&format=webp)
Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат
От самото начало на Ричард Блеър не му е елементарно. След раждането си е зарязан, а когато е на три седмици, е осиновен. Но единствено девет месеца по-късно новата му майка Айлин умира след алергична реакция към анестезия по време на интервенция. Мнозина чакат, че Ричард ще се върне в сиропиталището, тъй като осиновителят му Ерик надали ще може да се грижи за него.
Ерик обаче не е просто един средностатистически британец. Той е надарен публицист, прочут на целия свят под псевдонима Джордж Оруел. Макар да е трансферирал 40-те си години и да е тежко болен, той взема решение да отгледа дребния Ричард, написа The Guardian.
Оруел и брачната половинка му Айлин доста желаят да имат деца, само че това е невероятно. Той е безплоден, а тя не може да зачене поради онкологично заболяване. И въпреки брачната половинка му да умира, Оруел в твърдо решен да не се отхвърля от детето.
„ Онова, което най-вече искаше, бе да има деца. А аз бях неговото семейство “, спомня си Ричард.
Оруел е считан за един от най-влиятелните (ако не и най-влиятелният) писатели на предишния век. Той остава в историята с романа си „ 1984 “, в който основава първообраза на Големия брат. Това обаче не е единственото му значимо произведение. Оруел е създател и на „ Фермата на животните “. И двете книги са считани за пример в антиутопията.
Оруел разказва себе си като социалдемократ и има мощна нетърпимост към всяка тирания, без значение дали е фашистка или комунистическа. Именно тази ненавист към подтисническите режими е в основата на фантастичната му книга „ 1984 “.
Getty Images | Ричард Блеър на откриването на бронзова скулптура на татко му Джордж Оруел пред BBC Broadcasting House, Лондон
Оруел и синът му Ричард са толкоз разнообразни, че няма накъде повече. Писателят е изтъкан от несъгласия човек, търсещ, див и несклоняем. Служил е като английски служител на реда в Мианмар, сражавал се е гражданската война в Испания, откъдето си е тръгнал след съвсем съдбовно прострелване в гърлото, живял е по улиците в Лондон, обикалял е обществените домове в Париж. В края на живота си се отдръпва на отдалечения остров Джура, където основава шедьовъра си „ 1984 “.
Синът харесва уютния и спокоен живот. Живее в китно британски село в Уорикшир и отдава чартърен ваканционни парцели в Шотландия.
И въпреки всичко, както самичък споделя Ричард пред The Guardian, Оруел е оформил живота му:
Той беше напълно предан на мен.
След гибелта на Айлин здравето на писателя също е разтърсено. Той е неизлечимо болен от туберколоза и дните му са преброени. Оруел търси безшумно място, на което да се концентрира върху работата си, когато неговият редактор в изданието “Observer ” Дейвид Астор му предлага вилата си на шотландския остров Джура. Писателят се мести там дружно със сина си и сестра си Аврил, която е в ролята на бавачка за детето.
Ричард си спомня за острова като за „ райско място “:
Живеехме в добре поддържана плантация. Имаше доста храна и можех да обикалям където си желая. В Лондон това няма по какъв начин да ти се случи.
Други деца няма, само че това не го тормози. Докато Оруел написа, хлапето обикаля и открива острова. Следобед пие чай с татко си, а през летните вечери ловят раци. Двамата прежияват доста завършения дружно. Веднъж влизат с лодка в морето, само че тъй като Оруел не преценя вярно по кое време ще пристигна приливът, за малко не се удавят. Друг път бащата поучава сина да върви постоянно със здрави ботуши, тъй като на острова гъмжи от змии. Оруел се отнася към хлапето като към възрастен, тъй като няма опит с деца, само че в това време продължава да живее по своя си метод – работата му е най-важна, само че не стопира да ухажва и разнообразни дами. Предлага брак цели четири пъти и съумява да се ожени още веднъж съвсем на смъртния си одър.
В тези години писателят живее с чувството за изтичащо време и голям боязън – да не болести сина си с туберколоза. Заради това той доста рядко си разрешава физически контакт с детето, не го прегръща и не го целува, само че по едно и също време с това се тормози, че по този начин се отчуждават. През 1949 година заболяването му е толкоз напреднала, че е настанен в санаториум. На идната година умира едвам на 46 години.
