Олег Неменски: Кои са бандеровците? Предупрежденията на Путин
" От самия ход на военните дейности в Украйна се вижда, че сме във война с националистически и неонацистки обединения, а измежду тях има и задгранични наемници – в това число от Близкия Изток.
Това съобщи през вчерашния ден съветският президент Владимир Путин по време на съвещанието на Съвета за сигурност на Руската федерация ".
И добави: " Никога няма да се откажа от убеждението си, че руснаците и украинците са един народ – макар че част от хората в Украйна са били сплашени от доста заблудената нацистка националистическа агитация. Някои от тях, несъмнено, умишлено са последвали пътя на бандеровците “, означи Путин.
Кои са бандеровците - тези националистически и неонацистки обединения, които са във възела на настоящия отблъскващ спор Русия-Украйна
Да се върнем към написаното от Олег НЕМЕНСКИ през 2017
" В съветските медии във връзка политическата обстановка в Украйна постоянно се срещат изразите " бандеровци във властта " и " отбрана на съветското население от неонацистите в Западна Украйна ". Западните медии нормално ги предават с подигравка, като несериозно пресилване. Те обаче имат право на битие и още по какъв начин. Кои са в действителност украинските " неонацисти " и на кои свои герои от времето на Втората международна война се базират?
Един от основните моменти в осведомителния спор сред Русия от една страна и Запада и Украйна – от друга, от позиция на съветските управляващи и медии, са по този начин наречените " бандеровци ", " украински нацисти " или " фашисти " в новия политически живот в Украйна.
Руската власт изяснява кримската интервенция като " отбрана на съветското население от новите фашисти ".
Революционната украинска власт и Западът, който я поддържа, с подигравка отхвърлят всички обвинявания, смятайки ги за неистини на кремълската агитация: " съвсем всички бандеровци от дълго време са умряли ", " на Майдана беше просто народът на Украйна: учители, пенсионери, лекари, музиканти ", " в случай че родолюбец значи бандеровец, тогава и мен, украинец, говорещ на съветски, ме пишете подобен " и така нататък
Какво обаче в действителност се случи в Киев през февруари 2014 година?
Дали е вярно да назовем всички тези " патриотични " и " проевропейски " сили, които вземат участие в преврата, " бандеровци "? Каква е ролята им в новата украинска гражданска война: дали с помощта на тях е свален Янукович и дали не престават да въздействат на политиката в страната?
И дали съветското виждане за същността на революцията, победила в Киев, като неонацистко-олигархически прелом има връзка с истината?
Междурегионални спорове в политическия живот в Украйна
Украинският политически живот в продължение на няколко години се дефинира от спорове сред двете елементи на страната. От едната страна са Западът и Централният район, а от друга – Югоизтокът. Те са почти идентични по изборен капацитет, тъй че всичко зависи от интензивността на представителите от едната и другата страна. Населението на тези райони се разграничава мощно в културно отношение: в източната част безусловно доминира съветски език, до момента в който в западната – относително повече е публикуван украинският. Има и разлики и в стопанската система: на Изток има по-добре развита индустрия, а на Запад – селско стопанство. Украинската страна не е зародила в следствие от самоопределянето на украинците – основават я болшевиките, като в състава ѝ влизат напълно разнообразни райони.
Затова основната задача на украинските политици след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е да намерят метод, по който да обединят страната – общ политически знаменател за всички нейни елементи. В края на 1990-те година наподобява, че това може да се получи. Тогавашният президент Леонид Кучма реализира огромен триумф в проеодоляването на вътрешни несъгласия и централизацията на страната. След това обаче се изостря политическата битка, в процеса на която районните проблеми още веднъж излизат на напред във времето.
" Оранжевата гражданска война " стартира да се възприема като победа на западната част на Украйна над Изтока и по подобен метод задълбочава разкола сред тях. Всички събития по-късно единствено утежняват обстановката. Евромайданът се състои най-вече от представители на западните региони. Тяхната идеология не планува постигането на публичен консенсус с предствителите на Изтока.
