Французите вече мразят ветрогенераторите
Вятърните турбини из Хексагона основават рискови за добитъка електромагнитни полета
Моне, Дега и Сезан се обръщат в гробовете си поради унищожените от ветропаркове пейзажи
Преди дни заместник-главната редакторка на парижкия ежедневник „ Льо Фигаро “ Лоранс Дьо Шарет разгласява уводна публикация със заглавие „ Лошите ветрове от вятърните турбини “. На пръв взор то наподобява необичайно, само че когато зачетеш текста, разбираш, че заглавието е от тъкмо по-точно, тъй като на процедура жигосва бизнеса с ветрогенератори. По простата причина, че съгласно авторитетната журналистка забогателите от него бизнесмени в последно време са станали напълно нахални и към този момент копнеят за все по-екстравагантни съоръжения, с които да колонизират напълно красивата провинция на Франция и приказното ѝ крайбрежие.
Като съгласно Лоранс Дьо Шарет на тях към този момент не им е задоволително да унищожават пейзажите, пресътворени от великите френски писатели и художници, да загрозяват просторните плажове на Нормандия или да ограждат с великански железни мачти чудните крепости в долината на река Лоара. Въпросните бизнесмени желали да създадат от Хексагона голям ветропарк, „ без да си дават сметка за нарстващото омерзение на французите от тези колоси, чиито монументални остриета смразяват окото и обезобразяват образната вероятност “. „ Превръщането на земята ни в полета с пилони и селата ни във възпиращи вятъра фактори, разтурянето на висотите на нашите исторически планини няма да ни създадат положителни другари на планетата, а по-скоро небогати земляни, неблагодарни домакини на толкоз доста величие “, жалва се Лоранс дьо Шарет.
Но в случай че публикацията на журналистката от „ Льо Фигаро “ е малко или доста прочувствен изблик на възмутена от грозните вятърни перки дама, то същото не може да се каже за оповестения единствено ден преди този момент в същия вестник необятен разбор за потвърдените във Франция вреди от турбогенераторите. Става дума за унищожени цели стада от селскостопански животни, за загуба на тегло от други, за внезапно понижаване на млеконадоя и за други жестоки несгоди, породени от основаните от ветрегенераторите електромагнитни полета. Злини, които са предиздвикали сенаторката от ръководещата Републиканска партия и самата тя животновъдка - Кристина Плюше, да изиска от държавното управление незабавни ограничения против унищожителната злина.
Като ослепителен образец за тази злина известната политичка показва съвсем напълно ликвидираното огромно стадо кози на животновъда от Северна Франция Жан Филип Бургоа – то било изтощено от електромагнитните полета, които генерират конфигурираните преди няколко месеца близо до фермата турбогенератори и съпътстващи ги релейни антени и други линии с високо напрежение. Интересен е разказът пред репортера на „ Льо Фигаро “ на Лорен Бургоа - дъщерята на животновъдите, снабдяващи с вкусно козе сирене едни от най-престижните парижки заведения за хранене. „ Всичко се промени през август 2024 година - споделя тя - Първо животните имаха тежка диария, последва спад от 70% в млаконадоя, за няколко месеца умряха 138 кози. Проведохме безкрайни проби без безапелационни резултати. Нито ветеринарите, нито специалистите откриха нещо... “
Но през зимата на два пъти някои от останалите живи животни били преместени в намираща се на 17 км разстояние плантация на другар. " И тогава моите кози, които даваха единствено 0,8 литра мляко дневно, се върнаха към естественото си произвеждане от 2,6 литра! - изяснява пък таткото на Лорен - Жан-Филип Бургоа – Междувременно забелязахме, че в нашите кошари козите в никакъв случай повече не пиеха от коритото с вода, тъй като получаваха лек токов удар. “ Фермерът поканил тогава двама геобиолози, които открили подземни електромагнитни течения, породени от вятърни турбини. Като в този момент животновъдът и фамилията му би трябвало да пълнят шест пластмасови легена на всеки два часа и половина, с цел да поят остатъка от огромното си в миналото стадо. До началото на юни загубите на фермата надвишават 120 хиляди евро, заради липса на доходи са уволнени двамата общи служащи, на Жан-Филип и фамилията му им трябват пари, с цел да купят най-малко 40 кози, с които да попълни стадото си до рантабилния миничмум глави. Но животновъдът не смее да стачкува против колосите на вятърната промишленост, с цел да не си навлече гнева им, още повече, че няколко хиляди френски фермери били в неговата обстановка и никой не давал ухо на недоволствата им.
