Манчестър Сити: От неочакваните герои до обичайните заподозрени
От съкрушителните победи през късните триумфи… От непредвидените герои до нормалните обвинени. Първата половина на сезон 2017/18 във ВЛ изрично принадлежи на Манчестър Сити.
Победа след победа, скалп след скалп и връх след връх. Момчетата на Пеп Гуардиола тотално трансформираха визията и дефиницията на словосъчетанието „ положително начало на сезона”. Те изглеждаха неспособни да бъдат спрени… до скоро. На Анфилд Манчестър Сити въпреки всичко видя края на серията си от 30 следващи срещи без загуба в британския хайлайф. И по този начин – втори Непобедими няма да има, само че въпреки всичко – по какъв начин се стигна до това, че „ гражданите” да водят с цели 12 точки на върха?
Ще ви върнем до самото начало на сезона. Всичко стартира на АМЕКС Стейдиъм, а първата „ жертва” се оказа новакът Брайтън. Две късни попадения донесоха първите 3 от 62-те точки на небесносините до този миг.
Така „ гражданите” загатнаха какво могат, само че бяха надалеч от блясъка, демонстриран в месеците по-късно. А първото домакинство също не подсказа за рекордната серия, която предстоеше. Във втория кръг Сити посрещна Евертън и се нуждаеше от късния гол на Рахийм Стърлинг, с цел да избави точката.
Стигаме и до третия кръг. Не се тормозете, няма да ви разходим из всеки мач на отбора от началото на сезона, просто ще ви насочим към основните мигове. И по този начин – трети кръг – противник: Борнемут. Минутата е 96-та, резултатът е 1:1. Изглежда като че ли Сити ще изпусне още точки… Дълбоко в добавеното време обаче Рахийм Стърлинг се оказва прецизен и носи успеха с 2:1. И в случай че тук някъде се отвориха портите на Ада за всички други тимове във ВЛ, то за Сити това беше формалното покана за футболния Рай.
Следват нови 17 следващи победи, нов връх в историята на ВЛ от 18 поредни триумфа. По пътя към историята падат тимове като Ливърпул след 0:5, Арсенал след 1:3 и Тотнъм след 1:4. А какво да кажем за триумфа със 7:2 над Стоук.
Не и без помощта на цели 13 гола в последните 10 минути. Тогава, когато противникът изглеждаше към този момент отпаднал, Сити удряше най-силно. Това изпита и Ливърпул, който трябваше да трепери за преднината си безусловно до последната секунда на Анфийлд.
Но да не изпреварваме събитията. Казват, че всяко нещо е до време. Независимо дали то е хубаво, или неприятно. Така, след 18 следващи победи, серията на Сити беше спряна с тъждество на Селхърст Парк с Кристъл Палас. Но евентуално даже и точката изглеждаше като добър вид, откакто „ орлите” изпуснаха дузпа в 90-тата минута, а крайният резултат си остана 0:0.
Сити обаче оцеля, с цел да усили поредицата си без загуба в елита на 30, когато пристигна зрелището на Анфилд. Там самоуверен Ливърпул съумя да се наложи с 4:3, само че даже финалните 10 минути загатнаха за какво Манчестър Сити е мерилото за всички останали през този сезон. Опрян до стената, с 3 гола пасив на един от най-враждебните за всеки гостуващ отбор игрища в целия свят, тимът на Гуардиола върна 2 гола, с цел да накара мнозина на Анфилд в действителност да затреперят. Краят на серията обаче беше реалност. А някак уместно този тим на Сити, привикнал да доставя забавление, видя края на поредицата си в 7-голов трилър, който сигурно ще остане в историята.
И по този начин, Манчестър Сити няма да стане едвам вторият в историята на ВЛ със сезон без загуба. Вероятно ще се препъне и още до края на пътя. Това обаче си остава тимът, който е повече от любимец за купата. Той не просто тича някъде в далечината пред другите. Той наподобява участник в едно напълно друго съревнование. А фантазията за квадрупъл също си остава жива.
Вероятно сюжетът можеше да е различен… Вероятно, в случай че Сити беше изгубил в някои от първите 3 кръга, когато не беше чак толкоз безапелационен, нещата щяха да се развият по радикално друг метод. Но във футбола място за хипотези няма. В него не важи терминът „ ако”. В него достойнството се отдава на създалите, а не тези, които „ можеха да го направят”. А Манчестър Сити несъмнено заслужи своето място в пантеона на великите тимове на ВЛ. Сега остава да го затвърди с шампионската корона.