Украинският шовинизъм по време на Втората международна война
Украинският шовинизъм като идеология се образува през първата третина на 20 в. и по своята природа е доста непосредствен до немския нацизъм и редица други извънредно десни идеологии от това време, което дефинира изключителната му назадничавост, устрема към директни политически дейности, принуждение и нарушаване на правата на малцинствата.
Украинските националисти считат, че нацията би трябвало да се гради " с желязна ръка ", оптимално грубо угнетявайки неукраинските детайли в обществото.
Проблемът е в това, че в Украйна " неукраинските детайли " доминират. Те са доста даже и в " най-украинския " регион на Западна Украйна – Галиция, до момента в който в югоизточната част те са " безусловно болшинство ". Ако представителите на украинския Запад идват на власт по кротичък път, то това са почти умерени сили, които признават нуждата от съглашение с политическите съперници.
Когато обаче се случва революционен прелом, властта вземат радикалите и тогава вътрешният спор в страната е неминуем.
Най-известните страници от историята на украинския шовинизъм се отнасят към времето на Втората международна война. Тогава най-вече на територията на Западна Украйна работи Украинската въстаническа войска под командването на Степан Бандера и Роман Шухевич (и двамата са наградени посмъртно с медал " Герой на Украйна " от президента Виктор Юшченко, само че през 2010 година решението анулира Виктор Янукович).
Степан Бандера не е абстрактен почитател на немската власт, а е коренен украински националист. Той обаче счита, че по тактически аргументи съдействието с нацистите е желателно. Като деен член на украинските националистически организации през 1930-те година Бандера се занимава с терористична активност, провежда политически убийства. Затова той неведнъж е задържан от полските управляващи и получава огромни (между другото, и доживотни) присъди, даже и гибел посредством разстрел. Немците го хващат през 1941 година, тъй като макар контракта с тях, той афишира независимостта на украинската страна и по този начин прекарва по-голямата част от войната в пандиза. Пуснат е на независимост чак през септември 1944 година.
Но организацията, която той основава още през 1940 година, и изключително бойната ѝ част, работи и без него, продължавайки да го счита за собствен водач (затова нейните членовете са наричани " бандеровци " ). Начело с Роман Шухевич, дясната ръка на Бандера, който през 1941-42 година е редови офицер в украинските единици на Вермахта, а от 1943 година – главнокомандващ на Украинската въстаническа войска, през Втората международна война бандеровците правят големи зверства.
Например през април 2014 година от разкритите документи на Министерството на защитата на Русия са обнародвани нови дани за активността на бандеровците. Тези документи хвърлят светлина върху поддръжката им към немските окупационни сили, както и върху провеждането на етнически чистки. Трябва да се означи, че на територията на Западна Украйна по това време живее мултинационално население.
Освен че изтребват евреи, бандеровците унищожават поляци и представители на други нации, измежду които има и руснаци. Полските историци приказват за почти 150 000 полски поданици, убити по време на по този начин нареченото Волинско кръвопролитие през 1943-44 година.
Терорът на бандеровците е ориентиран и против украинци, несъгласни с идеологията на украинския шовинизъм. В днешно време, когато у украинските деца възпитават почитание към тези хора като национални герои, всички нови документи, допълващи картинката на тези събития, имат изключително значение и би трябвало да бъдат оптимално налични за необятната общност.
Бандеровците имат комплицирани връзки с немските окупационни сили. Но и едните, и другите постоянно са считали, че техният основен и общ зложелател е Съюз на съветските социалистически републики. Този метод се базира на една от главните хрумвания на украинския шовинизъм, съгласно която " изконните " неприятели на украинците са " москалите " (презрително име за руснаците). Освен това тогава немците и бандеровците са идеологически и политически близки, тъй като първите също съставляват извънредно дясна идеология и се борят против руснаците.
Въпреки че взаимоотношенията им по никакъв начин не са лесни, Третият райх като цяло схваща, че активността на бандеровците може да бъде потребна за него. Например той употребява желанието на украинските националисти да проведат " чистка на украинските земи от нежелателни детайли ", което, апропо, се отнася за комунистите и евреите.
