Мечът на Кубрат и Орелът на Аспарух - къде се намират големите български съкровища?
От своето учредяване през 681 година до през днешния ден Българската страна е променяла своето териториално разположение неведнъж. Така да вземем за пример Стара Велика България се е простирала на териториите на днешна Русия и Украйна, само че след гибелта на Кубрат страната била унищожена. Синовете му се пръснали в разнообразни направления, като третият от тях – Аспарух, основал Дунавска България, която към този момент се простирала на двата бряга на Дунав при Черно море.
Българска история лежи и в земите сред три морета, когато при цар Симеон Велики България се намирала сред Черно, Егейско и Адриатическо море.
Тази къса историческа отпратка идва, с цел да потърсим отговор на въпроса къде отвън България се намират огромни съкровища на български владетели, властвали над територии, които през днешния ден не са част от България. Можем единствено да си представим какъв брой културно-исторически благосъстояния са останали отвън рамките на страната ни, за които потвърдено или не, са български.
За благополучие част от тях към този момент са били в България за краткотрайни изложения. Други са изложени за непрекъснато в музеите ни, само че единствено като копия на оригиналите. Автентичните съкровища, открити отвън граница, в този момент се пазят в един от най-големите европейски музеи.
25 кг злато на Кубрат в Санкт Петербург
През 1912 година в дребното украинско селце Малая Перешчепина е намерено богатство, което и до през днешния ден се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
Според излъчената история две деца пасели стадото си и играели на брега на река Ворскла, когато едното пропаднало в земята. В дълбокия трап разкрили огромна златна кана, която занесли у дома. Докато новината за златната находка стигне до управляващите в близкия град Полтава, локалните към този момент били заграбили огромна част от нея.
В момента съветският държавен музей Ермитаж - един от най-големите музеи в света, пази 25 кг или към 800 златни и сребърни предмета, бижута, съдове и други, украсени със скъпоценни камъни. Според историците то датира от средата на седми век поради най–ранната византийска монета в сбирката.
Първоначално съществували няколко догатки на кого е принадлежало съкровището. Една от хипотезите била, че златното богатство принадлежало на хазарски водач, а друга - че е унгарско (аварско).
През 80-те години на предишния век разногласието за съкровището от Перешчепина е позволен от немския археолог проф. Йоахим Вернер, който съумява да разчете текста върху трите златни пръстена в находката. Така той дефинитивно потвърждава, че два от тях принадлежат „ на патриция Кубрат”.
Два от най-емблематичните предмета – мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ, гостуваха на изложа в Балната зала на Националната художествена изложба през 2019 година
Българи предават златно богатство на император Йосиф II
Спор към произхода на фамозното богатство от Над Сент Миклош също вълнува учените на Стария континент, а въпросът е неуточнен и до през днешния ден. То е намерено на 3 юни 1799 година край днешния румънски град Сънниколау Маре (в предишното Над Сент Миклош, част от Австро-Унгария).
Намирането на скъпата историческа находка се свързва с имената на Христо (Кристоф) и Кирил Накови – български емигранти, производители на памук в Банат. Те се натъкват на съкровището инцидентно по време на изкопна активност в своите земи, като след това предават несметните полезности на император Йосиф II. За този жест императорът удостоява Накови с благороднически трофеи.
И през днешния ден съкровището от Над Сент Миклош се съхранява в Музея на историята на изкуствата във Виена. Съкровището е от 23 златни съда с общо тегло от към 10 кг. Експозицията съдържа кани с яйцевидно тяло, кана с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство, тасовете, канчета, купи с животинска форма, присъщи за перскийско изкуство, съд от античното изкуство, пречупен ритон от варварските находки и други
Някои историци считат имането за българско заради държавното въздействие по тези земи съгласно хипотетичната датировка и близостта до тогавашната стратегическа българска цитадела Ченад. Националният исторически музей разполага с тъкмо копие на съкровището от Сент Миклош, харизано от канцлера Бруно Крайски през 70-те години на предишния век.
Разполагаме единствено с препис на Орела на Аспарух
През 2011 година Археологическия комплекс "Вознесенка " – Украйна, прави друго значимо за страната ни подаяние. С него през днешния ден Националният исторически музей разполага с тъкмо копие на Орела на хан Аспарух.