Победа след победа, скалп след скалп и връх след връх. Момчетата на Пеп Гуардиола тотално трансформираха визията и дефиницията на словосъчетанието „ положително начало на сезона”. Те изглеждаха неспособни да бъдат спрени… до скоро. На Анфилд Манчестър Сити въпреки всичко видя края на серията си от 30 следващи срещи без загуба в британския хайлайф. И по този начин – втори Непобедими няма да има, само че въпреки всичко – по какъв начин се стигна до това, че „ гражданите” да водят с цели 12 точки на върха?
Ще ви върнем до самото начало на сезона. Всичко стартира на АМЕКС Стейдиъм, а първата „ жертва” се оказа новакът Брайтън. Две късни попадения донесоха първите 3 от 62-те точки на небесносините до този миг.
Така „ гражданите” загатнаха какво могат, само че бяха надалеч от блясъка, демонстриран в месеците по-късно. А първото домакинство също не подсказа за рекордната серия, която предстоеше. Във втория кръг Сити посрещна Евертън и се нуждаеше от късния гол на Рахийм Стърлинг, с цел да избави точката.
Стигаме и до третия кръг. Не се тормозете, няма да ви разходим из всеки мач на отбора от началото на сезона, просто ще ви насочим към основните мигове. И по този начин – трети кръг – противник: Борнемут. Минутата е 96-та, резултатът е 1:1. Изглежда като че ли Сити ще изпусне още точки… Дълбоко в добавеното време обаче Рахийм Стърлинг се оказва прецизен и носи успеха с 2:1. И в случай че тук някъде се отвориха портите на Ада за всички други тимове във ВЛ, то за Сити това беше формалното покана за футболния Рай.
Следват нови 17 следващи победи, нов връх в историята на ВЛ от 18 поредни триумфа. По пътя към историята падат тимове като Ливърпул след 0:5, Арсенал след 1:3 и Тотнъм след 1:4. А какво да кажем за триумфа със 7:2 над Стоук.
Не и без помощта на цели 13 гола в последните 10 минути. Тогава, когато противникът изглеждаше към този момент отпаднал, Сити удряше най-силно. Това изпита и Ливърпул, който трябваше да трепери за преднината си безусловно до последната секунда на Анфийлд.
Но да не изпреварваме събитията. Казват, че всяко нещо е до време. Независимо дали то е хубаво, или неприятно. Така, след 18 следващи победи, серията на Сити беше спряна с тъждество на Селхърст Парк с Кристъл Палас. Но евентуално даже и точката изглеждаше като добър вид, откакто „ орлите” изпуснаха дузпа в 90-тата минута, а крайният резултат си остана 0:0.
Сити обаче оцеля, с цел да усили поредицата си без загуба в елита на 30, когато пристигна зрелището на Анфилд. Там самоуверен Ливърпул съумя да се наложи с 4:3, само че даже финалните 10 минути загатнаха за какво Манчестър Сити е мерилото за всички останали през този сезон. Опрян до стената, с 3 гола пасив на един от най-враждебните за всеки гостуващ отбор игрища в целия свят, тимът на Гуардиола върна 2 гола, с цел да накара мнозина на Анфилд в действителност да затреперят. Краят на серията обаче беше реалност. А някак уместно този тим на Сити, привикнал да доставя забавление, видя края на поредицата си в 7-голов трилър, който сигурно ще остане в историята.
И по този начин, Манчестър Сити няма да стане едвам вторият в историята на ВЛ със сезон без загуба. Вероятно ще се препъне и още до края на пътя. Това обаче си остава тимът, който е повече от любимец за купата. Той не просто тича някъде в далечината пред другите. Той наподобява участник в едно напълно друго съревнование. А фантазията за квадрупъл също си остава жива.
Вероятно сюжетът можеше да е различен… Вероятно, в случай че Сити беше изгубил в някои от първите 3 кръга, когато не беше чак толкоз безапелационен, нещата щяха да се развият по радикално друг метод. Но във футбола място за хипотези няма. В него не важи терминът „ ако”. В него достойнството се отдава на създалите, а не тези, които „ можеха да го направят”. А Манчестър Сити несъмнено заслужи своето място в пантеона на великите тимове на ВЛ. Сега остава да го затвърди с шампионската корона.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