Ричард научава за гибелта на татко си от новините на радио BBC. После се мести в друга плантация с вуйна си и нейния брачен партньор. Там се учи на земеделие. А с годините стартира да научава и повече неща за родителите си. За майка си той не знае нищо, до момента в който не стартира да чете. Оруел не обичал да приказва по тази тематика.
„ На девет или 10 години научих, че съм осиновен откакто вуйна ми изпусна фраза инцидентно в някакъв диалог. Не беше огромен удар. Майка ми беше умряла, когато бях дребен, а татко ми тряваше да откри кой да се грижи за мен, до момента в който самият той умираше. Бях привикнал да оставам при всевъзможни хора “, споделя Ричард.
Когато е на 12 години, стартира да чете книгите на татко си. Харесва „ Фермата на животните “ без да осъзнава, че е притча за режима на Йосиф Сталин. И по никакъв начин не схваща „ 1984 “.
Днес написаното от Оруел се е трансформирало в част от ежедневния език. Най-яркият образец за това е Big Brother. А синът му споделя:
Не можеш да отвориш вестник без да забележиш една или друга отпратка към това. И започваш да си мислиш: Всички още приказват за татко ми.
Ричард приключва университет с агроспециалност и се дами когато е на 20 години за Елинор, с която са дружно и до през днешния ден. Дълго време той живее непретенциозно и не харчи постъпленията от хонорарите на татко си. Парите на писателя минават през компания, основана от счетоводителя му още до момента в който Оруел е жив. Същият човек ръководи финансите и след гибелта му, само че в един миг се оказва, че парите са изчезнали.
„ Да кажем, че е правил неразумни вложения “, споделя Ричард.
Съдебната борба за наследството на писателя, стартирана от последната му жена, се точи години. Накрая тя печели разногласието, само че малко по-късно умира. Ричард остава единственият правоприемник. Днес споделя, че парите почнали още веднъж да се натрупат, когато малките екрани и кино студия почнали да демонстрират интерес към екранизирането на „ 1984 “. Животът му се трансформира – през 1984 година си купува къща с парите от „ 1984 “. Но споделя, че това случайност.
След пенсионирането си Ричард се посвещава на татко си. Обикаля Испания и преглежда къде е бил Оруел по време на гражданската война. С годините той става специалист по живота на татко си. И от време на време се пита дали нещо, което знае, е от негов личен спомен, от роман на съвеременник или го е прочел някъде.
Оруел в действителност произлиза от богат жанр. Пра-прадядо му бил притежател на ферма в Ямайка във времената, когато се е печелело доста с помощта на робския труд на чернокожите. В началото на XIX в., когато робството се отстранява, фамилията получава колосалната отплата от 20 млн. английски лири. Но когато Оруел се ражда, благосъстоянието към този момент е изхарчено. Така че на него му се постанова да е отличен възпитаник, с цел да печели стипендии и да подсигурява самичък образованието си.
Като млад писателят е служител на реда в Бирма (днес Мианмар), тогава част от английската империя. От там черпи въодушевени за първия си разказ „ Бирмански дни “.
Четейки за татко си, Ричард научава доста и за майка си. И през днешния ден я разказва по този начин:
Образована и в интелектуално отношение – наедно с татко ми.
Има доста спекулации, че за литературните триумфи на Оруел е виновна първата му брачна половинка. Твърди се, че тя пособия интензивно при писането на „ Фермата на животните “, а също така е измислила и заглавието „ 1984 “. Всъщност то идва от нейно стихотворение.
Отношенията сред двамата обаче са комплицирани. Оруел постоянно е бил огромен обожател на женската хубост, което води до доста изневери. От днешна позиция той надалеч не е съвършен облик. Освен всичко останало показва и открит антисемитизъм.
Каквито и дефекти да има като човек, Оруел си остава колос в литературата. Посветил творчеството си на тематики като робия, война и беднотия, той съумява да сътвори толкоз запаметяващи се облици, че съвсем 80 години след гибелта му всички знаят какво значат те. Макар и не постоянно да знаят кой е основателят им.
