От руския народ нищо не зависи в тази войнаДори Украйна

От съветския народ нищо не зависи в тази война

Дори Украйна да победи, Русия няма да се разпадне, споделя известният анализатор

Интервю за Каспаров.Ру

- Юрий Георгиевич, знае се, че преходът от мир към война е по-лесен, в сравнение с от война към мир. Анализаторите предизвестяват, че картината след Победата ще бъде по-различна, в сравнение с я представяме в този момент. Обезкървената, изтощена, смъртно изтощена Украйна ще би трябвало да възвърне разрушената си стопанска система и инфраструктура, да реши куп задания – от основаването на система за сигурност до осъществяването на изискванията за евроинтеграция. И никой няма да свърши тази работа вместо нас. Какъв е най-лошият сюжет, който може да ни се случи през този интервал? Имаме ли късмет след войната да създадем мощен пробив?

- Съюзниците на Украйна - Европейският съюз и Северна Америка, някои други страни, в това число членки на НАТО, като се изключи Унгария, която в този миг няма да основава проблеми на никого, схващат, че Украйна ще би трябвало да бъде възобновена след войната. Това ще изисква бързо приемане на Украйна в Европейския съюз, защото това ще бъде най-удобната форма на взаимоотношение сред Европа и Украйна. За Европейския съюз ще бъде по-лесно да ви помогне от административна, финансова и официална позиция, в случай че Украйна стане член на Европейски Съюз. Ще бъде по-лесно да се отпускат заеми при общоприетите условия, които към този момент съществуват в Европейски Съюз, да се съветва държавното управление и украинския бизнес, да се управлява разпределението на парите, да се следят злоупотреби, в случай че има такива.

Разбира се, Русия ще би трябвало да заплати репарации за породените вреди. Но този развой евентуално ще зависи от равнището на проваляне на Руската федерация в тази война. Така както след успеха над Германия и нейните съдружници през 1945 година ще би трябвало да бъдат подписани съответни политически съглашения за размера на репарациите и периодите на заплащане. Това е работа на дипломати и държавни глави. Колкото по-дълго продължава тази война, толкоз повече ще коства на Русия. За страдание, в Москва това не го схващат.

- Ние ясно сме дефинирали нашата цел - да стигнем до границите си от 1991 година.

– Основният въпрос е: ще свърши ли тази война без тя да прерасне в нуклеарна, тъй като в този момент пред очите ни нуклеарни оръжия се трансферират в Беларус, а Лукашенко постоянно прокламира ужасяващи истории за нуклеарни удари по Европа. Преди това чухме тези закани от Путин, от Патрушев, изключително доста от страна на Медведев, от политолози, обслужващи енергийния бранш като Дмитрий Тренин и Сергей Караганов, да не приказваме за елементарните пропагандисти, които от дълго време плашат Запада с нуклеарна война. Затова един от въпросите, който към момента остава открит, е дали ще успеем да победим Руската федерация, тъй че тя да одобри, че е изгубила в тази война, без да е употребила нуклеарно оръжие. Защото в случай че бъде използвано нуклеарно оръжие от Русия или Беларус, ние ще се окажем в напълно друга война. Вероятно в този момент просто няма смисъл да се разисква равнището на репарациите, в случай че се стигне до такава война. Цяла Русия тогава ще коства по-малко.

- Трагедията в Каховската водноелектрическа централа сподели, че Путин е решен да игра ва банк. Диктаторът безочливо показва пред целия свят, че няма да се спре пред нищо. Колко евентуално е той да употребява нуклеарната бухалка, която непрекъснато размахва?

- Подкопаването на Запорожката атомна електроцентрала (има учредения да се счита, че няколко от нейните блокове към този момент са минирани) ще бъде сравнимо с нуклеарен удар. Ядрените боклуци от Запорожката атомна електроцентрала могат да бъдат изхвърлени в Днепър и да причинят екологична злополука. Твърди се, че прехвърлянето на тактически нуклеарни оръжия в Беларус се прави, с цел да може ответният удар на НАТО да падне върху Беларус, а не върху Руската федерация.