Много от членовете на Украинската въстаническа войска минават военна и диверсионна подготовка, водена от представители на немските спецчасти от края на 1930-те години. Те интензивно вземат участие в интервенции против руските партизани, освен това освен в Украйна, само че и в Беларус.
Дейността на бандеровците доближава върха си през 1944-45 година и в годините след войната, когато в изискванията на началото на Студената война с тях стартират да си сътрудничат английското и американското разузнаване. Но към средата на 1950-те година диверсионната активност завършва и доста някогашни бандеровци не престават да живеят кротичък живот. Самият Бандера след войната живее в Мюнхен под отбраната на английското разузнаване, за което работи, до момента в който през 1959 година сътрудникът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Богдан Сташински не го убива от специфичен револвер с инжекция калциев цианид. Съветското разузнаване дейно ликвидира ръководителя на бандеровското придвижване.
Радикалният украински шовинизъм е неразрешен по руско време. Благодарение на това през втората половина на 20 в. той съвсем не се развива.
Възниква още веднъж през 1990-те година на практика в същия тип, както през 1930-те и 1940-те години. Главните водачи от това време стават герои за националистически насочените украинци, книгите и лозунгите им отново се възприемат като апел към деяние.
От разпадането на Съветския съюз на тази идеология към този момент е израснало цяло потомство.
Бандеровци и Евромайданът
Съвременните " майдановци " с бандеровците свързва общата идеология на украинския шовинизъм. Това е цялостна идеология. Понякога хора се мъчат да създадат разлика сред умерения и радикалния украински шовинизъм, като и при всеки различен европейски народ. В случая с украинците обаче това не дава отговор на истината.
Всички европейски " национализми " пораждат като " умерени " и чак по-късно се развиват техните крайни форми. В дадения случай обаче през цялото време е основана една радикална идеология. За нея са присъщи избрани неповторими особености, като да вземем за пример условието хората да се откажат от обичайна си етническа принадлежност и религиозното самоопределяне. Тоест този шовинизъм е учреден на вярата в нуждата от осъществяване на всеобщ етноцид на локалното население, което липсва при всяка друга националистическа идеология. Всички те по един или различен метод се базират на някаква към този момент съществуваща едническа общественост. Етноцидната основа неизбежно провокира етноцидна активност, без да оставя място за умерения шовинизъм.
Либералното крило на Майдана няма своята версия на украинския шовинизъм. В това е неговата уязвимост – то няма какво да опълчи идеологически на " Десния бранш " и " Свобода ".
Украинският шовинизъм в медиите и просветителната система
Постсъветската Югоизточна Украйна през всичките тези години се е отличавала от Западната по това, че не е имала лична еднаквост, своя национална идеология. Това води до в действителност жалка обстановка: даже и когато на власт в Киев са представителите на Югоизтока, те оставят цялата социална сфера на украинските националисти от Галиция. Затова на равнище ръководство на системата на образованието и осведомителната политика в страната сякаш няма ерес, просто всичко е в границите на националистическия тренд.
Украинските националисти в действителност имат цялостната власт в просветителната система, а също така мощно въздействат на медийната политика. Затова новото потомство украински деца учи по учебници, представящи ултранационалистическия взор върху украинската история и активността на националистическите организации. По малкия екран в границите на социално-образователната стратегия непрекъснато вървят излъчвания, пропагандиращи концепциите на украинския коренен шовинизъм.
Резултатите на такова учебно обучение и медийно въздействие в Украйна стават явни през днешния ден, когато и в югоизточната част на страната има доста 30-годишни хора, подкрепящи концепциите на украинския шовинизъм, чиито родители не са имали образувано чувство за украинско съзнание.
*Авторът е историк, теоретичен помощник в Института по славистика към РАН, помощник в Центъра по украинистика и белорусистика към МГУ " М. В. Ломоносов ", старши теоретичен помощник в Руския институт за стратегически проучвания.
