Катастрофа: Алпите срещу швейцарците
Жителите на богатата страна в суматоха след заличаването на селцето Блатен от свлачище
Президентката на Конфедерацията Карин Келер търси аргументите за злополуката
Експерти оферират хората, живеещи в застрашени селища, да ги изоставен
На последните фотоси на намиращото се близо до границата с Италия швейцарско село Блатен контрастът е смъртоносен. В горната част на фотографиите се виждат искряща под слънчевите лъчи пролетна растителност и тучни зелени пасища, по които бродят крави с вимета, цялостни с мляко за замесване на най-вкусния шоколад на света. По към момента белите върхове на швейцарските Алпи топлите вълшебства на настъпващото лято подклаждат сезона на топенето на снеговете и пенливите планински потоци са изпълнили коритата си.
По-надолу обаче обичайното приказно факсимиле от пощенските картички от планинската страна изчезва и идва ред на ужаса - райското единствено допреди седмица дъно на долината с китни хижи и гладки пътища е сменено от чудовищно кафеникаво тресавище от омешани 10 млн. кубически метра натрошени лед, скали и тиня. За да се свлечеш от възвишеното до злокобното е задоволителен единствено един взор, а косите ти напряко настръхват от смут, когато прочетеш в локалните медии препоръките на геолози към живеещите в долините на Алпите швейцарци. “Бягайте надалеко, през идващите години и десетилетия ще забележим да изчезват от ден на ден и повече алпийски села и градове, тъй като смяната на климата към този момент не е единствено малко дъжд напролет ”, написа в “Х ” отговарящият за прогнозите за времето в немскоговорящата Швейцария метеоролог Йорг Кахелман.
Убийственият контрастност сред фотосите на китното селце Блатен преди и след свлачището, което го трансформира в чудовищно кафеникаво тресавище от омешани 10 млн. кубически метра натрошени лед, скали и тиня.
Трагедията стартира да се обрисува в средата на май, когато връх Малкият Несторн е подложен под наблюдаване, откакто по повърхността на северната му стена се завихрят тревожни придвижвания. Казано най-просто, мантията му от всевъзможни минерали в скални отломъци стартира да се свлича от него и да се натрупва върху ледника изпод, измежду популацията (към 300 души) настава суматоха и дружно със селскостопанския добитък то е евакуирано на бърза ръка от локалните управляващи като “предпазна мярка, до момента в който планината се успокои ”.
“Ще можем да се върнем напълно скоро ”, твърди тристата си съселяни кметът на Блатен - Матиас Белвалд. Но немислимото надвива над това кротко увещание, тъй като на ледника “Бърч ” в сряда, 28 май, в 15,30 часа, са нужни по-малко от 40 секунди, с цел да постави завършек на 592-те години битие на селото. А Блатен бе известно в Швейцария, в околните Италия, Германия и Франция освен със здравеца по прозорците на дървените си домове, само че и с това, че устоя на всеобщия туризъм и не го одобри като самоцел. И си остана, както и цялата котловина Льотшентал в южния кантон Вале, нещо като едемско светилище, като райска градина, основана от самия Господ Бог. Но в този момент тази популярност потъмня внезапно - долината е първата, която погреба над 90% от цяло село.
Ден след гигантското сриване, което Слава Богу остави единствено един човек в неопределеност - 64-годишен мъж от региона, в потъналата в ступор котловина се стекоха куп министри, пристигнали да изразят поддръжката си на локалните хора. При тях кацна с вертолет на въоръжените сили и президентката на Конфедерацията Карин Келер-Сутер, която облетя авансово целия регион. След това президентът разгласи, че федералното държавно управление в Берн ще зарадва още при започване на юни със “спешен финансов отговор ” потърпевшите локални поданици, което няма да е проблем за една от най-богатите страни на планетата.
В същото време Карин Келер изясни на обкръжилите я локални и задгранични публицисти, че “това не е миг за спекулации ” и прикани експертите да открият доста бързо аргументите за “убийствената злополука ”. А те пък настояват към този момент, че повода е комбинирана от стоплянето на климата и ерозията във времето на върховете в Алпите. “Но същинският проблем е топенето на безконечната заледеност, т.е. непрекъснато замръзналата земя, която оказва помощ да се предотврати сриването на скатовете и стените на високите планини ”, изясни на италианския в. “Ла Стампа ” професорът по структурна геология в университета в Торино Родолфо Карози.
Според него тежестта на размразената и паднала върху ледника “Бърч ” скална маса го е направила неустойчив и по-късно безусловно го е бутнала към долината, генерирайки ударна вълна, която е била усетена от швейцарската сеизмографска мрежа като земетресение с магнитуд 3,1. А за сеизмичната работа в Цюрих това е най-голямото свлачище, записано в миналото в Конфедерацията. “Освен това, с продължаващото стопляне, освен безконечната заледеност се топи, само че и ледниците ”, прибавя Карози. Скалите са декомпресирани, към този момент не съществуват монолитността и тежестта на ледника, които да го стабилизират, като по този начин се основава злокобна спомагателна неустойчивост.
