От собствената си природа не можеш да избягаш. Бягството на

От личната си природа не можеш да избягаш. „ Бягството на поповата лъжичка ” - една мъдра история за дребни и огромни, сътворена от известния наш публицист и драматург.

Поповата лъжичка се роди в едно малко тресавище, цялото обрасло с водни треви. Майка й, остарялата Кекерица, я посъветва:

- От тук да не излизаш. По цялото течение на селската вада няма по-хубаво тресавище от това.

И заживя поповата лъжичка, само че признателна не остана. Много грозни й се виждаха съществата, които населяваха този прелестен ъгъл. Жабите бяха сиви и лигави, пиявиците ходеха сгърчени като пребити, рибките бяха дребни, сплескани, с изпъкнали, зачервени очи. Поповата лъжичка гледаше гъвкавата си опашчица, гледаше мазното си коремче и въздишаше:

- Ах! Защо се родих измежду този противен свят, за какво?

Един ден, когато тя беше излязла към края на блатото, към нея приближи малко жабче, разчекнато от доволство и наслада.

- Нали прелестно се живее в нашето тресавище? - обърна се жабчето. - Особено нощем.
- Не знам! - отвърна троснато поповата лъжичка.
- Ти си още дребна, та заспиваш рано - продължи жабчето. - Но тази нощ да не лягаш: ще има огромен концерт. От прилежащите блата са пристигнали най-големите жаби артисти.
- Не желая да знам вашите отвратителни викове! - отвърна още по-сърдито поповата лъжичка.
- Охо! - дръпна се жабчето. - Че ти, сестрице, за каква се мислиш?
- Обиждаш ме! Аз не съм ти никаква сестрица!
- Ква-ква-ква! - наду се от смях жабчето. - Още малко и ти ще станеш жаба като мене и като всички други жаби…
- Никога няма да стана като вас, в никакъв случай! - извика яростно поповата лъжичка и избяга към другия завършек на блатото. Там тя искаше да се усамоти и да не вижда никого. Противни и грозни й изглеждаха и другите попови лъжички. Освен това, смяташе ги за доста елементарни и глупави. След като се огледа за някое по-затулено място, тя се спря в сенките на една върбичка и се спусна надолу край брега.

- Ха по този начин - рече си поповата лъжичка - да съм надалеч от завистливите жаби!
- Олеле! - ревна поповата лъжичка и се дръпна обратно. А като се вгледа по-внимателно, цяла изтръпна от боязън: от корените изпълзя някакво кривокрако страшилище и я погледна хищно.

- Какво зяпаш? - рече чудовището.
- Виждам те за пръв път - отвърна с треперещ глас поповата лъжичка. - Мислех, че в това тресавище са най-грозни жабите и пиявиците.
- Че аз противен ли съм? - подвикна лукаво чудовището. - Я ела да ме видиш отблизко!
- Не съм сляпа, добре те виждам и отдалече! - дръпна се още повече поповата лъжичка. - Ти би трябвало неотдавна да си тук.
- Отдавна се вра в тези корени - отвърна страшилището - Попитай за рача-кривокрача, всички ме познават.

Избяга поповата лъжичка от рака, отиде на друго място. И таман когато си мислеше, че е намерила спокоен и спокоен ъгъл, не щеш ли из тревите прошумоля нещо. Поповата лъжичка едвам свари да избяга от устата на една дълга водна змия. И се поуспокои, чак когато си избра най-тихото, най-спокойното и най-безопасното място в цялото тресавище. Тя се спусна на дъното и опря коремчето си на меката кал. Но и от тук трябваше да бяга: току до нея пълзеше едно лигаво животно с каменна завивка на гърба.

- Ти пък какво си? - попита поповата лъжичка и се извърна от гадност.
- Аз съм мида - отговори умерено лигавото животно и продължи да си пълзи из тинята.

Поповата лъжичка избяга и оттова. Но дето и да идеше, все не можеше да откри спокоен и спокоен ъгъл, на всички места грозни и рискови същества срещаше. От тъга и терзание ли, или от нещо друго, само че след време кожата й надебеля и погрозня, от страни й израснаха дребни, пъргави крачета, а след време хубавата й опашка се изгуби. И още щом разбра, че може да върви и по изсъхнало, поповата лъжичка излезе от блатото и стартира да подскача слепешката.

- Всякъде другаде - споделяше тя - единствено не при тези грозотии!

Привечер, изморена и гладна, тя стигна до друго тресавище. Отдалече се виждаше, че в него няма такива гъсти и зелени треви, такава мека и приятна кал. Но по тази причина пък поповата лъжичка се надяваше да откри там единствено красиви и умни същества. И преди да цамбурне в него, тя погледна от ниския бряг. Погледна и се дръпна обратно като опарена: от блатото я гледаше дребна, грозна жаба, изплезена от отмалялост.

- И тук същите отвратителни същества! - извика поповата лъжичка и падна обезверена на брега.

Глупавата! Тя не разбра, че се беше огледала във водите на дребното умерено тресавище!

1943

Снимка: lit.libsofia.bg