Източник: https://bg.rbth.com/world/2017/08/21/koi-sa-banderovcite_825568
Това съобщи през вчерашния ден съветският президент Владимир Путин по време на съвещанието на Съвета за сигурност на Руската федерация ".
И добави: " Никога няма да се откажа от убеждението си, че руснаците и украинците са един народ – макар че част от хората в Украйна са били сплашени от доста заблудената нацистка националистическа агитация. Някои от тях, несъмнено, умишлено са последвали пътя на бандеровците “, означи Путин.
Кои са бандеровците - тези националистически и неонацистки обединения, които са във възела на настоящия отблъскващ спор Русия-Украйна
Да се върнем към написаното от Олег НЕМЕНСКИ през 2017
" В съветските медии във връзка политическата обстановка в Украйна постоянно се срещат изразите " бандеровци във властта " и " отбрана на съветското население от неонацистите в Западна Украйна ". Западните медии нормално ги предават с подигравка, като несериозно пресилване. Те обаче имат право на битие и още по какъв начин. Кои са в действителност украинските " неонацисти " и на кои свои герои от времето на Втората международна война се базират?
Един от основните моменти в осведомителния спор сред Русия от една страна и Запада и Украйна – от друга, от позиция на съветските управляващи и медии, са по този начин наречените " бандеровци ", " украински нацисти " или " фашисти " в новия политически живот в Украйна.
Руската власт изяснява кримската интервенция като " отбрана на съветското население от новите фашисти ".
Революционната украинска власт и Западът, който я поддържа, с подигравка отхвърлят всички обвинявания, смятайки ги за неистини на кремълската агитация: " съвсем всички бандеровци от дълго време са умряли ", " на Майдана беше просто народът на Украйна: учители, пенсионери, лекари, музиканти ", " в случай че родолюбец значи бандеровец, тогава и мен, украинец, говорещ на съветски, ме пишете подобен " и така нататък
Какво обаче в действителност се случи в Киев през февруари 2014 година?
Дали е вярно да назовем всички тези " патриотични " и " проевропейски " сили, които вземат участие в преврата, " бандеровци "? Каква е ролята им в новата украинска гражданска война: дали с помощта на тях е свален Янукович и дали не престават да въздействат на политиката в страната?
И дали съветското виждане за същността на революцията, победила в Киев, като неонацистко-олигархически прелом има връзка с истината?
Междурегионални спорове в политическия живот в Украйна
Украинският политически живот в продължение на няколко години се дефинира от спорове сред двете елементи на страната. От едната страна са Западът и Централният район, а от друга – Югоизтокът. Те са почти идентични по изборен капацитет, тъй че всичко зависи от интензивността на представителите от едната и другата страна. Населението на тези райони се разграничава мощно в културно отношение: в източната част безусловно доминира съветски език, до момента в който в западната – относително повече е публикуван украинският. Има и разлики и в стопанската система: на Изток има по-добре развита индустрия, а на Запад – селско стопанство. Украинската страна не е зародила в следствие от самоопределянето на украинците – основават я болшевиките, като в състава ѝ влизат напълно разнообразни райони.
Затова основната задача на украинските политици след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики е да намерят метод, по който да обединят страната – общ политически знаменател за всички нейни елементи. В края на 1990-те година наподобява, че това може да се получи. Тогавашният президент Леонид Кучма реализира огромен триумф в проеодоляването на вътрешни несъгласия и централизацията на страната. След това обаче се изостря политическата битка, в процеса на която районните проблеми още веднъж излизат на напред във времето.
" Оранжевата гражданска война " стартира да се възприема като победа на западната част на Украйна над Изтока и по подобен метод задълбочава разкола сред тях. Всички събития по-късно единствено утежняват обстановката. Евромайданът се състои най-вече от представители на западните региони. Тяхната идеология не планува постигането на публичен консенсус с предствителите на Изтока.
