Иран надяна примката на шията на Байдън
От седмици наблюдаващи спекулират за риска от районен пожар в Близкия изток. Този риск доближи нов връх през последните няколко дни, написа електронното издание на ливанския ежедневник L " Orient-Le Jour.
За първи път след офанзивата на " Хамас " на 7 октомври, този уикенд удар с дрон, приписван на подкрепяните от Иран милиции, умъртви трима американски бойци и рани 25 в Йордания. Аман отхвърли, че ударът е осъществен на негова територия и настоя, че е ориентиран към базата в ат-Танф в Сирия. Но броят на жертвите и съответната цел усилиха риска от районна ескалация на фона на изключителното напрежение на няколко фронта в продължение на близо четири месеца.
Ситуацията в района към този момент е изострена, като сега текат спорове с друга активност в Газа, на ливанско-израелската граница, в Сирия, Ирак, Червено море и Йемен. Въпреки че нито Съединени американски щати, нито Иран желаят да се намесват в пълномащабна война, двамата играчи си играят с огъня от седмици, отвръщат на всеки удар и се доближават с бързи стъпки към бездната всеки ден. Иран и неговите съдружници получиха няколко шамара през последните месеци, с убийството на Рази Мусави, дирек на Революционната армия в Сирия, Салех ал-Арури, заместник-шеф на Хамас, и няколко висши чиновници на Хизбулла. Хизбулла е изгубила не по-малко от 171 души от началото на боевете с Израел.
Но това не наподобява да е имало възпиращ резултат върху иранската ос. По-скоро последната наподобява " мери " своите отмъщения към Израел - както се случва от Южен Ливан - до момента в който въздържа ударите си против Чичо Сам. Шиитските милиции, настоящи в Сирия и Ирак, както и хутите, ускориха офанзивите против американски цели от 7 октомври. Иран може да си разреши да натрупа неуспехи на място - стига те да не го засягат директно - в случай че усеща, че печели стратегически.
Неспособността на Съединени американски щати да потвърдят капацитета си за въздържане на свързваните с Иран милиции и желанието на Съединени американски щати да репатрират своите бойци от Сирия и Ирак се възприемат от Ислямската република като признаци на уязвимост, от които би трябвало да се възползва, или като принуди Вашингтон да се отдръпна от своята " зона на въздействие " (Ливан - Сирия - Ирак - Йемен), или като го подтикне да признае, посредством дипломатическо съглашение, статута й на преобладаваща мощ в района.
Няма вярна алтернатива
Опряла тил до стената, администрацията на Байдън е в доста деликатна позиция, по подигравка на ориста, не доста по-различна от тази на Хизбулла след убийството на Салех ал-Арури. Най-радикалните гласове приканват Джо Байдън да удари непосредствено Иран, което съгласно тях е единственият метод да се удостовери възпиращият потенциал на водещата международна мощ. Подобно решение обаче би довело до риск от широкомащабна война, която президентът на Съединени американски щати, който се стреми да се отдръпна от района, желае да избегне при започване на тежката изборна година. Удар против Иран допуска риск от ескалация на всички фронтове, което може да засегне Съединени американски щати и техните съдружници, изключително Израел. Въпреки това отмъщението в Сирия и Ирак - защото Байдън към този момент предизвести, че ще има отговор - значи да рискува да не изпрати задоволително мощно обръщение, с цел да може иранската ос да приключи офанзивите си.
Администрацията на Байдън е изправена пред избор, който не включва нищо друго с изключение на неприятни варианти. Тази обстановка е резултат от неговата безусловна поддръжка за Израел от началото на войната в Газа, намесата на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година, която съобщи страната на Иран на тепсия, и желанието на Вашингтон да се отдръпна от Близкия изток през миналите 10 години, оставяйки свободен пътя на Иран да развие мрежа от милиции, способни да потопят района в кървава баня. Съединени американски щати избраха да " затворят очите си " или най-малко подцениха иранската опасност в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен повече от десетилетие и тази тактика имаше противоположен резултат в най-лошия вероятен миг. Байдън искаше да изключи Газа от останалата част от района от 7 октомври и това води до общ неуспех.
Въпреки че " Оста на съпротивата " наподобява е поела риск с убийството на американски бойци, тя евентуално е водена от убеждението, че Вашингтон ще отвърне на удара в Сирия и Ирак. Всяко друго деяние, подхванато от администрацията на Байдън, би било изненадващо, защото би означавало опция за открита война с Ислямската република. Въпреки това Иран, който се приближава до нуклеарния предел, може да загуби доста повече от Съединени американски щати, в случай че нещата излязат отвън надзор. Въпреки че милициите, които съставляват иранската ос, се преглеждат като нейна застраховка за живот, те може да не са задоволителни, с цел да подсигуряват оцеляването на режима при положение на открита война с водещата международна мощ.