Днес синът му, който в никакъв случай не е имал интерес към писането (описва се като мързелив), споделя за себе си, че е „ просто страж “ на наследството:
Аз съм просто надзирател, елементарен наследник на невероятен татко.
 )
profit.bg
Ерик обаче не е просто един средностатистически британец. Той е надарен публицист, прочут на целия свят под псевдонима Джордж Оруел. Макар да е трансферирал 40-те си години и да е тежко болен, той взема решение да отгледа дребния Ричард, написа The Guardian.
Оруел и брачната половинка му Айлин доста желаят да имат деца, само че това е невероятно. Той е безплоден, а тя не може да зачене поради онкологично заболяване. И въпреки брачната половинка му да умира, Оруел в твърдо решен да не се отхвърля от детето.
„ Онова, което най-вече искаше, бе да има деца. А аз бях неговото семейство “, спомня си Ричард.
Оруел е считан за един от най-влиятелните (ако не и най-влиятелният) писатели на предишния век. Той остава в историята с романа си „ 1984 “, в който основава първообраза на Големия брат. Това обаче не е единственото му значимо произведение. Оруел е създател и на „ Фермата на животните “. И двете книги са считани за пример в антиутопията.
Оруел разказва себе си като социалдемократ и има мощна нетърпимост към всяка тирания, без значение дали е фашистка или комунистическа. Именно тази ненавист към подтисническите режими е в основата на фантастичната му книга „ 1984 “.
Getty Images | Ричард Блеър на откриването на бронзова скулптура на татко му Джордж Оруел пред BBC Broadcasting House, Лондон Оруел и синът му Ричард са толкоз разнообразни, че няма накъде повече. Писателят е изтъкан от несъгласия човек, търсещ, див и несклоняем. Служил е като английски служител на реда в Мианмар, сражавал се е гражданската война в Испания, откъдето си е тръгнал след съвсем съдбовно прострелване в гърлото, живял е по улиците в Лондон, обикалял е обществените домове в Париж. В края на живота си се отдръпва на отдалечения остров Джура, където основава шедьовъра си „ 1984 “.
Синът харесва уютния и спокоен живот. Живее в китно британски село в Уорикшир и отдава чартърен ваканционни парцели в Шотландия.
И въпреки всичко, както самичък споделя Ричард пред The Guardian, Оруел е оформил живота му:
Той беше напълно предан на мен.
След гибелта на Айлин здравето на писателя също е разтърсено. Той е неизлечимо болен от туберколоза и дните му са преброени. Оруел търси безшумно място, на което да се концентрира върху работата си, когато неговият редактор в изданието “Observer ” Дейвид Астор му предлага вилата си на шотландския остров Джура. Писателят се мести там дружно със сина си и сестра си Аврил, която е в ролята на бавачка за детето.
Ричард си спомня за острова като за „ райско място “:
Живеехме в добре поддържана плантация. Имаше доста храна и можех да обикалям където си желая. В Лондон това няма по какъв начин да ти се случи.
Други деца няма, само че това не го тормози. Докато Оруел написа, хлапето обикаля и открива острова. Следобед пие чай с татко си, а през летните вечери ловят раци. Двамата прежияват доста завършения дружно. Веднъж влизат с лодка в морето, само че тъй като Оруел не преценя вярно по кое време ще пристигна приливът, за малко не се удавят. Друг път бащата поучава сина да върви постоянно със здрави ботуши, тъй като на острова гъмжи от змии. Оруел се отнася към хлапето като към възрастен, тъй като няма опит с деца, само че в това време продължава да живее по своя си метод – работата му е най-важна, само че не стопира да ухажва и разнообразни дами. Предлага брак цели четири пъти и съумява да се ожени още веднъж съвсем на смъртния си одър.
В тези години писателят живее с чувството за изтичащо време и голям боязън – да не болести сина си с туберколоза. Заради това той доста рядко си разрешава физически контакт с детето, не го прегръща и не го целува, само че по едно и също време с това се тормози, че по този начин се отчуждават. През 1949 година заболяването му е толкоз напреднала, че е настанен в санаториум. На идната година умира едвам на 46 години.
