на Мария-Магдалена, която дълго време е описвана като лека жена и грешница, въпреки и истинските текстове в никакъв случай да не показват какво в действителност стои зад нейните грехове. Много историци и до през днешния ден подозират, че Юда не е толкоз черен, колкото се показва. Малцина даже знаят, че Юда има евангелие, което в никакъв случай не съумява да стигне до необятната аудитория, само че точно там се споделя, че Исус е изискал от Юда да бъде предаден и да бъде освободен от своето човешко тяло. И тъкмо тези забавни детайли липсват в Библията и по някаква причина ни лишават от по-сериозен отговор.
Библията мълчи по този мотив, изключително откакто не се споделя доста за предишното на предателя. Всички евангелия го загатват като един от учениците на Исус, само че нищо повече. Единствено той носи второ име от града, от който произлиза – Кериот, локализиран на юг от Йерусалим. Именно тази адресна регистрация демонстрира, че малко или доста (Исус е роден в Римска Палестина, която се намира на север) Юда е бил новобранеца на групата. Никой не е сигурен, от кое място тъкмо идва Юда, както и дали той самият е Сикари. Това е друга концепция, която показва група еврейски бунтовници, които се изправят против римската окупация и осъществяването на тероризъм към 40-50 година след н.е. Повечето учени просто се пробват да намерят някакви разлики сред Юда и всички останали. Мнозина се питат и за какво Юда би предал Исус?
Евангелието на Йоан демонстрира, че почитателите на Исус схващат за измяната. След като питат кой тъкмо е предателят? Исус дава отговор, че е оня, който е получил парче самун, потопено в храна. Исус подава парчето на Юда – синът на Симон Искариотски и малко по-късно в неговото тяло влиза сатаната. Поне по този начин наподобява историята на Йоан.
Юда се е опитал да стане един от свещениците на храна, религиозните управляващи по това време и е получил предложение да съобщи Исус в подмяна на пари – 30-те сребърника. Това е написал Матей в своето евангелие. Евангелието на Лука също цитира сатанинско въздействие, само че прибавя и лакомия в цялата картина. Твърди се, че самият Юда не е бил толкоз честен и не било мъчно за дявола да се възползва от него. Той е бил съдържателят на общата чанта с пари или богатства, които Юда краде от тях.
Някои историци показват, че постоянно има опити да се види по какъв начин Юда е бил лаком за пари. Възможно е да е станал припрян или отчаян от обстоятелството, че Исус не е приел неговото предложение за водене на протест против римляните и основаването на кралството на Израел. Възможно е просто да се е изплашил от следващото изтриване или още повече експанзия от страна на римляните. Възможно е Юда да прави тази стъпка с концепцията, че ще се спре вероятно клане.
Каквито и да са претекстовете, Юда води бойците и разпознава Исус като го целува и назовава „ Раби “. След това излиза наяве, най-малко по думите на Матей, че Юда е съжалил за своите дейности, като се твърди, че връща сребърниците на църковните управляващи и се разкайва, че е предал почтена кръв. Твърди се, че по-късно оставя сребърниците на земята и се самоубива, още веднъж по думите на Матей от неговото евангелие.
Според различен канонизиран източник на Библията – Евангелието на Лука, Юда не се самоубива, откакто предава Исус. Вместо това, той отива в поле и пада с главата напред, а тялото му се пръска и вътрешностите му излизат на открито. Това най-често се среща като откъс в Библията, когато Бог предизвиква гибелта.
Предателството води до ареста, съда и най-после гибелта посредством разпване. След възкресението се твърди, че е донесено освобождение на цялото човечество. Името на Юда остава като синоним за изменничество на най-различни езици, в това число и на български. В пъкъла на Данте ще открием, че Юда се намира в най-дълбоките кръгове.
И тук идва идващият въпрос: в действителност ли е бил толкоз злобен? Според Уилям Класън – професор от Канада, издател на биографията на Юда, доста от главните елементи са изменени и пресилени от църквата и нейните водачи. Това се случва в оня миг, когато всички желаят да избягат от юдеизма.
През 2006 година излиза вест, че е намерено евангелието на Юда и е един от доста търсените източници на информация. Твърди се, че е написан към 150 година прочие н. е. и е заимствуван от гърци през III век. Юда е считан за гностик и тъкмо тази част от християнството е отхвърлена и не намира място в формалните религиозни групи. Именно там излиза наяве, че Юда е един от най-обичаните възпитаници на Исус. В неговата версия на събитията, Исус е изискал да бъде предаден от Юда на управляващите, с цел да може по този начин да се освободи от своята физическа форма и да извърши последната си задача – спасението на човечеството. Странното е, че даже и критиците намират някакви дупки, които в този случай показват, че текстът е писан към 1 век след гибелта и на двамата и това слага малко по-трудно доказателството за самата история.
Да, предателят е явен, само че истината е, че никой не знае нищо за него и мъчно би могъл да открие някаква спомагателна информация, изключително откакто от ден на ден хора се пробват да намерят някаква по-ясна посока. Той е отритнат и пропуснат, само че въпреки всичко има и друга позиция, която най-вероятно в бъдеще, когато науката успее да разчете или даде по-голяма независимост и информация, можем да разберем.
