На този ден България изгуби повече, отколкото беше спечелила
От Сан Стефано до Берлин: пътят от фантазия до отчаяние
Само четири месеца по-рано, на 3 март, Санстефанският кротичък контракт поставя завършек на Руско-турската война и обрисува една огромна, обединена България. За първи път след епохи на иго, картата демонстрира България от Дунав до Бяло море, от Черно море до Охрид. Еуфорията е национална, ентусиазмът – инфекциозен.
Но зад кулисите Европа нервничи. Англия и Австро-Унгария виждат в тази „ Голяма България “ рискова съветска прокси-държава на Балканите. Русия – спечелилият във войната – би трябвало да бъде сдържана. Така, без присъединяване на българи, се привиква Берлинският конгрес – от 13 юни до 13 юли 1878 година – на който историята стартира да се пренаписва.
Какво ни даде – и какво ни лиши Берлин
С подписването на контракта България официално се появява на картата, само че не по този начин, както българите са си я представяли:
Княжество България – основава се като самостоятелно, само че васално на Османската империя. Територията му е мощно лимитирана – Северна България и Софийско.
Източна Румелия – става обособена самостоятелна област под директната власт на султана, въпреки и с българска администрация.
Македония, Одринско и Беломорието – остават под цялостен османски надзор, макар българския темперамент на популацията.
В същото време Сърбия, Черна гора и Румъния получават цялостна самостоятелност.
На процедура, една нация беше разграничена на три и захвърлена в ръцете на разнообразни режими. Санстефанската фантазия се стопи в мастилото на непознатите подписи.
Българският въпрос – без български глас
Най-тежкото в Берлин не е единствено териториалната загуба, а унижението, че бъдещето на народа се взема решение без негово присъединяване, без негов глас и без негово единодушие. Българите са просто „ въпрос “, обсъждан в дипломатическите салони. Не като хора със орис, а като пионка в огромната игра.
Договор, който роди Съединението – и битката след него
Иронично или не, точно тази неправда ще възпламени искрата на бъдещи старания за национално обединяване. Съединението от 1885 година, Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни, даже стремежите през XX век – всички те са директен отзив от 13 юли.
Берлинският контракт не е край, той е насочна точка. Болезнена, само че мобилизираща.
История с тежест, която не трябва да забравяме
На този ден, България получи интернационално прието княжество – само че изгуби обединяването, самочувствието и правото сама да чертае бъдещето си. И до момента в който Великите сили си тръгваха с дипломатическа плячка, българите останаха със стиснати зъби и зародиш на протест в сърцето.
13 юли не е просто дата от историята. Това е ден, в който разбрахме, че свободата не се подарява – тя се отстоява.
Само четири месеца по-рано, на 3 март, Санстефанският кротичък контракт поставя завършек на Руско-турската война и обрисува една огромна, обединена България. За първи път след епохи на иго, картата демонстрира България от Дунав до Бяло море, от Черно море до Охрид. Еуфорията е национална, ентусиазмът – инфекциозен.
Но зад кулисите Европа нервничи. Англия и Австро-Унгария виждат в тази „ Голяма България “ рискова съветска прокси-държава на Балканите. Русия – спечелилият във войната – би трябвало да бъде сдържана. Така, без присъединяване на българи, се привиква Берлинският конгрес – от 13 юни до 13 юли 1878 година – на който историята стартира да се пренаписва.
Какво ни даде – и какво ни лиши Берлин
С подписването на контракта България официално се появява на картата, само че не по този начин, както българите са си я представяли:
Княжество България – основава се като самостоятелно, само че васално на Османската империя. Територията му е мощно лимитирана – Северна България и Софийско.
Източна Румелия – става обособена самостоятелна област под директната власт на султана, въпреки и с българска администрация.
Македония, Одринско и Беломорието – остават под цялостен османски надзор, макар българския темперамент на популацията.
В същото време Сърбия, Черна гора и Румъния получават цялостна самостоятелност.
На процедура, една нация беше разграничена на три и захвърлена в ръцете на разнообразни режими. Санстефанската фантазия се стопи в мастилото на непознатите подписи.
Българският въпрос – без български глас
Най-тежкото в Берлин не е единствено териториалната загуба, а унижението, че бъдещето на народа се взема решение без негово присъединяване, без негов глас и без негово единодушие. Българите са просто „ въпрос “, обсъждан в дипломатическите салони. Не като хора със орис, а като пионка в огромната игра.
Договор, който роди Съединението – и битката след него
Иронично или не, точно тази неправда ще възпламени искрата на бъдещи старания за национално обединяване. Съединението от 1885 година, Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни, даже стремежите през XX век – всички те са директен отзив от 13 юли.
Берлинският контракт не е край, той е насочна точка. Болезнена, само че мобилизираща.
История с тежест, която не трябва да забравяме
На този ден, България получи интернационално прието княжество – само че изгуби обединяването, самочувствието и правото сама да чертае бъдещето си. И до момента в който Великите сили си тръгваха с дипломатическа плячка, българите останаха със стиснати зъби и зародиш на протест в сърцето.
13 юли не е просто дата от историята. Това е ден, в който разбрахме, че свободата не се подарява – тя се отстоява.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