Ричард научава за гибелта на татко си от новините на радио BBC. После се мести в друга плантация с вуйна си и нейния брачен партньор. Там се учи на земеделие. А с годините стартира да научава и повече неща за родителите си. За майка си той не знае нищо, до момента в който не стартира да чете. Оруел не обичал да приказва по тази тематика.
„ На девет или 10 години научих, че съм осиновен откакто вуйна ми изпусна фраза инцидентно в някакъв диалог. Не беше огромен удар. Майка ми беше умряла, когато бях дребен, а татко ми тряваше да откри кой да се грижи за мен, до момента в който самият той умираше. Бях привикнал да оставам при всевъзможни хора “, споделя Ричард.
Когато е на 12 години, стартира да чете книгите на татко си. Харесва „ Фермата на животните “ без да осъзнава, че е притча за режима на Йосиф Сталин. И по никакъв начин не схваща „ 1984 “.
Днес написаното от Оруел се е трансформирало в част от ежедневния език. Най-яркият образец за това е Big Brother. А синът му споделя:
Не можеш да отвориш вестник без да забележиш една или друга отпратка към това. И започваш да си мислиш: Всички още приказват за татко ми.
Ричард приключва университет с агроспециалност и се дами когато е на 20 години за Елинор, с която са дружно и до през днешния ден. Дълго време той живее непретенциозно и не харчи постъпленията от хонорарите на татко си. Парите на писателя минават през компания, основана от счетоводителя му още до момента в който Оруел е жив. Същият човек ръководи финансите и след гибелта му, само че в един миг се оказва, че парите са изчезнали.
„ Да кажем, че е правил неразумни вложения “, споделя Ричард.
Съдебната борба за наследството на писателя, стартирана от последната му жена, се точи години. Накрая тя печели разногласието, само че малко по-късно умира. Ричард остава единственият правоприемник. Днес споделя, че парите почнали още веднъж да се натрупат, когато малките екрани и кино студия почнали да демонстрират интерес към екранизирането на „ 1984 “. Животът му се трансформира – през 1984 година си купува къща с парите от „ 1984 “. Но споделя, че това случайност.
След пенсионирането си Ричард се посвещава на татко си. Обикаля Испания и преглежда къде е бил Оруел по време на гражданската война. С годините той става специалист по живота на татко си. И от време на време се пита дали нещо, което знае, е от негов личен спомен, от роман на съвеременник или го е прочел някъде.
Оруел в действителност произлиза от богат жанр. Пра-прадядо му бил притежател на ферма в Ямайка във времената, когато се е печелело доста с помощта на робския труд на чернокожите. В началото на XIX в., когато робството се отстранява, фамилията получава колосалната отплата от 20 млн. английски лири. Но когато Оруел се ражда, благосъстоянието към този момент е изхарчено. Така че на него му се постанова да е отличен възпитаник, с цел да печели стипендии и да подсигурява самичък образованието си.
Като млад писателят е служител на реда в Бирма (днес Мианмар), тогава част от английската империя. От там черпи въодушевени за първия си разказ „ Бирмански дни “.
Четейки за татко си, Ричард научава доста и за майка си. И през днешния ден я разказва по този начин:
Образована и в интелектуално отношение – наедно с татко ми.
Има доста спекулации, че за литературните триумфи на Оруел е виновна първата му брачна половинка. Твърди се, че тя пособия интензивно при писането на „ Фермата на животните “, а също така е измислила и заглавието „ 1984 “. Всъщност то идва от нейно стихотворение.
Отношенията сред двамата обаче са комплицирани. Оруел постоянно е бил огромен обожател на женската хубост, което води до доста изневери. От днешна позиция той надалеч не е съвършен облик. Освен всичко останало показва и открит антисемитизъм.
Каквито и дефекти да има като човек, Оруел си остава колос в литературата. Посветил творчеството си на тематики като робия, война и беднотия, той съумява да сътвори толкоз запаметяващи се облици, че съвсем 80 години след гибелта му всички знаят какво значат те. Макар и не постоянно да знаят кой е основателят им.
Днес синът му, който в никакъв случай не е имал интерес към писането (описва се като мързелив), споделя за себе си, че е „ просто страж “ на наследството:
Аз съм просто надзирател, елементарен наследник на невероятен татко.
profit.bg
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