Как Париж се превърна от град на колите в град на велосипедите
От боязън към табиет: по какъв начин се трансформира градът
Историята на жителите отразява тази промяна. Много хора, които преди са се страхували да карат колело в Париж, последователно се връщат към него, споделя The Guardian.
Причината е елементарна – появяването на предпазени велоалеи и по-безопасна инфраструктура. Там, където преди преобладаваха коли, през днешния ден има отделени пространства за колоездачи.
Промяната не е станала внезапно. Тя стартира постепенно, само че се форсира в последните години, когато мрежата от велоалеи стартира да става по-завършена и обвързвана.
Политиките зад трансформацията
Реформите включват няколко основни ограничения:
- стотици километри нови велоалеи
- засаждане на над 150 000 дървета
- преобразяване на паркоместа в зелени зони и тераси
- затваряне на улици към учебни заведения за коли
- възбрана за коли по крайбрежията на Сена
Тези решения трансформират освен превоза, само че и метода, по който хората употребяват градското пространство.
Съпротива и политически риск
Промяната обаче не минава без опозиция. Ограничаването на колите води до неодобрение измежду водачите, а някои ограничения са подложени на критика като създаващи безпорядък.
Референдуми за спомагателни ограничавания, като по-високи такси за SUV коли, са признати с ниска изборна интензивност, което слага въпроси за публичната поддръжка.
Политически съперници на Идалго също нападат промените, само че без да оферират ясно връщане обратно.
Видимите резултати
Въпреки разногласията, резултатите към този момент са осезаеми: по-малко коли в центъра, по-чист въздух, повече пространство за пешеходци и деца, растеж на колоезденето.
Днес цели генерации деца порастват в елементи на Париж, където не са виждали коли по някои улици.
Париж като модел – само че не изключение
Експерти означават, че Париж не е изцяло неповторим. Подобни процеси се следят и в други европейски градове, изключително след пандемията от COVID-19.
Разликата е в мащаба и политическата увереност. Париж съумява да приложи политики, които на други места срещат по-силна опозиция.
Какво остава да се направи
Въпреки напредъка, провокациите остават. Предградията на Париж към момента са мощно подвластни от колите, а околовръстният път продължава да разделя града.
Според анализатори точно свързването на центъра с периферията е идната огромна стъпка.
По-широкият урок
Историята на Париж демонстрира, че трансформацията на един град е допустима, само че изисква политическа воля и подготвеност за непопулярни решения.
В последна сметка смяната не е единствено въпрос на превоз, а на визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява градът – и за кого е той.
Историята на жителите отразява тази промяна. Много хора, които преди са се страхували да карат колело в Париж, последователно се връщат към него, споделя The Guardian.
Причината е елементарна – появяването на предпазени велоалеи и по-безопасна инфраструктура. Там, където преди преобладаваха коли, през днешния ден има отделени пространства за колоездачи.
Промяната не е станала внезапно. Тя стартира постепенно, само че се форсира в последните години, когато мрежата от велоалеи стартира да става по-завършена и обвързвана.
Политиките зад трансформацията
Реформите включват няколко основни ограничения:
- стотици километри нови велоалеи
- засаждане на над 150 000 дървета
- преобразяване на паркоместа в зелени зони и тераси
- затваряне на улици към учебни заведения за коли
- възбрана за коли по крайбрежията на Сена
Тези решения трансформират освен превоза, само че и метода, по който хората употребяват градското пространство.
Съпротива и политически риск
Промяната обаче не минава без опозиция. Ограничаването на колите води до неодобрение измежду водачите, а някои ограничения са подложени на критика като създаващи безпорядък.
Референдуми за спомагателни ограничавания, като по-високи такси за SUV коли, са признати с ниска изборна интензивност, което слага въпроси за публичната поддръжка.
Политически съперници на Идалго също нападат промените, само че без да оферират ясно връщане обратно.
Видимите резултати
Въпреки разногласията, резултатите към този момент са осезаеми: по-малко коли в центъра, по-чист въздух, повече пространство за пешеходци и деца, растеж на колоезденето.
Днес цели генерации деца порастват в елементи на Париж, където не са виждали коли по някои улици.
Париж като модел – само че не изключение
Експерти означават, че Париж не е изцяло неповторим. Подобни процеси се следят и в други европейски градове, изключително след пандемията от COVID-19.
Разликата е в мащаба и политическата увереност. Париж съумява да приложи политики, които на други места срещат по-силна опозиция.
Какво остава да се направи
Въпреки напредъка, провокациите остават. Предградията на Париж към момента са мощно подвластни от колите, а околовръстният път продължава да разделя града.
Според анализатори точно свързването на центъра с периферията е идната огромна стъпка.
По-широкият урок
Историята на Париж демонстрира, че трансформацията на един град е допустима, само че изисква политическа воля и подготвеност за непопулярни решения.
В последна сметка смяната не е единствено въпрос на превоз, а на визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява градът – и за кого е той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