Украинският шовинизъм по време на Втората международна война
Украинският шовинизъм като идеология се образува през първата третина на 20 в. и по своята природа е доста непосредствен до немския нацизъм и редица други извънредно десни идеологии от това време, което дефинира изключителната му назадничавост, устрема към директни политически дейности, принуждение и нарушаване на правата на малцинствата.
Украинските националисти считат, че нацията би трябвало да се гради " с желязна ръка ", оптимално грубо угнетявайки неукраинските детайли в обществото.
Проблемът е в това, че в Украйна " неукраинските детайли " доминират. Те са доста даже и в " най-украинския " регион на Западна Украйна – Галиция, до момента в който в югоизточната част те са " безусловно болшинство ". Ако представителите на украинския Запад идват на власт по кротичък път, то това са почти умерени сили, които признават нуждата от съглашение с политическите съперници.
Когато обаче се случва революционен прелом, властта вземат радикалите и тогава вътрешният спор в страната е неминуем.
Най-известните страници от историята на украинския шовинизъм се отнасят към времето на Втората международна война. Тогава най-вече на територията на Западна Украйна работи Украинската въстаническа войска под командването на Степан Бандера и Роман Шухевич (и двамата са наградени посмъртно с медал " Герой на Украйна " от президента Виктор Юшченко, само че през 2010 година решението анулира Виктор Янукович).
Степан Бандера не е абстрактен почитател на немската власт, а е коренен украински националист. Той обаче счита, че по тактически аргументи съдействието с нацистите е желателно. Като деен член на украинските националистически организации през 1930-те година Бандера се занимава с терористична активност, провежда политически убийства. Затова той неведнъж е задържан от полските управляващи и получава огромни (между другото, и доживотни) присъди, даже и гибел посредством разстрел. Немците го хващат през 1941 година, тъй като макар контракта с тях, той афишира независимостта на украинската страна и по този начин прекарва по-голямата част от войната в пандиза. Пуснат е на независимост чак през септември 1944 година.
Но организацията, която той основава още през 1940 година, и изключително бойната ѝ част, работи и без него, продължавайки да го счита за собствен водач (затова нейните членовете са наричани " бандеровци " ). Начело с Роман Шухевич, дясната ръка на Бандера, който през 1941-42 година е редови офицер в украинските единици на Вермахта, а от 1943 година – главнокомандващ на Украинската въстаническа войска, през Втората международна война бандеровците правят големи зверства.
Например през април 2014 година от разкритите документи на Министерството на защитата на Русия са обнародвани нови дани за активността на бандеровците. Тези документи хвърлят светлина върху поддръжката им към немските окупационни сили, както и върху провеждането на етнически чистки. Трябва да се означи, че на територията на Западна Украйна по това време живее мултинационално население.
Освен че изтребват евреи, бандеровците унищожават поляци и представители на други нации, измежду които има и руснаци. Полските историци приказват за почти 150 000 полски поданици, убити по време на по този начин нареченото Волинско кръвопролитие през 1943-44 година.
Терорът на бандеровците е ориентиран и против украинци, несъгласни с идеологията на украинския шовинизъм. В днешно време, когато у украинските деца възпитават почитание към тези хора като национални герои, всички нови документи, допълващи картинката на тези събития, имат изключително значение и би трябвало да бъдат оптимално налични за необятната общност.
Бандеровците имат комплицирани връзки с немските окупационни сили. Но и едните, и другите постоянно са считали, че техният основен и общ зложелател е Съюз на съветските социалистически републики. Този метод се базира на една от главните хрумвания на украинския шовинизъм, съгласно която " изконните " неприятели на украинците са " москалите " (презрително име за руснаците). Освен това тогава немците и бандеровците са идеологически и политически близки, тъй като първите също съставляват извънредно дясна идеология и се борят против руснаците.
Въпреки че взаимоотношенията им по никакъв начин не са лесни, Третият райх като цяло схваща, че активността на бандеровците може да бъде потребна за него. Например той употребява желанието на украинските националисти да проведат " чистка на украинските земи от нежелателни детайли ", което, апропо, се отнася за комунистите и евреите.
