Да отидем на Добро поле и да си простим
От тази борба, която армията ни губи, потегля разделянето на „ наши “ и „ ваши “
Тези дни България отбелязва две сакрални дати – 6-и септември- Съединението и 15 и септември- борбата при Добро поле (днес в Северна Гърция). Болшинството от българите свързват 15 септември с първия образователен ден, първия учебен звънец, въобще мемоари от предишното и раздвижване пред сегашното. За нашего брата, историците, обаче тази дата е обвързвана с едно тъжно и съдбоносно за бъдещето на Родината време. Време, което поставя завършек на една българска фантазия, най-голямата, която по този начин и 100 години по-късно не е сменена от друга. Именно този блян ще събере още веднъж през 1915 година войска от 800 000 хиляди души. Българи, тръгнали на гурбет по целия свят, ще не помнят за келепира си и от Австралия, Америка и цяла Европа, без никой да ги вика – ще тръгнат към майка България, с цел да оказват помощ за обединяването й. С този си блян, България влиза в Първата международна война през 1915 година
Тя обгръща интервала от 14 октомври 1915 година, когато Царство България афишира война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското помирение страната капитулира.
Трябвало ли е да застанем на страната на Тройния съюз? За разлика от България, всички други балкански страни, като се изключи Османската империя, са част от Антантата.
На Македонския фронт, 1918 година
Това стълкновение, наричано също Пробив при Добро поле, се води точно на 15 септември 1918 година на платото Добро поле в Македония сред български и противникови сръбско-френски военни формирования. Българската войска губи тази борба, само че печели възхищението на света със своя безподобен подвиг.
Общият проект на Антантата включва по едно и също време нахлуване на позициите при Дойран и при Добро поле, а след това гърци и британци от една страна, и французи и сърби въпреки това, да се съединят в Скопие и да заловен в „ чувал “ 600 хиляди български воини в Македония.
Основните сили на Антантата са френската 122-ра пехотна дивизия (разполагаща със 136 разнокалибрени оръдия) и сръбски елементи.
Защитници на Добро поле са българските войски от 2-ра Тракийска и 3-та Балканска пехотни дивизии. Те влизат в състава на 11-та немска войска. 2-ра дивизия е в състава на 61-ви немски корпус, а 3-та дивизия е директно подчинена на щаба на 11-та войска.
Българите не са сюрпризирани от настъплението на съперника. Чрез Военното разузнаване Главното командване получава сведения за квалифицираната от Антантата офанзива на Добро поле. Не са взети обаче нужните контрамерки, в това число посредством възстановяване на така и така неприятната защита и посредством привличане на запаси. Армията е изтощена, боса, гладна, без боеприпаси, демотивирана от дейностите на политиците. Настъплението на съперника заварва българите в доста тежко състояние. На 14 септември 1918 година в 7.00 ч стартира артилерийската подготовка на съперника. Едновременно с нея самолети на Антантата хвърлят бомби по българските и немските позиции на Добро поле. На мощния огън на съперника българската артилерия в сектора не може да се опълчи. Тя икономисва дори снаряди, които немското командване мъчно й отпуска.
В сектора на 1/8 бригада боевете са кръвопролитни. Отделни картечни гнезда се държат до последния боец. Картечните роти от 10-и и 30-и полк, пръснати на 7 км фронт и подкрепяни единствено от 28 оръдия, се окопават. Силите на Антантата ги превъзхождат доста в регионите на офанзивите. По време на борбата някои български елементи са обградени. Българите не могат да спрат офанзивата, само че и отхвърлят да се предадат.
