От Средношколско знаме“, през БНР, БНТ, СИК, Лучано до Троянския

От „ Средношколско знаме “, през БНР, Българска национална телевизия, СИК, Лучано до Троянския Балкан
Днес сътрудника Венелин Праматаров става на 85 години! Да е жив и здрав!

Първите му стъпки в публицистиката са при Владимир Костов в „ Средношколско знаме “ през 1959 година - „ не знам какво ме накара, отидох в редакцията, тя беше до американското посолство на „ Съборна “ на последния етаж, където е бил и градският комитет на комсомола “. Написал една-две дописки и един етюд и... отишъл в казармата.

След като отбил службата си, един ден още веднъж се среща с Владо Костов, който тъкмо се е върнал от кореспондентството си за БНР във Франция и е почнал да основава стратегия „ Хоризонт “ на радиото. Кани Праматаров в едно звено, където са и Гита Минкова и Александър Късметски. „ Дадоха ни по един огромен „ Ухер “ и тръгнахме да вършим репортажи “, спомня си Венелин за тези първи дни на „ Хоризонт “, който потегли в ефир на 4 януари 1971 година.

После Владимир Костов се издига, става основен секретар на Комитета за телевизия и радио. Натрупал опит с „ Ухер “-а, Праматаров става виновен редактор на кореспондентите. Две години по-късно го канят във вестник „ Земеделско знаме “ в интернационалния му отдел. Знае езици - още от дребен е бил във френска забавачница на Алианса. Малко по-късно отива в секретариата на органа на Български земеделски народен съюз.

През 1987 година излиза решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия да се възвърне вестник „ Футбол “, който за нула време става най-търсеният в България. Праматаров става виновен секретар, въпреки че почтено си признава, че футболът не го влече. „ Главен редактор беше Стойчо Банчев, нещата потеглиха и след десети ноември това бе първият „ приватизиран “ вестник “, прецизира Венелин. Възползват се от едно решение на профсъюзите, че всяка една първична тяхна организация може да стане независимо юридическо лице.



С Христо Стоичков

През 1994 година напуща „ Футбол “, тъй като „ се отвори различен чадър “. Дончо Иванов и Пламен Даракчиев са били стажанти при него, той им е оказал помощ по-късно да си намерят работа. Времената към този момент са други и те му споделили, че ще вършат нов вестник – „ Демокрация “. Започват да се събират в дома на Димитър Коруджиев на Руски монумент – Едвин Сугарев, Георги Мишев, Йордан Василев. „ Мен ме тамъняха да бъда виновен секретар – спомня си Праматаров. В един миг Коруджиев се афишира срещу кандидатурата на книжовник за началник на културния отдел, тъй като нямал принос към Десети ноември. „ И в мен се обърна нещо, о-хо, отново остарялата история, отново се раждат дейни борци, нямам място измежду тези хора “, споделя през днешния ден Венелин. Влиза в спор с Йордан Василев. Праматаров бил предложил докладна през кой би трябвало да мине един материал, с цел да отиде в печатницата. Бай Данчо му споделил „ При нас няма подобен ред, тук всеки написа и го дава за щемпел “. „ Викам му – абе, това го няма в „ Монд “, в „ Таймс “, само че той бе безапелационен – не, ние сме вестник на демокрацията “.

Още един път животът го сблъсква с Дончо Иванов, който бил решил да прави нов вестник, „ с по-широк обсег от „ Демокрация “. На Праматаров оферират да стане изпълнителен шеф. Там обаче се сблъсква с други неща – примерно парите идват с куфари от Пловдив, а Любомир Павлов не се водел на никое място публично, само че бил отпред на вестника, прибирал 40 % от всички реклами. „ В един миг ми падна пердето, отидох и го наругах едно хубаво и по този начин да се каже, дотук беше с публицистиката “, спомня си Венелин Праматаров. Но по-късно в „ Стандарт “, където и до момента работят синът му и снаха му, пет години правил една кулинарна страница „ Из тетрадките на баба “.

Дончо Иванов излиза с концепцията да се направи дебат по какъв начин да се излезе от тежкото състояние в страната. Искал да поканят шефовете на обособените партии. Праматаров трябвало да приказва с генералния шеф на Българска национална телевизия Хачо Бояджиев диспутът вероятно да бъде излъчен непосредствено по малкия екран. Дончо Иванов съумял да обезпечи наличието на Ахмед Доган и Филип Димитров. Поставил се въпросът да бъде поканен и Тодор Живков. „ Един петък се подвигаме, отиваме в „ Бояна “, сядаме, той гледа по какъв начин се джанкат в Народното събрание и вика – гледайте ги, гледайте ги, нали вие си ги избрахте “! Живков му направил положително усещане, бил с ясна памет. „ Пита ме къде съм работил. Викам му – в „ Земеделско знаме “. А Живков незабавно разяснява – а, при оня професора с вицовете ли? “ Съгласи се да взе участие в дебатите, само че вика – дано от Българска социалистическа партия да е Андрейчо (Луканов, б.р.), аз няма да се заяждам с него. Луканов сподели, че би трябвало да пита Висшия партиен съвет, който съвет обаче след един ден размисъл дефинира за присъединяване Красимир Премянов. „ Отиваме при Живков отново и като му казахме за Премянов, той вика - кой бе, това варненското комсомолче ли, но той не ми е на равнище бе “, смее се Праматаров. Дебатът пропаднал, тъй като без „ бай Тодор “, нямало да стане. „ Той трябваше да бъде фигурата, която да грабне аудиторията “, спомня си той.

След публицистиката попада в СИК. Бил е представител и завеждащ рекламата. Там попада след среща с Трайчо Манекена, прочут в цяла България, познати от младежките години. Праматаров го срещнал, до момента в който разхождал кучето си в парка. Манекена бил с един човек, оказало се, че това е Маргина. И го кани на другия ден при него и го кани в СИК. Съгласява се, обаче слага две условия: „ Първото е да се забележим отново след един месец, с цел да забележим дали сме се харесали. И второто е – това, което вие го знаете, аз да знам най-малко 50 % от него “. В това време влезнал Поли Пантев и убеждавал Маргина, че Праматаров е безусловно прав.

През 2001 година му се обажда Васил Иванов – Лучано и го кандърдисал да отиде при него в спортното министерство. Съгласява се и става шеф на кабинета на Лучано и след това – и заместник-министър. „ Васил от бизнес разбираше, само че от администрация по никакъв начин “, спомня си Праматаров. Носел на министъра всякакви документи и му казвал къде да ги подпише, и той подписва. Веднъж споделил на една от секретарките да напише молба от името на министъра, че си подава оставката. Праматаров му пробутва молбата и той подписва! „ Мина една седмица и му крещя – ало, какво правиш тук? Викам му – чети какво подписваш! “ В министерството имало екип от 4-5 души, които си имали цялостно доверие. А с премиера тогава Симеон Сакскобургготски се е виждал доста пъти, дори има фотография с него по време на Олимпиадата в Атина през 2004 година



Със Симеон Сакскобургготски и брачната половинка му на Олимпийските игри в Атина през 2004 година

След министерстването е няколко години началник на федерацията по бокс, по-късно – на тази по ръгби, само че от самото начало си е бил в СИК.

Като свое занимание показва събирането на чинии от страните, в които е ходил. Бил е в 67 страни и има 120 чинии, окачени в къщата му в Троянския Балкан.

Всеки ден чете по няколко вестника, споделя, че това си е професионално деформиране. Уточнява – закупувам вашия вестник „ Труд “, „ 24 часа “ и „ Телеграф “ всеки божи ден. Преглежда ги сутринта до към 10 и нещо, гледа и трите малките екрани, непрекъснато цъка по каналите.

„ За мен е безусловно ясно кой на кого и по какъв начин услужва, кой дава парите. Трябва да ти кажа, че доста се разочаровах след Десети ноември, добре, че излязох от политическите структури, свързани с вестниците. Сам знаеш, че публицистиката е един лакмус на времето, не може поантата на знанията да бъде изтрита, а самичък виждаш, че това не е по този начин “, изповядва Венелин Праматаров. Често се обажда в някои редакции, където още има познати, да им алармира за някой техен гаф. И прибавя: „ Бойко назовава медиите „ мисирки “, аз ще ги нарека „ палачинки “.

Обича провокациите, без тях не може в живота, тъй като по този начин „ човек се отпуска, вегетира и бързо остарява “. Живота си би трябвало да организираш по този начин, че всичко, което вършиш и чувстваш, да те удовлетворява, твърди в навечерието на своя 85-ти рожден ден Венелин Праматаров. Преди години си е купил една остаряла българска къща против Троянския манастир и там ще прекара лятото. Той е подарил на манастира доста книги, както и на читалището в Орешака. „ И в този момент съм приготвил два сака, към този момент няма къде да ги държа, имам над хиляда тома “,  уточнява Праматаров.

„ Не съм набожен, само че когато за първи път отидох в Атон разбрах, че има нещо свише. Виждаш един различен свят, едни други хора. Самата атмосфера те отпуска и не мислиш за друго. Следващите пъти се убеждавах от ден на ден и повече, тъй като има неща, които човешкият мозък не може да ги асимилира като нещо действително “, счита Венелин Праматров.