А в още по-тежко състояние се оказват живеещите и отглеждащи наедрял рогат добитък в селището Пюсел близо до град Нант - Дидие Потирон и брачната половинка му Мюриел. Двамата забелязали преди известно време, че техните 320 крави повече не желали да бъдат издоени с автоматизираната апаратура, с която били привикнали от много време. „ След инсталирането през октомври 2012 година на парк от 8 вятърни турбини на 700 метра от фермата, нашите крави последователно отслабнаха “, изяснява фермерът от долината на р. Лоара. При други животни е бил установен пък спад в имунната отбрана, довел в някои случаи до гибел.
„ Загубихме 450 крави и говеда за 10 години, като през този интервал бяха направени 30 научни експертизи, нито една от които не даде безапелационно пояснение на проблемите ни “, жалва се пред „ Льо Фигаро “ Дидие Потирон. Но най-сетне геобиолог от град Брест установи, че сред постройките на фермата му и вятърните турбини тече „ подземна електромагнитна река “, която нападна добитъка със стресиращ го резултат при допиране на мокри повърхности, железни огради, разнообразни уреди и други Тогава, през 2017 година, животновъдът моли притежателя на вятърните турбини да ги изключи за 4 дни и чудото настава. „ Броят на „ доброволните визити “ до доилните апарати се усили със 143%, а издоеното мляко набъбна с повече от 10% за 4 дни “, твърди Дидие Потирон. Освен това животните станали по-спокойни, към този момент не се опитвали да се откачат от доилните принадлежности. Малко по-късно оборите са изследвани от експерти на Постоянната държавна група за електрическа сигурност, която стига до извода, даващ право на Дидие Потирон с констатацията: „ Има съпътстваща връзка сред инсталирането на вятърния парк и разстройствата, следени във фермата “.
В Па дьо Кале пък до протока Ла Манш, в процъфтяваща плантация за пуйки и пилета, ситуирана покрай парк с 15 вятърни турбини, преди шест години производството стартира последователно да запада. „ Така беше до деня, в който след електрическа и електромагнитна диагностика забелязах, че кокошарниците са ситуирани във влажни зони, които стават проводник на електрически честоти и фонов звук, предавани от перките и цялата апаратура “, изяснява поканеният от стопаните експерт по електрическа диагностика Реми Тертре. Според него появилите се отрицателни феномени били повлияли на растежа на домашните птици и той конфигурирал медни проводници от едната страна на кокошарниците, както и „ антихармонични електромагнитни филтри “, които не допускали нездравословните вибрации. „ Методи, които може да провокират усмивка, само че този път дадоха доста добър резултат - пилетата започнаха да наддават бързо, кокошките да снасят яйца както нормално, а това не бе без значение за финансите на компанията “, твърди експертът. По личните му думи, в последно време Реми Тертре не може да вдигне глава от работа с обезпокоени от перките десетки животновъди.
Но защо се бори в този момент френската сенаторка Кристина Плюше? В писмо, изпратено предходната седмица до министърката на земеделието Ани Женевард, тя твърди, че проведено от нея изследване удостоверява негативното въздействие на ветропарковете към намиращи се в съседство животновъдни ферми. И държавното управление към този момент обмисляло основаването на компенсационен фонд за животновъди, изправени пред индустриални загуби заради разстройства с потвърден електромагнитен генезис. В по-широк проект занапред щяло да се преразглежда мястото на отглеждането на животни при създаването на нови планове за възобновима сила. Обществеността пък се готви за битка за съхраняването на пейзажите, обезсмъртените от плеяда велики френски писатели и художници и отвеяни от перките и пилоните на ветрогенераторите.