Специалистът по безконечната заледеност и еволюцията на алпийските пейзажи Кристоф Ламбиел - учител и откривател в университета в Лозана, е на същото мнение, само че с повече причини. В изявление за вестника на кантона Вале - “Льо Нувелист ”, той съобщи следното: “Ускоряването на ледника Бърч, което частично аргументи неговия колапс, е ясно обвързвано с световното стопляне. Вечната заледеност се разгражда, скалата става нестабилна, каменните блокове падат и утежняват ледника. Всеки случай е неповторим, само че в този момент ще би трябвало да следим от близко ледниците под стръмни скатове и да съпоставяме ледникови и геоложки данни, с цел да приспособяваме нашата зоркост към нови явления ”, изясни професор Лабиел.
За страдание казусът с гигантското свлачище в Блатен не е изолиран, а единствено последният от очертаваща се в швейцарските Алпи неподходяща наклонност на все по-тежки естествени произшествия. Например на 23 август 2017 година свлачището на почти 4 милиона кубични метра канара от връх Ченгало покрай италианско-швейцарската граница, което също засегна хладилник, генерира потоци от парчета, взе осем жертви из измежду туристите по планинските пътеки и унищожи здания в село Бондо. Свлачището, което потегли на 14 април 2024 година по северния скат на връх Шершен близо до зимния курорт Сен Мориц, опустоши по пътя си вековни гори, само че популярност Богу не умъртви хора и не унищожи домове, както се случи и с това на 18 септември 2024 година от връх Турвайзер. Многократно през миналите години бе затварян свързващият Италия с Швейцария проход Сен Барнар отново поради стоварили се върху пътя големи скални маси.
Кратък обзор на историята демонстрира, че въпреки да е най-жестоката планинска злополука на последните няколко века, тази в Блатен има “предшественички ” в изтриването от географските карти на цели алпийски селища. Например в долината на Аоста през 1564 година голяма скална маса погребва селището Тораз, през 1618 година изчезва село Пиуро в долината Киавена на италианските Алпи, а през 1987 година същото се случва с няколко селца близо до зимния курорт Бормио. Интересното е обаче, че при тези три случая съгласно експертите в динамичността на свлачището не са били забъркани като в този момент размекнати ледници. И в никакъв случай учени глави не са призовавали локални поданици да напущат родните си места, с цел да оцелеят.
Президентката на Конфедерацията Карин Келер търси аргументите за злополуката
Експерти оферират хората, живеещи в застрашени селища, да ги изоставен
На последните фотоси на намиращото се близо до границата с Италия швейцарско село Блатен контрастът е смъртоносен. В горната част на фотографиите се виждат искряща под слънчевите лъчи пролетна растителност и тучни зелени пасища, по които бродят крави с вимета, цялостни с мляко за замесване на най-вкусния шоколад на света. По към момента белите върхове на швейцарските Алпи топлите вълшебства на настъпващото лято подклаждат сезона на топенето на снеговете и пенливите планински потоци са изпълнили коритата си.
По-надолу обаче обичайното приказно факсимиле от пощенските картички от планинската страна изчезва и идва ред на ужаса - райското единствено допреди седмица дъно на долината с китни хижи и гладки пътища е сменено от чудовищно кафеникаво тресавище от омешани 10 млн. кубически метра натрошени лед, скали и тиня. За да се свлечеш от възвишеното до злокобното е задоволителен единствено един взор, а косите ти напряко настръхват от смут, когато прочетеш в локалните медии препоръките на геолози към живеещите в долините на Алпите швейцарци. “Бягайте надалеко, през идващите години и десетилетия ще забележим да изчезват от ден на ден и повече алпийски села и градове, тъй като смяната на климата към този момент не е единствено малко дъжд напролет ”, написа в “Х ” отговарящият за прогнозите за времето в немскоговорящата Швейцария метеоролог Йорг Кахелман.
Убийственият контрастност сред фотосите на китното селце Блатен преди и след свлачището, което го трансформира в чудовищно кафеникаво тресавище от омешани 10 млн. кубически метра натрошени лед, скали и тиня.
Трагедията стартира да се обрисува в средата на май, когато връх Малкият Несторн е подложен под наблюдаване, откакто по повърхността на северната му стена се завихрят тревожни придвижвания. Казано най-просто, мантията му от всевъзможни минерали в скални отломъци стартира да се свлича от него и да се натрупва върху ледника изпод, измежду популацията (към 300 души) настава суматоха и дружно със селскостопанския добитък то е евакуирано на бърза ръка от локалните управляващи като “предпазна мярка, до момента в който планината се успокои ”.
