Храненето и холестеролът
От толкоз от дълго време медиците и диетолозите спорят към холестерола, че даже споменаването на самата дума, стартира да буди неспокойствие у болшинството хора. Към това се причисляват и производителите на хранителни артикули, които постоянно изписват на етикетите, че точно тяхното олио не съдържа холестерол. Въпросното вещество обаче, по този начин или другояче не се намира в растителните артикули и информацията им е по-скоро подвеждаща.
И по този начин – главните храни, които са упреквани за високия холестерол са сланината, свинското месо, саламите, яйцата и кравето масло. Но значи ли това, че е би трябвало, да се откажем от използването им?
На първо място не трябва да забравяме, че холестеролът е жизненоважен за нашия организъм. Той се съдържа в стените на клетките и е нужен за синтеза на хормоните и жлъчния сок. По-голямата част от веществото се създава в черния дроб и едвам около1/5 одобряваме с храната. Затова не постоянно лишаването от скотски артикули повлиява количеството на холестерол в кръвта.
Сигурно сте чували, че на холестерола се приписва морална категория – назовават го „ добър ” и „ неприятен ”. Става дума обаче за едно и също вещество, а разликата идва от транспортния белтък, с които се свързва. Резултатът е два типа липопротеини, които си противодействат, с цел да се поддържа нужният баланс. Тези с по-малка компактност (LDL) придвижват преди малко признатият с храната и създаден от организма холестерол към клетките, само че в случай че количеството му е прекомерно огромно, се отсрочва по стените на кръвоносните съдове. За благополучие обаче липопротеините с висока компактност (HDL) придвижват веществото в противоположната посока – от клетките към черния дроб, където холестеролът се изхвърля от организма. По пътя се почистват и непотребните количества, които са се отсрочили по артериите. Тоест, с цел да се поддържа здравословния баланс в организма е належащо равнищата на HDL да надвишават тези на LDL. В противоположен случай артетиите последователно се стесняват от натрупването на склеротични плаки. Въпросът е до каква степен това зависи от приема на храна, богата на холестерол?
През 70-те и 80-те година в Съединени американски щати се развихря същинска битка против холестерола. Започват да се създават заместители на холестериновите храни (например маргарин вместо чисто масло), а на етикета да се изписва, че продуктът не съдържа въпросното вещество. Въпреки това смъртността от инфаркти и инсулти не понижава значително.
В същото време французите и италианците, които обичат да похапват мазни меса, сирена и сосове, в пъти по-рядко страдат от сърдечно-съдови болести и се славят с огромната си дълготрайност на живота. Съответно връзката сред потреблението на скотски артикули и рисковите равнища на холестерола не е толкоз обикновена, колкото сме привикнали да мислим. Това, на което нормално не отчитаме са останалите храни, които влизат в менюто ни.
По време на акция против холестерола в Съединени американски щати животинските мазнини в храните се заменят с хидрогинезирани растителни масла (иначе казано маргарин). Те са евтини, придават по-голям размер, продължителност и мирис на продукта и също така разрешават на етикета да се изпише „ без холестерол ”. Производителите толкоз ги обикват, че стартират да ги влагат в безусловно всичко – полуфабрикати, чипс, бисквити, хамбургери, кроасани, пуканки и така нататък Наистина самичък по себе си маргаринът не съдържа холестерол, само че става причина да се наруши обмяната на веществото. Редовната консумация, на храни, които го съдържат води до повишение на рисковия LDL и понижаване на потребния HDL. По този метод заместването на животинските мазнини с маргарин освен не малалява риска от артеросклероза, а неведнъж го усилва.
Италианците и французите употребяват доста по-успешна тактичност за балансиране на огромното количество холестерол в менюто си – просто щедро го допълват със зехтин, алено вино и доста свежи плодове и зеленчуци. Тези храни съдържат огромно количество полифеноли и ненаситени мастни киселини, които не разрешават на холестерола да се отсрочва по стените на артериите.
И по този начин – главните храни, които са упреквани за високия холестерол са сланината, свинското месо, саламите, яйцата и кравето масло. Но значи ли това, че е би трябвало, да се откажем от използването им?
На първо място не трябва да забравяме, че холестеролът е жизненоважен за нашия организъм. Той се съдържа в стените на клетките и е нужен за синтеза на хормоните и жлъчния сок. По-голямата част от веществото се създава в черния дроб и едвам около1/5 одобряваме с храната. Затова не постоянно лишаването от скотски артикули повлиява количеството на холестерол в кръвта.
Сигурно сте чували, че на холестерола се приписва морална категория – назовават го „ добър ” и „ неприятен ”. Става дума обаче за едно и също вещество, а разликата идва от транспортния белтък, с които се свързва. Резултатът е два типа липопротеини, които си противодействат, с цел да се поддържа нужният баланс. Тези с по-малка компактност (LDL) придвижват преди малко признатият с храната и създаден от организма холестерол към клетките, само че в случай че количеството му е прекомерно огромно, се отсрочва по стените на кръвоносните съдове. За благополучие обаче липопротеините с висока компактност (HDL) придвижват веществото в противоположната посока – от клетките към черния дроб, където холестеролът се изхвърля от организма. По пътя се почистват и непотребните количества, които са се отсрочили по артериите. Тоест, с цел да се поддържа здравословния баланс в организма е належащо равнищата на HDL да надвишават тези на LDL. В противоположен случай артетиите последователно се стесняват от натрупването на склеротични плаки. Въпросът е до каква степен това зависи от приема на храна, богата на холестерол?
През 70-те и 80-те година в Съединени американски щати се развихря същинска битка против холестерола. Започват да се създават заместители на холестериновите храни (например маргарин вместо чисто масло), а на етикета да се изписва, че продуктът не съдържа въпросното вещество. Въпреки това смъртността от инфаркти и инсулти не понижава значително.
В същото време французите и италианците, които обичат да похапват мазни меса, сирена и сосове, в пъти по-рядко страдат от сърдечно-съдови болести и се славят с огромната си дълготрайност на живота. Съответно връзката сред потреблението на скотски артикули и рисковите равнища на холестерола не е толкоз обикновена, колкото сме привикнали да мислим. Това, на което нормално не отчитаме са останалите храни, които влизат в менюто ни.
По време на акция против холестерола в Съединени американски щати животинските мазнини в храните се заменят с хидрогинезирани растителни масла (иначе казано маргарин). Те са евтини, придават по-голям размер, продължителност и мирис на продукта и също така разрешават на етикета да се изпише „ без холестерол ”. Производителите толкоз ги обикват, че стартират да ги влагат в безусловно всичко – полуфабрикати, чипс, бисквити, хамбургери, кроасани, пуканки и така нататък Наистина самичък по себе си маргаринът не съдържа холестерол, само че става причина да се наруши обмяната на веществото. Редовната консумация, на храни, които го съдържат води до повишение на рисковия LDL и понижаване на потребния HDL. По този метод заместването на животинските мазнини с маргарин освен не малалява риска от артеросклероза, а неведнъж го усилва.
Италианците и французите употребяват доста по-успешна тактичност за балансиране на огромното количество холестерол в менюто си – просто щедро го допълват със зехтин, алено вино и доста свежи плодове и зеленчуци. Тези храни съдържат огромно количество полифеноли и ненаситени мастни киселини, които не разрешават на холестерола да се отсрочва по стените на артериите.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