За първи път след офанзивата на " Хамас " на 7 октомври, този уикенд удар с дрон, приписван на подкрепяните от Иран милиции, умъртви трима американски бойци и рани 25 в Йордания. Аман отхвърли, че ударът е осъществен на негова територия и настоя, че е ориентиран към базата в ат-Танф в Сирия. Но броят на жертвите и съответната цел усилиха риска от районна ескалация на фона на изключителното напрежение на няколко фронта в продължение на близо четири месеца.
Ситуацията в района към този момент е изострена, като сега текат спорове с друга активност в Газа, на ливанско-израелската граница, в Сирия, Ирак, Червено море и Йемен. Въпреки че нито Съединени американски щати, нито Иран желаят да се намесват в пълномащабна война, двамата играчи си играят с огъня от седмици, отвръщат на всеки удар и се доближават с бързи стъпки към бездната всеки ден. Иран и неговите съдружници получиха няколко шамара през последните месеци, с убийството на Рази Мусави, дирек на Революционната армия в Сирия, Салех ал-Арури, заместник-шеф на Хамас, и няколко висши чиновници на Хизбулла. Хизбулла е изгубила не по-малко от 171 души от началото на боевете с Израел.
Но това не наподобява да е имало възпиращ резултат върху иранската ос. По-скоро последната наподобява " мери " своите отмъщения към Израел - както се случва от Южен Ливан - до момента в който въздържа ударите си против Чичо Сам. Шиитските милиции, настоящи в Сирия и Ирак, както и хутите, ускориха офанзивите против американски цели от 7 октомври. Иран може да си разреши да натрупа неуспехи на място - стига те да не го засягат директно - в случай че усеща, че печели стратегически.
Неспособността на Съединени американски щати да потвърдят капацитета си за въздържане на свързваните с Иран милиции и желанието на Съединени американски щати да репатрират своите бойци от Сирия и Ирак се възприемат от Ислямската република като признаци на уязвимост, от които би трябвало да се възползва, или като принуди Вашингтон да се отдръпна от своята " зона на въздействие " (Ливан - Сирия - Ирак - Йемен), или като го подтикне да признае, посредством дипломатическо съглашение, статута й на преобладаваща мощ в района.
Няма вярна алтернатива
Опряла тил до стената, администрацията на Байдън е в доста деликатна позиция, по подигравка на ориста, не доста по-различна от тази на Хизбулла след убийството на Салех ал-Арури. Най-радикалните гласове приканват Джо Байдън да удари непосредствено Иран, което съгласно тях е единственият метод да се удостовери възпиращият потенциал на водещата международна мощ. Подобно решение обаче би довело до риск от широкомащабна война, която президентът на Съединени американски щати, който се стреми да се отдръпна от района, желае да избегне при започване на тежката изборна година. Удар против Иран допуска риск от ескалация на всички фронтове, което може да засегне Съединени американски щати и техните съдружници, изключително Израел. Въпреки това отмъщението в Сирия и Ирак - защото Байдън към този момент предизвести, че ще има отговор - значи да рискува да не изпрати задоволително мощно обръщение, с цел да може иранската ос да приключи офанзивите си.
Администрацията на Байдън е изправена пред избор, който не включва нищо друго с изключение на неприятни варианти. Тази обстановка е резултат от неговата безусловна поддръжка за Израел от началото на войната в Газа, намесата на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година, която съобщи страната на Иран на тепсия, и желанието на Вашингтон да се отдръпна от Близкия изток през миналите 10 години, оставяйки свободен пътя на Иран да развие мрежа от милиции, способни да потопят района в кървава баня. Съединени американски щати избраха да " затворят очите си " или най-малко подцениха иранската опасност в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен повече от десетилетие и тази тактика имаше противоположен резултат в най-лошия вероятен миг. Байдън искаше да изключи Газа от останалата част от района от 7 октомври и това води до общ неуспех.
Въпреки че " Оста на съпротивата " наподобява е поела риск с убийството на американски бойци, тя евентуално е водена от убеждението, че Вашингтон ще отвърне на удара в Сирия и Ирак. Всяко друго деяние, подхванато от администрацията на Байдън, би било изненадващо, защото би означавало опция за открита война с Ислямската република. Въпреки това Иран, който се приближава до нуклеарния предел, може да загуби доста повече от Съединени американски щати, в случай че нещата излязат отвън надзор. Въпреки че милициите, които съставляват иранската ос, се преглеждат като нейна застраховка за живот, те може да не са задоволителни, с цел да подсигуряват оцеляването на режима при положение на открита война с водещата международна мощ.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