Борисов, Гинкиното хоро и Ганковото кафене
От самото начало развиването на абсурда ЧЕЗ сподели, че ръководещите ще търсят метод, с цел да бъде осуетена договорката с новата облага на " Инерком-България ". Почти несъмнено е, че формалната, юридическата страна на договорката е изрядна. Въпросът беше (и остава) какъв ще бъде механизмът (дали посредством КЕВР, ДАНС, Комисия за защита на конкуренцията, Национална агенция за приходите или по различен начин) Гинка Върбакова да не стане притежател. Причината – в очите на обществото договорката, или по-точно далаверата, е компрометирана. Бойко Борисов няма навика да плува против течението. Той е като италиански танк – има една предна скорост и четири задни. В противоположен случай, аферата с " Гинка от Пазарджик " може да вземе главата на Борисов. Нещо повече – да го дискредитира непоправимо даже в очите на най-верните му почитатели. Безславен завършек на една, обективно казано, впечатляваща политическа кариера.
Вече стана ясно, че КЕВР не може да стопира договорката. Не и на този стадий. Но концепцията, която лансираха министър председателят Борисов и Делян Добрев за нормативни промени (например на закона за енергетиката), които да изиграят ролята на такава спирачка, изрично не може да бъде призната съществено. Всеки, който има и дребна визия от правната теория в България, схваща, че сходни приказки няма по какъв начин да са освен това от думи на по чашка в Ганковото кафене.
Ако задачата на един закон " Гинка "
е да се попречи на съответната договорка
(а не, по принцип, да упражнява предварителна защита, да затвори вратите за други сходни случаи, които имат директно отношение към националната сигурност) то неговите разпореждания ще имат ретроактивно деяние. Освен, че държавните мъже за следващ път ще станат за смях, този акт най-вероятно ще " падне " в съда, и ще сътвори плодородни опция за каузи против страната.
Може да се възрази, и то с съображение, че това към този момент сме го виждали. Взимам мотив от стартиралото дело за банкрутиралата през 2014 година КТБ. Какви бяха главните доводи за президентското несъгласие на Закона за изменение и допълнение на закона банковата неплатежоспособност (популярно прочут като " закон против вторичното плячкосване на КТБ " )? Именно ретроактивният темперамент на преходните и заключителните разпореждания на акта.
Трудно е да бъдат признати контра-аргументите на юристите на ГЕРБ. Това, което не написа черно на бяло в претекстовете на президента, само че би трябвало да се чете сред редовете, е въпросът дали този закон, под маската на угриженост за обществото, не прокарва безочливо непозволени ползи на неговия основен вносител – Делян Пеевски. Дали посредством противоположното деяние на нормативния акт не се отваря лукаво задна врата, която да легитимира апетита на медийният магнат към " Дунарит "? Ветото на президента, съгласно мен, демонстрира, че за него отговорът на тези въпроси е позитивен.
Така че, в случай че отидем оттатък съответния образец с КТБ, допустимо е юристите на ГЕРБ отново волунтаристично да трансформират и нарушат ad hoc фундаментални правила на правото в България. Нищо чудно. Както сподели отчетът на " Трансперънси интернешънъл " за 2017 година, оповестен предходната седмица, страната ни, която е на 71-во място в " класацията ", остава с най-високи размери на корупцията в обществения бранш в Европейски Съюз. И което е по-важно – през последните 5 години няма никакъв прогрес в битката против нея. Противно на изказванията на политическия хайлайф на страната - ръководител на Съвета на Европейски Съюз.
Думите на Петр Баран, някогашният изпълнителен шеф на ЧЕЗ, демонстрират какво мислят вложителите за бизнес климата у нас: " Един непознат вложител търси непоклатимост в правосъдната, политическата и икономическата система. Той търси правила, които, в случай че съблюдава, ще може да развива своя бизнес. Ако не са изпълнени тези неща, задгранични вложители мъчно ще погледнат към България ", съобщи Баран.
Напук на жалбите и клетвите на премиера, договорката с ЧЕЗ, която накара цялата страна да се тресе в неравноделния такт на едно Гинкино хоро, не е плод на някакъв злокобен и ювелирен скрит план за изпращането на Борисов и ГЕРБ на аварийна пейка.
Не е инсцениран, основан от нищото,
римейк на февруарските буреносни дни от 2013 година
Най-вероятно, развиването на събитията в края на предходната седмица е било следното:
Управляващите, без подозрение, са знаели за договорката с ЧЕЗ. Но са си траели.
Ако мине номерът – мине
Опозицията е научила " любопитни " детайлности и е подготвила офанзива против кабинета по тематиката. Разбирайки за готвената интифада ( " пуч ", " абордаж " и т.н.), Борисов, с цел да си върже гащите, отстранява защитния бушон – министър Теменужка Петкова. Тя, прочее, отдавана е неуместна фигура за доста авторитетни люде в страната. Какъв обаче беше резултатът от този талантлив ПиАр ход? Точно противоположният на замисъла. Защо да се късат теменужките, в случай че са цветя за мирисане? Този и други неуместни въпроси не могат да получат приемливо пояснение. Особено в случай че то е, че кабинетът нито е лук ял, нито е лук мирисал по " аферата ЧЕЗ ".
Моята прогноза: договорката ще бъде спряна. Надявам се обаче, че юристите на ръководещите ще отворят отново " дебелите книги " (ако в миналото са ги чели, схваща се) и като премине " нервната възбуденост " и " ажиотажът " от хорото (хоръра?), ще намерят различен по-фин, не толкоз дърварски метод за справяне със обстановката.
Но свадите към този момент излизат отвън контрола на властта.