Много от членовете на Украинската въстаническа войска минават военна и диверсионна подготовка, водена от представители на немските спецчасти от края на 1930-те години. Те интензивно вземат участие в интервенции против руските партизани, освен това освен в Украйна, само че и в Беларус.
Дейността на бандеровците доближава върха си през 1944-45 година и в годините след войната, когато в изискванията на началото на Студената война с тях стартират да си сътрудничат английското и американското разузнаване. Но към средата на 1950-те година диверсионната активност завършва и доста някогашни бандеровци не престават да живеят кротичък живот. Самият Бандера след войната живее в Мюнхен под отбраната на английското разузнаване, за което работи, до момента в който през 1959 година сътрудникът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Богдан Сташински не го убива от специфичен револвер с инжекция калциев цианид. Съветското разузнаване дейно ликвидира ръководителя на бандеровското придвижване.
Радикалният украински шовинизъм е неразрешен по руско време. Благодарение на това през втората половина на 20 в. той съвсем не се развива.
Възниква още веднъж през 1990-те година на практика в същия тип, както през 1930-те и 1940-те години. Главните водачи от това време стават герои за националистически насочените украинци, книгите и лозунгите им отново се възприемат като апел към деяние.
От разпадането на Съветския съюз на тази идеология към този момент е израснало цяло потомство.
Бандеровци и Евромайданът
Съвременните " майдановци " с бандеровците свързва общата идеология на украинския шовинизъм. Това е цялостна идеология. Понякога хора се мъчат да създадат разлика сред умерения и радикалния украински шовинизъм, като и при всеки различен европейски народ. В случая с украинците обаче това не дава отговор на истината.
Всички европейски " национализми " пораждат като " умерени " и чак по-късно се развиват техните крайни форми. В дадения случай обаче през цялото време е основана една радикална идеология. За нея са присъщи избрани неповторими особености, като да вземем за пример условието хората да се откажат от обичайна си етническа принадлежност и религиозното самоопределяне. Тоест този шовинизъм е учреден на вярата в нуждата от осъществяване на всеобщ етноцид на локалното население, което липсва при всяка друга националистическа идеология. Всички те по един или различен метод се базират на някаква към този момент съществуваща едническа общественост. Етноцидната основа неизбежно провокира етноцидна активност, без да оставя място за умерения шовинизъм.
Либералното крило на Майдана няма своята версия на украинския шовинизъм. В това е неговата уязвимост – то няма какво да опълчи идеологически на " Десния бранш " и " Свобода ".
Украинският шовинизъм в медиите и просветителната система
Постсъветската Югоизточна Украйна през всичките тези години се е отличавала от Западната по това, че не е имала лична еднаквост, своя национална идеология. Това води до в действителност жалка обстановка: даже и когато на власт в Киев са представителите на Югоизтока, те оставят цялата социална сфера на украинските националисти от Галиция. Затова на равнище ръководство на системата на образованието и осведомителната политика в страната сякаш няма ерес, просто всичко е в границите на националистическия тренд.
Украинските националисти в действителност имат цялостната власт в просветителната система, а също така мощно въздействат на медийната политика. Затова новото потомство украински деца учи по учебници, представящи ултранационалистическия взор върху украинската история и активността на националистическите организации. По малкия екран в границите на социално-образователната стратегия непрекъснато вървят излъчвания, пропагандиращи концепциите на украинския коренен шовинизъм.
Резултатите на такова учебно обучение и медийно въздействие в Украйна стават явни през днешния ден, когато и в югоизточната част на страната има доста 30-годишни хора, подкрепящи концепциите на украинския шовинизъм, чиито родители не са имали образувано чувство за украинско съзнание.
*Авторът е историк, теоретичен помощник в Института по славистика към РАН, помощник в Центъра по украинистика и белорусистика към МГУ " М. В. Ломоносов ", старши теоретичен помощник в Руския институт за стратегически проучвания.
Източник: https://bg.rbth.com/world/2017/08/21/koi-sa-banderovcite_825568
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