Три дни нашите юнаци удържат позициите си, на вятъра очаквайки командването на 11-а немска войска, на чието послушание са шест български дивизии, да изпрати помощ. Накрая оживелите са принудени да правят отстъпка. Но какъв брой са оживелите? В Ямболския полк след отстъплението му на втората линия на защитата остават едвам 230 души. Подобно е ситуацията и в другите полкове. Над 70% от българските воини при Добро поле умират на бойното поле със гибелта на храбрите, бранейки Отечеството и своя блян. Много картечни гнезда, обкръжени от врага, не се предават в плен, а се борят до последния човек. Едно от тези гнезда се командва от подпоручик Стратия Мазгалов от Шейновския полк. Разполага с 2 картечници и 13 бойци. Шепа хора против многохилядния зложелател. Въпреки това одобряват багра. Не отстъпват. Не побягват. Не се предават, с цел да спасят живота си. Те извършват дълга си към народа и Отечеството. Изпълняват го до дъно. Позицията е обкръжена, обръчът е затегнат. Бавно, с цената на огромни старания и доста жертви, враговете се доближават до картечното гнездо. Най-накрая съумяват да се приближат задоволително, с цел да пуснат в деяние едно ужасно оръжие – огнехвъргачката. Храбрите български войни изгарят в огъня като живи факли. В книгата си „ Урокът от Добро поле“ полковник Азманов написа: „ Само двама души са се избавили по знамение, с цел да ни опишат за дивното себепожертване на тези никому незнайни герои – светци. И даже съперникът се възхищава от подвига им, като споделя за тях: „ …те избраха да бъдат изгорени от огнепръскачки, само че не се предадоха.“ Пробивът при Добро поле е чисто тактически, само че има и стратегически последствия основно заради бездействието на българското и немското командване. В формирания кулоар съглашенските войски настъпват доста постепенно на север, в разнообразни посоки, тъй като се притесняват от възможен контраудар по едва предпазените им флангове. Такъв удар обаче българските войски не нанасят, въпреки че разполагат с задоволително сили и средства да го създадат.
Битката при Добро поле приключва с проваляне за България и пробив на фронта, вследствие на който стрната е принудена да желае помирение и да излезе от войната. Така се стига до омерзението за всички българи и некролога на Санстефанския блян – Ньой!
Добро поле е началото на края. Там е заровен крахът на Българският блян. Там е заровено и Съединението. Парадоксът е, че това Добро поле се трансформира в най- неприятното гробище за българската религия. Добро поле през идващите 100 години е знак на проваляне. Оттам потеглят останалите живи, гладни, бойци към София с цел да търсят отмъщение за измяната от политиците в столицата.
100 години според от конюктурата по друг метод се възприема ролята на Войнишкото въстание, само че резултатът е един – Гражданска война. Разделение! Понякога тази Гражданска война носи всички атрибути на една война – убийства, гнет, разрушени човешки ориси. А по-често тази война е тлеещата ненавист, вследствие на която е разделянето: на „ наши ” и „ ваши ”, на „ сини ” и „ червени ”, на „ жители ” и „ селяни ”, „ ченгета ” и „ дисиденти ” на „ Левски ” и „ ЦСКА ”…поводи за разделяне – дал Господ! Ако ги няма- измисляме си ги…
Вече 100 години всеки от нас се ражда и отраства в среда на „ наши ” или „ ваши ”. Вече 100 години всеки от нас изживява своя земен път с оправданието, че „ вашите ” му пречат, а по този начин бягаме от отговорност. Всяко последващо българско потомство се отглежда с презумцията за омразата към другите и в сигурност за личната си справедливост. А ужасният абсурд е, че и „ другите ” са българи. Искат същото като нас…, а сме разграничени!
Дали да не се върнем на този 15 септември на същото това Добро поле, да опеем мъртвите си предци, чиито духове към този момент 100 години бродят неопяти. Дали да не се върнем на това Добро поле, с цел да потърсим посредством вътрешен катарзис мястото, на което е заровено българското Съединение? Да възкресим българския блян, само че не за териториални искания към съседите ни, не за „ България на три морета ”, не от подправена, гръмка патриотарщина, а за свободна, самостоятелна, просперираща България. Нали и „ наши ”, и „ ваши ” сякаш тъкмо това желаеме? Да се върнем към идеала на Априлци за независимост и самостоятелност! След 6-и септември – Денят на Съединението следва и 22-ри септември- Денят на Независимостта. Мислите ли, че това е инцидентно? Аз не мисля. Духовно съединяване и политическа самостоятелност – на това би трябвало да почива новият народен блян на България и по тази причина в никакъв случай не би трябвало да се връщаме към омразата и реванша.