Никаква друга управническа формула не може трайно да стабилизира кабинета " Борисов 3 ". Дори и Волен Сидеров и неговите " братя по оружие " да не престават да пият кафето със суджук. Да не напомням поговорката за плъховете и кораба. Движение за права и свободи към този момент загряват за нови избори. След края на европредседателството ще има зелен кулоар за такива. Те ще бъдат най-късно през май 2019 година, когато ще се проведат и европейските. Много по-вероятно е обаче, разходката до урните да се състои доста по-рано.
А до тогава – хорото ще продължи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сделката за ЧЕЗ (38)
Вече стана ясно, че КЕВР не може да стопира договорката. Не и на този стадий. Но концепцията, която лансираха министър председателят Борисов и Делян Добрев за нормативни промени (например на закона за енергетиката), които да изиграят ролята на такава спирачка, изрично не може да бъде призната съществено. Всеки, който има и дребна визия от правната теория в България, схваща, че сходни приказки няма по какъв начин да са освен това от думи на по чашка в Ганковото кафене.
Ако задачата на един закон " Гинка "
е да се попречи на съответната договорка
(а не, по принцип, да упражнява предварителна защита, да затвори вратите за други сходни случаи, които имат директно отношение към националната сигурност) то неговите разпореждания ще имат ретроактивно деяние. Освен, че държавните мъже за следващ път ще станат за смях, този акт най-вероятно ще " падне " в съда, и ще сътвори плодородни опция за каузи против страната.
Може да се възрази, и то с съображение, че това към този момент сме го виждали. Взимам мотив от стартиралото дело за банкрутиралата през 2014 година КТБ. Какви бяха главните доводи за президентското несъгласие на Закона за изменение и допълнение на закона банковата неплатежоспособност (популярно прочут като " закон против вторичното плячкосване на КТБ " )? Именно ретроактивният темперамент на преходните и заключителните разпореждания на акта.
Трудно е да бъдат признати контра-аргументите на юристите на ГЕРБ. Това, което не написа черно на бяло в претекстовете на президента, само че би трябвало да се чете сред редовете, е въпросът дали този закон, под маската на угриженост за обществото, не прокарва безочливо непозволени ползи на неговия основен вносител – Делян Пеевски. Дали посредством противоположното деяние на нормативния акт не се отваря лукаво задна врата, която да легитимира апетита на медийният магнат към " Дунарит "? Ветото на президента, съгласно мен, демонстрира, че за него отговорът на тези въпроси е позитивен.
Така че, в случай че отидем оттатък съответния образец с КТБ, допустимо е юристите на ГЕРБ отново волунтаристично да трансформират и нарушат ad hoc фундаментални правила на правото в България. Нищо чудно. Както сподели отчетът на " Трансперънси интернешънъл " за 2017 година, оповестен предходната седмица, страната ни, която е на 71-во място в " класацията ", остава с най-високи размери на корупцията в обществения бранш в Европейски Съюз. И което е по-важно – през последните 5 години няма никакъв прогрес в битката против нея. Противно на изказванията на политическия хайлайф на страната - ръководител на Съвета на Европейски Съюз.
Думите на Петр Баран, някогашният изпълнителен шеф на ЧЕЗ, демонстрират какво мислят вложителите за бизнес климата у нас: " Един непознат вложител търси непоклатимост в правосъдната, политическата и икономическата система. Той търси правила, които, в случай че съблюдава, ще може да развива своя бизнес. Ако не са изпълнени тези неща, задгранични вложители мъчно ще погледнат към България ", съобщи Баран.
Напук на жалбите и клетвите на премиера, договорката с ЧЕЗ, която накара цялата страна да се тресе в неравноделния такт на едно Гинкино хоро, не е плод на някакъв злокобен и ювелирен скрит план за изпращането на Борисов и ГЕРБ на аварийна пейка.
Не е инсцениран, основан от нищото,
римейк на февруарските буреносни дни от 2013 година
Най-вероятно, развиването на събитията в края на предходната седмица е било следното:
Управляващите, без подозрение, са знаели за договорката с ЧЕЗ. Но са си траели.
Ако мине номерът – мине
Опозицията е научила " любопитни " детайлности и е подготвила офанзива против кабинета по тематиката. Разбирайки за готвената интифада ( " пуч ", " абордаж " и т.н.), Борисов, с цел да си върже гащите, отстранява защитния бушон – министър Теменужка Петкова. Тя, прочее, отдавана е неуместна фигура за доста авторитетни люде в страната. Какъв обаче беше резултатът от този талантлив ПиАр ход? Точно противоположният на замисъла. Защо да се късат теменужките, в случай че са цветя за мирисане? Този и други неуместни въпроси не могат да получат приемливо пояснение. Особено в случай че то е, че кабинетът нито е лук ял, нито е лук мирисал по " аферата ЧЕЗ ".
Моята прогноза: договорката ще бъде спряна. Надявам се обаче, че юристите на ръководещите ще отворят отново " дебелите книги " (ако в миналото са ги чели, схваща се) и като премине " нервната възбуденост " и " ажиотажът " от хорото (хоръра?), ще намерят различен по-фин, не толкоз дърварски метод за справяне със обстановката.
Но свадите към този момент излизат отвън контрола на властта.
Никаква друга управническа формула не може трайно да стабилизира кабинета " Борисов 3 ". Дори и Волен Сидеров и неговите " братя по оружие " да не престават да пият кафето със суджук. Да не напомням поговорката за плъховете и кораба. Движение за права и свободи към този момент загряват за нови избори. След края на европредседателството ще има зелен кулоар за такива. Те ще бъдат най-късно през май 2019 година, когато ще се проведат и европейските. Много по-вероятно е обаче, разходката до урните да се състои доста по-рано.
А до тогава – хорото ще продължи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сделката за ЧЕЗ (38)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