“Ще можем да се върнем напълно скоро ”, твърди тристата си съселяни кметът на Блатен - Матиас Белвалд. Но немислимото надвива над това кротко увещание, тъй като на ледника “Бърч ” в сряда, 28 май, в 15,30 часа, са нужни по-малко от 40 секунди, с цел да постави завършек на 592-те години битие на селото. А Блатен бе известно в Швейцария, в околните Италия, Германия и Франция освен със здравеца по прозорците на дървените си домове, само че и с това, че устоя на всеобщия туризъм и не го одобри като самоцел. И си остана, както и цялата котловина Льотшентал в южния кантон Вале, нещо като едемско светилище, като райска градина, основана от самия Господ Бог. Но в този момент тази популярност потъмня внезапно - долината е първата, която погреба над 90% от цяло село.
Ден след гигантското сриване, което Слава Богу остави единствено един човек в неопределеност - 64-годишен мъж от региона, в потъналата в ступор котловина се стекоха куп министри, пристигнали да изразят поддръжката си на локалните хора. При тях кацна с вертолет на въоръжените сили и президентката на Конфедерацията Карин Келер-Сутер, която облетя авансово целия регион. След това президентът разгласи, че федералното държавно управление в Берн ще зарадва още при започване на юни със “спешен финансов отговор ” потърпевшите локални поданици, което няма да е проблем за една от най-богатите страни на планетата.
В същото време Карин Келер изясни на обкръжилите я локални и задгранични публицисти, че “това не е миг за спекулации ” и прикани експертите да открият доста бързо аргументите за “убийствената злополука ”. А те пък настояват към този момент, че повода е комбинирана от стоплянето на климата и ерозията във времето на върховете в Алпите. “Но същинският проблем е топенето на безконечната заледеност, т.е. непрекъснато замръзналата земя, която оказва помощ да се предотврати сриването на скатовете и стените на високите планини ”, изясни на италианския в. “Ла Стампа ” професорът по структурна геология в университета в Торино Родолфо Карози.
Според него тежестта на размразената и паднала върху ледника “Бърч ” скална маса го е направила неустойчив и по-късно безусловно го е бутнала към долината, генерирайки ударна вълна, която е била усетена от швейцарската сеизмографска мрежа като земетресение с магнитуд 3,1. А за сеизмичната работа в Цюрих това е най-голямото свлачище, записано в миналото в Конфедерацията. “Освен това, с продължаващото стопляне, освен безконечната заледеност се топи, само че и ледниците ”, прибавя Карози. Скалите са декомпресирани, към този момент не съществуват монолитността и тежестта на ледника, които да го стабилизират, като по този начин се основава злокобна спомагателна неустойчивост.
Специалистът по безконечната заледеност и еволюцията на алпийските пейзажи Кристоф Ламбиел - учител и откривател в университета в Лозана, е на същото мнение, само че с повече причини. В изявление за вестника на кантона Вале - “Льо Нувелист ”, той съобщи следното: “Ускоряването на ледника Бърч, което частично аргументи неговия колапс, е ясно обвързвано с световното стопляне. Вечната заледеност се разгражда, скалата става нестабилна, каменните блокове падат и утежняват ледника. Всеки случай е неповторим, само че в този момент ще би трябвало да следим от близко ледниците под стръмни скатове и да съпоставяме ледникови и геоложки данни, с цел да приспособяваме нашата зоркост към нови явления ”, изясни професор Лабиел.
За страдание казусът с гигантското свлачище в Блатен не е изолиран, а единствено последният от очертаваща се в швейцарските Алпи неподходяща наклонност на все по-тежки естествени произшествия. Например на 23 август 2017 година свлачището на почти 4 милиона кубични метра канара от връх Ченгало покрай италианско-швейцарската граница, което също засегна хладилник, генерира потоци от парчета, взе осем жертви из измежду туристите по планинските пътеки и унищожи здания в село Бондо. Свлачището, което потегли на 14 април 2024 година по северния скат на връх Шершен близо до зимния курорт Сен Мориц, опустоши по пътя си вековни гори, само че популярност Богу не умъртви хора и не унищожи домове, както се случи и с това на 18 септември 2024 година от връх Турвайзер. Многократно през миналите години бе затварян свързващият Италия с Швейцария проход Сен Барнар отново поради стоварили се върху пътя големи скални маси.
Кратък обзор на историята демонстрира, че въпреки да е най-жестоката планинска злополука на последните няколко века, тази в Блатен има “предшественички ” в изтриването от географските карти на цели алпийски селища. Например в долината на Аоста през 1564 година голяма скална маса погребва селището Тораз, през 1618 година изчезва село Пиуро в долината Киавена на италианските Алпи, а през 1987 година същото се случва с няколко селца близо до зимния курорт Бормио. Интересното е обаче, че при тези три случая съгласно експертите в динамичността на свлачището не са били забъркани като в този момент размекнати ледници. И в никакъв случай учени глави не са призовавали локални поданици да напущат родните си места, с цел да оцелеят.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