Копието на Орела е направено от лят посребрен бронз и тежи 1235 грама, тъкмо колкото е и оригиналът. Вероятно скъпият предмет е бил част от върха на пленено византийско знаме. На гърдите на орела има монограм на хан Аспарух, а на крилата му надпис "докс ", за който се счита, че е купа на хан Аспарух, дадена от византииците.
Археологическият комплекс "Вознесенка " е открит през 1930 година и точно там се счита, че е заровен създателят на българската страна откакто умира в борба с хазарите.
През 2019 година 2000 скъпи предмета от ранносредновековната ни история изоставен границите на Украйна за първи път, с цел да бъдат показани дружно в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките.
„ Завръщането “ и връщането на "История славянобългарска "
Има една забавна история за „ завръщането “ на "История славянобългарска " в България, която сюжетно много се разграничава от останалите нагоре, само че си заслужава да бъде разказана заради голямата ѝ значителност за нацията ни.
Монахът Паисий Хилендарски, родом от Банско, се открива в Света гора, където през 1762 година приключва своята „ История славянобългарска” в Зографския манастир. Там се пази и до през днешния ден с едно малко спиране, когато в края на 1985-a година Паисиевата "История " се озовава в България. 13 години по-късно още веднъж е върната на манастира „ Зограф “.
Ето по какъв начин:
За отбелязването на юбилейните 1300 години от основаването на българската страна Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение да се приготви и организира огромен културен календар за отбелязване на годишнината в цялата страна и през цялата 1981 година Грандиозните събития и планове в голям брой посоки се управляват персонално дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова.
Така се появява концепцията български културни полезности, намиращи се в чужбина, да бъдат издирени и върнати в родината. В направения лист е и „ История славянобългарска ".
Поради няколко фалстарта на интервенция „ Маратон “ „ История славянобългарска “ не е „ у дома “ за честванията през 1981-ва. Оригиналът на Паисий в манастира „ Зограф “ е сменен от сътрудници с копие едвам през 1985 година и идва в България с дипломатическа поща през зимата на същата година. Грандиозните събития за 1300-годишнината към този момент са отминали, а скъпата книга не може да бъде изложена на никое място.
Така след още 10 години в шкафове и сейфове скъпият ръкопис попада в ръцете на към този момент починалия Божидар Димитров - тогавашен шеф на Националния исторически музей. През 1998 година президентът Петър Стоянов взима непопулярно, само че дефинитивно решение и връща "История славянобългарска " в Света гора.
Още от създателя:
Българска история лежи и в земите сред три морета, когато при цар Симеон Велики България се намирала сред Черно, Егейско и Адриатическо море.
Тази къса историческа отпратка идва, с цел да потърсим отговор на въпроса къде отвън България се намират огромни съкровища на български владетели, властвали над територии, които през днешния ден не са част от България. Можем единствено да си представим какъв брой културно-исторически благосъстояния са останали отвън рамките на страната ни, за които потвърдено или не, са български.
За благополучие част от тях към този момент са били в България за краткотрайни изложения. Други са изложени за непрекъснато в музеите ни, само че единствено като копия на оригиналите. Автентичните съкровища, открити отвън граница, в този момент се пазят в един от най-големите европейски музеи.
25 кг злато на Кубрат в Санкт Петербург
През 1912 година в дребното украинско селце Малая Перешчепина е намерено богатство, което и до през днешния ден се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
Според излъчената история две деца пасели стадото си и играели на брега на река Ворскла, когато едното пропаднало в земята. В дълбокия трап разкрили огромна златна кана, която занесли у дома. Докато новината за златната находка стигне до управляващите в близкия град Полтава, локалните към този момент били заграбили огромна част от нея.
В момента съветският държавен музей Ермитаж - един от най-големите музеи в света, пази 25 кг или към 800 златни и сребърни предмета, бижута, съдове и други, украсени със скъпоценни камъни. Според историците то датира от средата на седми век поради най–ранната византийска монета в сбирката.
Първоначално съществували няколко догатки на кого е принадлежало съкровището. Една от хипотезите била, че златното богатство принадлежало на хазарски водач, а друга - че е унгарско (аварско).
През 80-те години на предишния век разногласието за съкровището от Перешчепина е позволен от немския археолог проф. Йоахим Вернер, който съумява да разчете текста върху трите златни пръстена в находката. Така той дефинитивно потвърждава, че два от тях принадлежат „ на патриция Кубрат”.
