Продължителността на живота расте, но остава далеч зад европейската
От районна позиция огромните разлики сред обособените области на страната остават, като ножицата сред водачите София и Кърджали по отношение на Видин е цели 5 години
Сред най-видимите отрицателни последствия от пандемията в България е внезапният спад на предстоящата дълготрайност на живота - с съвсем две години. сочат към бързо възобновяване на знака, макар че той към момента остава както зад пред-пандемичните си нива, по този начин и спрямо по-развитите страни на Европейски Съюз.
Очакваната дълготрайност на живота доближава 73,5 години за интервала 2021-2023 година, на фона на 71,9 за интервала 2020-2022 година В последния интервал, който не включва COVID-19 обаче цената на знака е с година по-висока или 74,9 години за 2017-2019 година Бързото усъвършенстване дава всички учредения да считаме, че когато изчислението на продължителността на живота излезе изцяло отвън интервала на свръхсмъртност от COVID-19, цената на знака ще доближи тази предходна най-висока стойност и даже ще я надвиши.
От районна позиция огромните разлики сред обособените области на страната остават, като ножицата сред водачите София и Кърджали (75,4 години) и Видин (70,3) е цели пет години. Прави усещане и огромната разлика сред областите в Южна и Северна България, като на Север, в случай че оставим настрани Габрово и Варна, продължителността на живота е сензитивно по-ниска. Интересно е и скупчването на няколко области с релативно висока дълготрайност на живота в Родопите - Смолян, Кърджали и Хасково са измежду водачите в страната, макар че са на опашката по икономическо развиване.
Значителни разлики остават и в продължителността на живота на мъжете и дамите - цели 7,4 години, както и сред градовете и селата - 3 години. Положителна динамичност пък се следи и при предстоящата дълготрайност на живота на 65 годишна възраст, която е от водещо значение за планирането на пенсионната система и обществените политики - до 13 години приблизително за мъжете и 17,1 години за дамите. И този знак обаче остава приблизително с година зад предходните най-високи стойности от интервала 2017-2019 година
В средноевропейски подтекст обаче България остава страната с най-ниска дълготрайност на живота, както сочат последните разпространени от Евростат данни - най-близко до цената на Латвия, само че с шест години зад междинното за ЕС-27 и година зад Румъния, която е най-близко като ниво на стопанско развиване.
По-интересното съпоставяне обаче е на поднционално равнище. Доколкото София, и с нея целият Югозападен регион се доближават съвсем тъкмо (към 2022 година - на 97%) към средноевропейското ниво на БВП на човек от популацията в паритет на покупателна дарба, бихме имали учредения да чакаме, че и при знаците за обществено развиване и качество на живот, измежду които е и продължителността на живота, ще се следи сходна конвергенция. Разликата обаче остава - в столицата отстоянието от средноевропейската стойност е шест години, а в по-слабо развитите елементи на Югозапада съвсем девет. Възможно пояснение е забавянето на подобрението в общественото развиване спрямо икономическото - т.е., че водещите райони на България ще се приближат бързо към средноевропейските нива идващите няколко години, откакто догониха главния стопански знак.
Засега обаче разликите остават. Най-достъпният метод за стопяването им остава промяната в опазването на здравето, съсредоточена върху подобряването на качеството на живота на популацията и на живота в положително здраве. Докато в хода на пандемията ограниченията в здравната система бяха съсредоточени върху гасенето на настоящи пожари, през 2024 година тези проблеми са оставени надалеч обратно, а фокусът следва да се насочи още веднъж към дълготрайните проблеми на сферата и техните трайни решения
* е част от екипа на ИПИ от 2017 година Преди това е работил като кореспондент в " Икономедия " с фокус върху интернационалните стопански връзки, изключително в Източна Европа. Бил е създател в уеб страниците " Инфограф " и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване.
Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Сред най-видимите отрицателни последствия от пандемията в България е внезапният спад на предстоящата дълготрайност на живота - с съвсем две години. сочат към бързо възобновяване на знака, макар че той към момента остава както зад пред-пандемичните си нива, по този начин и спрямо по-развитите страни на Европейски Съюз.
Очакваната дълготрайност на живота доближава 73,5 години за интервала 2021-2023 година, на фона на 71,9 за интервала 2020-2022 година В последния интервал, който не включва COVID-19 обаче цената на знака е с година по-висока или 74,9 години за 2017-2019 година Бързото усъвършенстване дава всички учредения да считаме, че когато изчислението на продължителността на живота излезе изцяло отвън интервала на свръхсмъртност от COVID-19, цената на знака ще доближи тази предходна най-висока стойност и даже ще я надвиши.
От районна позиция огромните разлики сред обособените области на страната остават, като ножицата сред водачите София и Кърджали (75,4 години) и Видин (70,3) е цели пет години. Прави усещане и огромната разлика сред областите в Южна и Северна България, като на Север, в случай че оставим настрани Габрово и Варна, продължителността на живота е сензитивно по-ниска. Интересно е и скупчването на няколко области с релативно висока дълготрайност на живота в Родопите - Смолян, Кърджали и Хасково са измежду водачите в страната, макар че са на опашката по икономическо развиване.
Значителни разлики остават и в продължителността на живота на мъжете и дамите - цели 7,4 години, както и сред градовете и селата - 3 години. Положителна динамичност пък се следи и при предстоящата дълготрайност на живота на 65 годишна възраст, която е от водещо значение за планирането на пенсионната система и обществените политики - до 13 години приблизително за мъжете и 17,1 години за дамите. И този знак обаче остава приблизително с година зад предходните най-високи стойности от интервала 2017-2019 година
В средноевропейски подтекст обаче България остава страната с най-ниска дълготрайност на живота, както сочат последните разпространени от Евростат данни - най-близко до цената на Латвия, само че с шест години зад междинното за ЕС-27 и година зад Румъния, която е най-близко като ниво на стопанско развиване.
По-интересното съпоставяне обаче е на поднционално равнище. Доколкото София, и с нея целият Югозападен регион се доближават съвсем тъкмо (към 2022 година - на 97%) към средноевропейското ниво на БВП на човек от популацията в паритет на покупателна дарба, бихме имали учредения да чакаме, че и при знаците за обществено развиване и качество на живот, измежду които е и продължителността на живота, ще се следи сходна конвергенция. Разликата обаче остава - в столицата отстоянието от средноевропейската стойност е шест години, а в по-слабо развитите елементи на Югозапада съвсем девет. Възможно пояснение е забавянето на подобрението в общественото развиване спрямо икономическото - т.е., че водещите райони на България ще се приближат бързо към средноевропейските нива идващите няколко години, откакто догониха главния стопански знак.
Засега обаче разликите остават. Най-достъпният метод за стопяването им остава промяната в опазването на здравето, съсредоточена върху подобряването на качеството на живота на популацията и на живота в положително здраве. Докато в хода на пандемията ограниченията в здравната система бяха съсредоточени върху гасенето на настоящи пожари, през 2024 година тези проблеми са оставени надалеч обратно, а фокусът следва да се насочи още веднъж към дълготрайните проблеми на сферата и техните трайни решения
* е част от екипа на ИПИ от 2017 година Преди това е работил като кореспондент в " Икономедия " с фокус върху интернационалните стопански връзки, изключително в Източна Европа. Бил е създател в уеб страниците " Инфограф " и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване.
Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