Готов ли е Путин за всичко това? Мисля, че да. Въпреки че към момента не знаем следствията от протеста на Пригожин. Някои сили (аз персонално имам вяра, че това е Федералната работа за сигурност, само че може да има и други мнения) се пробваха да изземат властта от Путин или да я лишават най-малко отчасти. Не знаем какво в действителност желаеха тези хора. Искаха ли, условно казано, да спрат войната в Украйна или в противен случай, да тръгнат по пътя на още по-голяма ескалация. В случая приказваме на първо място за нуклеарна ескалация. Защото не може да има по-голяма ескалация на войната в Украйна с изключение на потреблението на нуклеарен удар или подкопаване на Запорожката АЕЦ. Путин от дълго време е хвърлил всичките си сили на фронта. Досега не е употребявано единствено нуклеарно оръжие.

През идващите седмица ще стартираме да разбираме какви сили са се опитвали да смъкват Путин и за какво са желали да го създадат. А идващите три месеца - юли-септември, коства ми се, могат да се окажат сериозни както за хода на самата война, по този начин и във връзка с това какво да чакаме. Така че, в случай че има активизиране на дейностите на Русия за подготовка на нуклеарен удар от Беларус по Европа, ще стане ясно, че силите, които мълчешком стояха зад Пригожин на 23-24 юни, упорстват за ескалация на тази война. И назад - в случай че Русия се откаже от нуклеарния шантаж, на който неотдавна станахме очевидци, това значи, че на Лубянка са осъзнали, че войната в Украйна е била неточност и че е би трябвало да отстъпи. Засега тези моменти не са по никакъв начин ясни, само че те са най-важните поради " протеста на Пригожин ".

Моето мнение е, че Русия няма да нанесе нуклеарен удар по Украйна. За да има опустошения, съизмерими с нуклеарен удар, могат да бъдат изумени украинските АЕЦ, само че това ще докара до доста съществени последици. Ако приемем за чиста монета многочислените закани, които бълват Путин, Патрушев, Медведев, Тренин и Караганов, то Русия възнамерява да нанесе нуклеарни удари най-вече по Източна Европа, с цел да бъде „ изплашен “ Запада и той да спре да оказва помощ на Украйна.

За страдание, теоретичните калкулации на съветското управление се състоят точно в това. Разбирам, че Западът не може да се уплаши от това и помощта за Украйна няма да спре даже в този случай, защото защитата на Украйна е от стратегически интерес за Запада и на първо място за Европа, изключително за Източна Европа. Кремъл обаче разчита на това, че един нуклеарен удар по Източна Европа, когато и да се случи, ще стресне толкоз Западна Европа, че ще се молят за прошка, а американците, които не желаят да рискуват с удари против Съединените американски щати, ще откажат да протегнат ръка на Европа и да изпълнят отговорностите, които са поели пред съдружниците, дефинирани в член 5-и от Договора за взаимопомощ на НАТО.

Такива са, отново споделям, сметките на Кремъл. Те, несъмнено, са неправилни и при всички случаи не вършат по-добро стратегическото състояние на Русия. Нещо повече, това може би ще сложи за известно време Русия в изолираност от Европа и хвърли в прегръдките на Китай. Но Путин може би има вяра, че единствено в този случай ще успее да резервира властта в свои ръце.

- Експертите споделят, че протестът на Пригожин е предвестител на нови катаклизми в Русия. Какво се случва в този момент в обкръжението на Путин? Иска ни се да имаме вяра, че „ няма единодушие сред другарите “, че недоволството на болярите против царя пораства, че е почнало ново равнище на борба сред властовите кръгове в Кремъл.

– Путин, поемайки властта през 2000 година, последователно преустрои системата по подобен метод, че в Кремъл в действителност има единствено една кула – кулата на Путин, и това е казусът. От друга страна протестът на Пригожин сподели, че има едни сили, които Путин не видя, просто ги пропусна. Което значи, че към този момент е изгубил интуицията и хватката си. И в кремълския зверилник това не се прости.