Тези дни България отбелязва две сакрални дати – 6-и септември- Съединението и 15 и септември- борбата при Добро поле (днес в Северна Гърция). Болшинството от българите свързват 15 септември с първия образователен ден, първия учебен звънец, въобще мемоари от предишното и раздвижване пред сегашното. За нашего брата, историците, обаче тази дата е обвързвана с едно тъжно и съдбоносно за бъдещето на Родината време. Време, което поставя завършек на една българска фантазия, най-голямата, която по този начин и 100 години по-късно не е сменена от друга. Именно този блян ще събере още веднъж през 1915 година войска от 800 000 хиляди души. Българи, тръгнали на гурбет по целия свят, ще не помнят за келепира си и от Австралия, Америка и цяла Европа, без никой да ги вика – ще тръгнат към майка България, с цел да оказват помощ за обединяването й. С този си блян, България влиза в Първата международна война през 1915 година
Тя обгръща интервала от 14 октомври 1915 година, когато Царство България афишира война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското помирение страната капитулира.
Трябвало ли е да застанем на страната на Тройния съюз? За разлика от България, всички други балкански страни, като се изключи Османската империя, са част от Антантата.
На Македонския фронт, 1918 година Това стълкновение, наричано също Пробив при Добро поле, се води точно на 15 септември 1918 година на платото Добро поле в Македония сред български и противникови сръбско-френски военни формирования. Българската войска губи тази борба, само че печели възхищението на света със своя безподобен подвиг.
Общият проект на Антантата включва по едно и също време нахлуване на позициите при Дойран и при Добро поле, а след това гърци и британци от една страна, и французи и сърби въпреки това, да се съединят в Скопие и да заловен в „ чувал “ 600 хиляди български воини в Македония.
Основните сили на Антантата са френската 122-ра пехотна дивизия (разполагаща със 136 разнокалибрени оръдия) и сръбски елементи.
Защитници на Добро поле са българските войски от 2-ра Тракийска и 3-та Балканска пехотни дивизии. Те влизат в състава на 11-та немска войска. 2-ра дивизия е в състава на 61-ви немски корпус, а 3-та дивизия е директно подчинена на щаба на 11-та войска.
Българите не са сюрпризирани от настъплението на съперника. Чрез Военното разузнаване Главното командване получава сведения за квалифицираната от Антантата офанзива на Добро поле. Не са взети обаче нужните контрамерки, в това число посредством възстановяване на така и така неприятната защита и посредством привличане на запаси. Армията е изтощена, боса, гладна, без боеприпаси, демотивирана от дейностите на политиците. Настъплението на съперника заварва българите в доста тежко състояние. На 14 септември 1918 година в 7.00 ч стартира артилерийската подготовка на съперника. Едновременно с нея самолети на Антантата хвърлят бомби по българските и немските позиции на Добро поле. На мощния огън на съперника българската артилерия в сектора не може да се опълчи. Тя икономисва дори снаряди, които немското командване мъчно й отпуска.
В сектора на 1/8 бригада боевете са кръвопролитни. Отделни картечни гнезда се държат до последния боец. Картечните роти от 10-и и 30-и полк, пръснати на 7 км фронт и подкрепяни единствено от 28 оръдия, се окопават. Силите на Антантата ги превъзхождат доста в регионите на офанзивите. По време на борбата някои български елементи са обградени. Българите не могат да спрат офанзивата, само че и отхвърлят да се предадат.
Три дни нашите юнаци удържат позициите си, на вятъра очаквайки командването на 11-а немска войска, на чието послушание са шест български дивизии, да изпрати помощ. Накрая оживелите са принудени да правят отстъпка. Но какъв брой са оживелите? В Ямболския полк след отстъплението му на втората линия на защитата остават едвам 230 души. Подобно е ситуацията и в другите полкове. Над 70% от българските воини при Добро поле умират на бойното поле със гибелта на храбрите, бранейки Отечеството и своя блян. Много картечни гнезда, обкръжени от врага, не се предават в плен, а се борят до последния човек. Едно от тези гнезда се командва от подпоручик Стратия Мазгалов от Шейновския полк. Разполага с 2 картечници и 13 бойци. Шепа хора против многохилядния зложелател. Въпреки това одобряват багра. Не отстъпват. Не побягват. Не се предават, с цел да спасят живота си. Те извършват дълга си към народа и Отечеството. Изпълняват го до дъно. Позицията е обкръжена, обръчът е затегнат. Бавно, с цената на огромни старания и доста жертви, враговете се доближават до картечното гнездо. Най-накрая съумяват да се приближат задоволително, с цел да пуснат в деяние едно ужасно оръжие – огнехвъргачката. Храбрите български войни изгарят в огъня като живи факли. В книгата си „ Урокът от Добро поле“ полковник Азманов написа: „ Само двама души са се избавили по знамение, с цел да ни опишат за дивното себепожертване на тези никому незнайни герои – светци. И даже съперникът се възхищава от подвига им, като споделя за тях: „ …те избраха да бъдат изгорени от огнепръскачки, само че не се предадоха.“ Пробивът при Добро поле е чисто тактически, само че има и стратегически последствия основно заради бездействието на българското и немското командване. В формирания кулоар съглашенските войски настъпват доста постепенно на север, в разнообразни посоки, тъй като се притесняват от възможен контраудар по едва предпазените им флангове. Такъв удар обаче българските войски не нанасят, въпреки че разполагат с задоволително сили и средства да го създадат.
Битката при Добро поле приключва с проваляне за България и пробив на фронта, вследствие на който стрната е принудена да желае помирение и да излезе от войната. Така се стига до омерзението за всички българи и некролога на Санстефанския блян – Ньой!
Добро поле е началото на края. Там е заровен крахът на Българският блян. Там е заровено и Съединението. Парадоксът е, че това Добро поле се трансформира в най- неприятното гробище за българската религия. Добро поле през идващите 100 години е знак на проваляне. Оттам потеглят останалите живи, гладни, бойци към София с цел да търсят отмъщение за измяната от политиците в столицата.
100 години според от конюктурата по друг метод се възприема ролята на Войнишкото въстание, само че резултатът е един – Гражданска война. Разделение! Понякога тази Гражданска война носи всички атрибути на една война – убийства, гнет, разрушени човешки ориси. А по-често тази война е тлеещата ненавист, вследствие на която е разделянето: на „ наши ” и „ ваши ”, на „ сини ” и „ червени ”, на „ жители ” и „ селяни ”, „ ченгета ” и „ дисиденти ” на „ Левски ” и „ ЦСКА ”…поводи за разделяне – дал Господ! Ако ги няма- измисляме си ги…
Вече 100 години всеки от нас се ражда и отраства в среда на „ наши ” или „ ваши ”. Вече 100 години всеки от нас изживява своя земен път с оправданието, че „ вашите ” му пречат, а по този начин бягаме от отговорност. Всяко последващо българско потомство се отглежда с презумцията за омразата към другите и в сигурност за личната си справедливост. А ужасният абсурд е, че и „ другите ” са българи. Искат същото като нас…, а сме разграничени!
Дали да не се върнем на този 15 септември на същото това Добро поле, да опеем мъртвите си предци, чиито духове към този момент 100 години бродят неопяти. Дали да не се върнем на това Добро поле, с цел да потърсим посредством вътрешен катарзис мястото, на което е заровено българското Съединение? Да възкресим българския блян, само че не за териториални искания към съседите ни, не за „ България на три морета ”, не от подправена, гръмка патриотарщина, а за свободна, самостоятелна, просперираща България. Нали и „ наши ”, и „ ваши ” сякаш тъкмо това желаеме? Да се върнем към идеала на Априлци за независимост и самостоятелност! След 6-и септември – Денят на Съединението следва и 22-ри септември- Денят на Независимостта. Мислите ли, че това е инцидентно? Аз не мисля. Духовно съединяване и политическа самостоятелност – на това би трябвало да почива новият народен блян на България и по тази причина в никакъв случай не би трябвало да се връщаме към омразата и реванша.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