Два от най-емблематичните предмета – мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ, гостуваха на изложа в Балната зала на Националната художествена изложба през 2019 година
Българи предават златно богатство на император Йосиф II
Спор към произхода на фамозното богатство от Над Сент Миклош също вълнува учените на Стария континент, а въпросът е неуточнен и до през днешния ден. То е намерено на 3 юни 1799 година край днешния румънски град Сънниколау Маре (в предишното Над Сент Миклош, част от Австро-Унгария).
Намирането на скъпата историческа находка се свързва с имената на Христо (Кристоф) и Кирил Накови – български емигранти, производители на памук в Банат. Те се натъкват на съкровището инцидентно по време на изкопна активност в своите земи, като след това предават несметните полезности на император Йосиф II. За този жест императорът удостоява Накови с благороднически трофеи.
И през днешния ден съкровището от Над Сент Миклош се съхранява в Музея на историята на изкуствата във Виена. Съкровището е от 23 златни съда с общо тегло от към 10 кг. Експозицията съдържа кани с яйцевидно тяло, кана с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство, тасовете, канчета, купи с животинска форма, присъщи за перскийско изкуство, съд от античното изкуство, пречупен ритон от варварските находки и други
Някои историци считат имането за българско заради държавното въздействие по тези земи съгласно хипотетичната датировка и близостта до тогавашната стратегическа българска цитадела Ченад. Националният исторически музей разполага с тъкмо копие на съкровището от Сент Миклош, харизано от канцлера Бруно Крайски през 70-те години на предишния век.
Разполагаме единствено с препис на Орела на Аспарух
През 2011 година Археологическия комплекс "Вознесенка " – Украйна, прави друго значимо за страната ни подаяние. С него през днешния ден Националният исторически музей разполага с тъкмо копие на Орела на хан Аспарух.
Копието на Орела е направено от лят посребрен бронз и тежи 1235 грама, тъкмо колкото е и оригиналът. Вероятно скъпият предмет е бил част от върха на пленено византийско знаме. На гърдите на орела има монограм на хан Аспарух, а на крилата му надпис "докс ", за който се счита, че е купа на хан Аспарух, дадена от византииците.
Археологическият комплекс "Вознесенка " е открит през 1930 година и точно там се счита, че е заровен създателят на българската страна откакто умира в борба с хазарите.
През 2019 година 2000 скъпи предмета от ранносредновековната ни история изоставен границите на Украйна за първи път, с цел да бъдат показани дружно в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките.
„ Завръщането “ и връщането на "История славянобългарска "
Има една забавна история за „ завръщането “ на "История славянобългарска " в България, която сюжетно много се разграничава от останалите нагоре, само че си заслужава да бъде разказана заради голямата ѝ значителност за нацията ни.
Монахът Паисий Хилендарски, родом от Банско, се открива в Света гора, където през 1762 година приключва своята „ История славянобългарска” в Зографския манастир. Там се пази и до през днешния ден с едно малко спиране, когато в края на 1985-a година Паисиевата "История " се озовава в България. 13 години по-късно още веднъж е върната на манастира „ Зограф “.
Ето по какъв начин:
За отбелязването на юбилейните 1300 години от основаването на българската страна Централен комитет на Българска комунистическа партия взима решение да се приготви и организира огромен културен календар за отбелязване на годишнината в цялата страна и през цялата 1981 година Грандиозните събития и планове в голям брой посоки се управляват персонално дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова.
Така се появява концепцията български културни полезности, намиращи се в чужбина, да бъдат издирени и върнати в родината. В направения лист е и „ История славянобългарска ".
Поради няколко фалстарта на интервенция „ Маратон “ „ История славянобългарска “ не е „ у дома “ за честванията през 1981-ва. Оригиналът на Паисий в манастира „ Зограф “ е сменен от сътрудници с копие едвам през 1985 година и идва в България с дипломатическа поща през зимата на същата година. Грандиозните събития за 1300-годишнината към този момент са отминали, а скъпата книга не може да бъде изложена на никое място.
Така след още 10 години в шкафове и сейфове скъпият ръкопис попада в ръцете на към този момент починалия Божидар Димитров - тогавашен шеф на Националния исторически музей. През 1998 година президентът Петър Стоянов взима непопулярно, само че дефинитивно решение и връща "История славянобългарска " в Света гора.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