Щом най-лоялният човек на Путин, на който му беше позволено да сервира на президента храна и питиета, внезапно одобри да извършва инструкции от някой различен и стартира да играе против господаря си, това значи, че властта на Путин е разтърсена. Виждаме това в бързината, с която той избяга от Москва (заедно с близкия до него Медведев). Но той напълно не бягаше от Пригожин, който беше доста надалеч и не беше ясно дали въобще ще влезе в Москва или не (в последна сметка той по този начин и не влезе). А Путин към този момент беше избягал от боязън за живота си. Той разбра, че желаят да го смъкват от власт и непознати за него сили заплашват живота му.

Спомнете си жалките обръщения на Путин към руснаците на 24 юни, в деня на протеста, и три дни по-късно.

-Путин беше нервозен и комплициран. Беше ясно, че като цяло няма какво да каже. Той повтори нормалните си мантри.

- В първото изявление беше забавно това, че без да посочва Пригожин с фамилното му име, сподели, че е изменник. На езика на Путин това е смъртна присъда.

Сега да забележим какво обаче се случва. Пригожин е на независимост и работи напълно обикновено (има доказателства, че той е летял от Беларус до Санкт Петербург, с цел да се занимава с делата си и да взема решение финансови въпроси. Освен това четирите милиарда бюджетни пари, които са му били „ иззети “, са му върнати и към този момент са станали 10 милиарда). Амнистирани са " вагнеровци ". Пуснаха ги да живеят където си желаят – в Русия, в Беларус, в окупираната част на Украйна и да вършат каквото си желаят. Всички не помниха за свалените шест хеликоптера и един аероплан, а той беше Ил-22 - съветският въздушен команден център. И всичко това е съчетано с безпомощната тирада на Путин след завръщането му в Москва, когато събра всички ръководители на спецслужби и правозащитни органи, с цел да им благодари за помощта, макар че никой (!) от тях не му бе оказал помощ в тези дни.

Тази тирада даже не беше оповестена. „ Интерфакс “ пък даде позорен за Путин репортаж, в който се споделя, че той е приказвал пет минути и дванадесет секунди, произнесъл 509 думи и най-често употребявал думите „ татковина “, „ Русия “, „ общество “ и някои други. Тоест, изцяло вял и афектиран репортаж от речта на президента след сериозната и единствена властова рецесия в страната от 2000 година насам. Трябваше да чуем " ще ги наврем в миша дупка! “ А в действителност чухме тъпо врещене, че на всички участници е простено за протеста.

Путин към момента наподобява доста комплициран и угнетен. Гледам с интерес дали Медведев ще съживи ужасната си нуклеарна реторика. Отначало той мълчеше, в последно време обаче разгласява текстове с малко по-различно наличие: да преговаряме, другояче ни чака взаимно заличаване. Тоест, цялата тази антизападна зверска настройка (Медведев заплаши да унищожи Лондон, и цяла Европа, и изобщо целия свят) някак си заглъхна. Западът постоянно е бил склонен да договаря с Русия. Въпросът е при какви условия? Границите от 1991 година, изтеглянето на войските от окупираните територии, в това число от Крим и Донбас, изплащането на репарациите за нанесените вреди, изгонването на нарушители, като се стартира с Путин, и съд от Трибунала в Хага - при такива условия Западът е допустимо да се съгласни даже на следващия ден. Но дано да забележим какво ще стане.

Разбира се, Путин загуби неограничената власт, която имаше преди „ протеста на Пригожин “. Няма по какъв начин да я възвърне изцяло.

Дали всички към него схващат това? Да, и той го схваща. Има ли към този момент суматоха измежду тези хора? Сигурен съм, че към този момент има. Всички те в този момент се пробват да оценят обстановката, да схванат от кое място духа вятърът, какво се случва, къде да избягат, в случай че нещо се случи и къде да се скрият, и най-важното - кой ще бъде новият стопанин. Мисля, че този въпрос към този момент е на дневен ред, само че може би отговорът за никого в Кремъл не е явен.

– Внимателно чета съветските обществени мрежи. Ако по-рано имаше стабилен шовинистичен национализъм, в този момент има първи проблясъци на здрав разсъдък, въпреки и не толкоз очевиден. Хората стартират да се питат все по-често: " Защо ни трябваше тази „ специфична военна интервенция “, откакто преди година живеехме в мир? " В същото време, съдейки по социологическите изследвания, две трети от руснаците поддържат войната. Как съумяха да заблудят толкоз доста хора? Много малко са здравомислещите. А по-голямата част са " за родината, за Путин ".

- Първо, цялата висша каста на обществото напусна Русия. В никакъв случай не желая да кажа, че всички останали тук поддържат войната и Путин. Но болшинството или откровено поддържа, а те са доста, тъй като имперските упоритости са пуснали дълбоки корени в душата на популацията. Има обаче и такива, които не се интересуват какво се случва до тях и към тях, както и хора, които просто не са кадърен да се съпротивляват против протичащото се - желае им се да могат, само че не могат.

Второ, доста е мъчно да се чака от народ, който в никакъв случай не е съществувал в демократична система (защото демокрацията, в случай че я имаше в Русия, бе доста относителна и то единствено от 1991 до 1999 г.), а малкия екран 24 часа в денонощието пропагандира държавната позиция за войната и нищо друго. Макар да съществуват различни източници на информация, те би трябвало да се търсят, което коства освен сила, само че и време, може би даже пари. Не всеки е подготвен да се занимава с това.
Що се отнася до изследванията на публичното мнение в тези условия, в случай че се обадят или излязат на улицата и зададат въпроса: „ Подкрепяте ли специфична военна интервенция? “ доста мъчно човек може да отговори: „ Не, не поддържам “. Защото е рисково да се дава отговор по този начин. Не знаете кой ви звъни, кой се е обърнал към вас и с каква цел. Хората просто се опасяват. Така че, в случай че в такава атмосфера една трета кажат, че не поддържат, аз бих оценил това като доста висок %. Но също по този начин би трябвало да проучваме какъв брой от тези, които споделят, че поддържат, в действителност мислят друго.

Аз не пазя съветския народ. Аз го съдя. Но в това време в този момент нищо не зависи от съветския народ. Той не съставлява нищо. Той няма принадлежности за въздействие върху държавното управление, върху властта, няма избори, няма публични организации, които да подлагат на критика гласно и намерено управляващите за избрани стъпки, няма политически партии, които да се опълчват на Кремъл. Следователно излиза, че груповият Путин изпраща указания от горната страна, след което пропагандистите безусловно го изплюват по тв приемника, а кой какво е чул, кой е склонен, кой не е, кой е за, кой е срещу - никой не се интересува от това. Днес в Руската федерация няма противоположна връзка сред държавното управление и народа. Същата обстановка беше и в Съветския съюз. И по тази причина през 1991 година той се разпадна.

Но защото границите са към момента отворени, това разреши парата да излезе от свирката на локомотива. И всички тези, които теоретично биха могли да останат в Русия и да основат нужната сериозна маса за съществено неодобрение и огромно опозиционно придвижване, в действителност напуснаха страната и в този момент са разпръснати по целия свят.

Смятам, че Путин съзнателно остави границите отворени точно, с цел да останат в Русия тези, които не съставляват опасност за режима. А дейностите на отпътувалите отвън Русия не го вълнуват изключително, тъй като целият цивилизован свят към този момент е срещу него. И руснаците, които идват на Запад (защото емигрират точно в цивилизования свят), не трансформират нищо в тези настройки.

– Къде са източниците на гневната персонална ненавист на Путин към Украйна?

– През 2008 година всички питаха за какво Путин и Медведев (тогава Путин публично беше министър председател, а президент беше Медведев) ненавиждат толкоз доста Грузия. Имаше мощна антигрузинска акция по малкия екран, а в Москва прибираха хора, които приличаха на грузинци и ги пращаха в полицията. Великият съветски публицист Акунин, грузинец по народност, също беше арестуван тогава по време на акция и трябваше да мине доста време, с цел да се разбере кой е той - съветски публицист или грузинец, с цел да бъде арестуван. Най-накрая бе освободен. А можеха да го убият.

За избрани политически цели Кремъл провежда една или друга пропагандна акция. Тъй като от 2014 година всичко бе ориентирано към завладяване на Украйна, естествено, обстановката към вашата страна ескалира. И това беше в продължение на съвсем 10 години.

Мисля, че Путин, като типичен кагебешник (офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с двайсет годишен стаж единствено там), в действителност ненавижда всички, като се стартира от руснаците. Тоест, не че ненавижда украинците, а обича всички останали. Той ненавижда всички.

Знаем, че окупираните източни региони на Украйна и Крим бяха обитаеми в доста огромна степен с руснаци. Да не приказваме за броя на руснаците, които Путин погуби в тази кланица с Украйна. И след това споделяше на техните майки и съпруги по време на срещите с тях: " Слушайте, те по този начин или другояче щяха да се напият и да умрат, само че най-малко умряха за родината си. И изобщо рано или късно всички умираме. " Но президент, който обича народа си, не може да приказва по този начин. Следователно Путин е нечовек в това отношение. Той няма човешки усеща. Не бих могъл да кажа, че всички в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са такива, само че мисля, че има доста като Путин измежду тях. Това е един от главните правила, по който е юридически подбора на тези хора.

- Русия от ден на ден се доближава към своя неминуем провал. Някои специалисти считат, че тя ще се разпадне, други - че няма да се срути. Какво мислите вие?

- През 1991 година Съветският съюз не се разпадна и затова се появиха всевъзможни проблеми. Например спорът сред Русия и Чеченската република. Мисля, че вследствие на тази война Чечения, Ингушетия, Дагестан и може би Татарстан ще се отдалечат от Русия. Не знам за други райони, само че мисля, че въз основата на националната принадлежност може да се стигне до разединение на избрани райони.

Тъй като не позволявам, че с цел да бъде извоювана тази война ще би трябвало да се изпращат войски на съветска територия и да бъде завладяна, да вземем за пример, Москва, по тази причина не би имало опасност от делене на Русия – да кажем на няколко страни, тъй като незначителни са сходни прецеденти в историята - с изключение на Северна и Южна Корея и Източна и Западна Германия. Но и в двата случая има фактор на непозната интервенция. Русия след войната ще остане единна страна.

– Ние считаме, че Русия носи групова отговорност за това, което рашистите предизвикаха на украинците, без значение дали руснаците са имали друго отношение към режима на Путин.

– Колективната отговорност и комплексът за виновност е по-скоро проблем на съвестта и разбирането, че си живял в този интервал и щеш не щеш би могъл да си съизвършител в осъществените закононарушения. Всъщност всеки по друг метод схваща груповата отговорност.

Що се отнася до наказването за военни закононарушения, аз съм последовател на най-широкото пояснение на този термин. Вероятно разнообразни неща могат да бъдат приписани или не като военни закононарушения. Светът има тежък и непосилен, само че и доста сериозен опит в това отношение: Нюрнбергският развой и денацификацията на Германия.

Тогава не всички немски бойци са оповестени за военнопрестъпници. Животът и ориста на всеки е бил спретнат парче по парче, преди да се дефинира дали той е бил просто боец, взет в армията, който е нямал опция и право да избира, или боен нарушител. Например, доста немски бойци, изключително тези, които са призовани да вземат участие в края на войната, в никакъв случай не са напускали територията на Германия.

В Русия обстановката е напълно друга. Границите на страната са отворени, няма смъртно наказване. Трябва ли и могат ли всички съветски бойци, на които дават оръжие и ги пращат да водят война на територията на Украйна, да се смятат за военнопрестъпници? Може би да. Не виждам никакви проблеми с такава режисура на въпроса и не виждам причини някои военни да бъдат изключени от категорията на военнопрестъпниците, в случай че са се озовали с оръжие в ръце на окупираната украинска територия. Не мисля, че може да има миг, в които те да не попадат в обстановката на военнопрестъпници. Аз обаче не налагам своята позиция. Този въпрос би трябвало да бъде решен от украинския съд.

Превод: Faktor.bg