Моне, Дега и Сезан се обръщат в гробовете си поради унищожените от ветропаркове пейзажи
Преди дни заместник-главната редакторка на парижкия ежедневник „ Льо Фигаро “ Лоранс Дьо Шарет разгласява уводна публикация със заглавие „ Лошите ветрове от вятърните турбини “. На пръв взор то наподобява необичайно, само че когато зачетеш текста, разбираш, че заглавието е от тъкмо по-точно, тъй като на процедура жигосва бизнеса с ветрогенератори. По простата причина, че съгласно авторитетната журналистка забогателите от него бизнесмени в последно време са станали напълно нахални и към този момент копнеят за все по-екстравагантни съоръжения, с които да колонизират напълно красивата провинция на Франция и приказното ѝ крайбрежие.
Като съгласно Лоранс Дьо Шарет на тях към този момент не им е задоволително да унищожават пейзажите, пресътворени от великите френски писатели и художници, да загрозяват просторните плажове на Нормандия или да ограждат с великански железни мачти чудните крепости в долината на река Лоара. Въпросните бизнесмени желали да създадат от Хексагона голям ветропарк, „ без да си дават сметка за нарстващото омерзение на французите от тези колоси, чиито монументални остриета смразяват окото и обезобразяват образната вероятност “. „ Превръщането на земята ни в полета с пилони и селата ни във възпиращи вятъра фактори, разтурянето на висотите на нашите исторически планини няма да ни създадат положителни другари на планетата, а по-скоро небогати земляни, неблагодарни домакини на толкоз доста величие “, жалва се Лоранс дьо Шарет.
Но в случай че публикацията на журналистката от „ Льо Фигаро “ е малко или доста прочувствен изблик на възмутена от грозните вятърни перки дама, то същото не може да се каже за оповестения единствено ден преди този момент в същия вестник необятен разбор за потвърдените във Франция вреди от турбогенераторите. Става дума за унищожени цели стада от селскостопански животни, за загуба на тегло от други, за внезапно понижаване на млеконадоя и за други жестоки несгоди, породени от основаните от ветрегенераторите електромагнитни полета. Злини, които са предиздвикали сенаторката от ръководещата Републиканска партия и самата тя животновъдка - Кристина Плюше, да изиска от държавното управление незабавни ограничения против унищожителната злина.
Като ослепителен образец за тази злина известната политичка показва съвсем напълно ликвидираното огромно стадо кози на животновъда от Северна Франция Жан Филип Бургоа – то било изтощено от електромагнитните полета, които генерират конфигурираните преди няколко месеца близо до фермата турбогенератори и съпътстващи ги релейни антени и други линии с високо напрежение. Интересен е разказът пред репортера на „ Льо Фигаро “ на Лорен Бургоа - дъщерята на животновъдите, снабдяващи с вкусно козе сирене едни от най-престижните парижки заведения за хранене. „ Всичко се промени през август 2024 година - споделя тя - Първо животните имаха тежка диария, последва спад от 70% в млаконадоя, за няколко месеца умряха 138 кози. Проведохме безкрайни проби без безапелационни резултати. Нито ветеринарите, нито специалистите откриха нещо... “
Но през зимата на два пъти някои от останалите живи животни били преместени в намираща се на 17 км разстояние плантация на другар. " И тогава моите кози, които даваха единствено 0,8 литра мляко дневно, се върнаха към естественото си произвеждане от 2,6 литра! - изяснява пък таткото на Лорен - Жан-Филип Бургоа – Междувременно забелязахме, че в нашите кошари козите в никакъв случай повече не пиеха от коритото с вода, тъй като получаваха лек токов удар. “ Фермерът поканил тогава двама геобиолози, които открили подземни електромагнитни течения, породени от вятърни турбини. Като в този момент животновъдът и фамилията му би трябвало да пълнят шест пластмасови легена на всеки два часа и половина, с цел да поят остатъка от огромното си в миналото стадо. До началото на юни загубите на фермата надвишават 120 хиляди евро, заради липса на доходи са уволнени двамата общи служащи, на Жан-Филип и фамилията му им трябват пари, с цел да купят най-малко 40 кози, с които да попълни стадото си до рантабилния миничмум глави. Но животновъдът не смее да стачкува против колосите на вятърната промишленост, с цел да не си навлече гнева им, още повече, че няколко хиляди френски фермери били в неговата обстановка и никой не давал ухо на недоволствата им.
А в още по-тежко състояние се оказват живеещите и отглеждащи наедрял рогат добитък в селището Пюсел близо до град Нант - Дидие Потирон и брачната половинка му Мюриел. Двамата забелязали преди известно време, че техните 320 крави повече не желали да бъдат издоени с автоматизираната апаратура, с която били привикнали от много време. „ След инсталирането през октомври 2012 година на парк от 8 вятърни турбини на 700 метра от фермата, нашите крави последователно отслабнаха “, изяснява фермерът от долината на р. Лоара. При други животни е бил установен пък спад в имунната отбрана, довел в някои случаи до гибел.
„ Загубихме 450 крави и говеда за 10 години, като през този интервал бяха направени 30 научни експертизи, нито една от които не даде безапелационно пояснение на проблемите ни “, жалва се пред „ Льо Фигаро “ Дидие Потирон. Но най-сетне геобиолог от град Брест установи, че сред постройките на фермата му и вятърните турбини тече „ подземна електромагнитна река “, която нападна добитъка със стресиращ го резултат при допиране на мокри повърхности, железни огради, разнообразни уреди и други Тогава, през 2017 година, животновъдът моли притежателя на вятърните турбини да ги изключи за 4 дни и чудото настава. „ Броят на „ доброволните визити “ до доилните апарати се усили със 143%, а издоеното мляко набъбна с повече от 10% за 4 дни “, твърди Дидие Потирон. Освен това животните станали по-спокойни, към този момент не се опитвали да се откачат от доилните принадлежности. Малко по-късно оборите са изследвани от експерти на Постоянната държавна група за електрическа сигурност, която стига до извода, даващ право на Дидие Потирон с констатацията: „ Има съпътстваща връзка сред инсталирането на вятърния парк и разстройствата, следени във фермата “.
В Па дьо Кале пък до протока Ла Манш, в процъфтяваща плантация за пуйки и пилета, ситуирана покрай парк с 15 вятърни турбини, преди шест години производството стартира последователно да запада. „ Така беше до деня, в който след електрическа и електромагнитна диагностика забелязах, че кокошарниците са ситуирани във влажни зони, които стават проводник на електрически честоти и фонов звук, предавани от перките и цялата апаратура “, изяснява поканеният от стопаните експерт по електрическа диагностика Реми Тертре. Според него появилите се отрицателни феномени били повлияли на растежа на домашните птици и той конфигурирал медни проводници от едната страна на кокошарниците, както и „ антихармонични електромагнитни филтри “, които не допускали нездравословните вибрации. „ Методи, които може да провокират усмивка, само че този път дадоха доста добър резултат - пилетата започнаха да наддават бързо, кокошките да снасят яйца както нормално, а това не бе без значение за финансите на компанията “, твърди експертът. По личните му думи, в последно време Реми Тертре не може да вдигне глава от работа с обезпокоени от перките десетки животновъди.
Но защо се бори в този момент френската сенаторка Кристина Плюше? В писмо, изпратено предходната седмица до министърката на земеделието Ани Женевард, тя твърди, че проведено от нея изследване удостоверява негативното въздействие на ветропарковете към намиращи се в съседство животновъдни ферми. И държавното управление към този момент обмисляло основаването на компенсационен фонд за животновъди, изправени пред индустриални загуби заради разстройства с потвърден електромагнитен генезис. В по-широк проект занапред щяло да се преразглежда мястото на отглеждането на животни при създаването на нови планове за възобновима сила. Обществеността пък се готви за битка за съхраняването на пейзажите, обезсмъртените от плеяда велики френски писатели и художници и отвеяни от перките и пилоните на ветрогенераторите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