Фетишизирането на Гоце Делчев
От пропагандна позиция Гоце Делчев е нещо като Левски 2. Или като Левски Lite, в случай че приемем дякон Игнатий за Левски Classic. Тоест Гоце Делчев е нещо, с чиято приложимост доста би трябвало да се внимава, тъй като не знаеш за кого какво символизира, кой се разпознава с него и какъв брой раздразним може да е той. Ето да вземем за пример предходната седмица български политици се запътили да се снимат на гроба на Гоце Делчев и да изпратят фотосите на медиите, обаче македонските граничари и митничари (това са изконни македонски думи, по модела на " историчари " и " политичари " ) ги слъгали, че им е спрял токът и не ги пуснали да влязат (веднага) в античната татковина на Мегас Александрос III. По този мотив нашият вътрешен министър Иван Демерджиев разгласи, че ще им подари три генератора, та да може границата им да действа. И е прав, тъй като що за страна е тая, дето няма граница като хората!
Така или другояче атмосферата се нажежила. Разразил се скандал, в чийто епицентър, в чийто дори хипоцентър се оказал народен представител от " Възраждане " (Ангел Георгиев). Арестували го, глобили го и му забранили да влиза в така наречен " страна " през идващите три години. После го екстрадирали дружно с другите разпалени пилигрими назад там, откъдето са пристигнали. Титаничен конфликт.
Както можеше да се чака, обади се и Станислав Трифонов, който наподобява регистрира спад в известността и в последно време е изключително деен, притегля внимание с разнообразни героически придвижвания. Няма да се учудя, в случай че в този момент свика референдум за анексирането на РСМ в рамките на Отечеството, на Родината-майка.
Защо, бе? Защо в такива кавги постоянно са забъркани политици, а не инженери, лекари или учители? Инженерите, лекарите и учителите по-малко ли тачат паметта на Гоце Делчев. Или потребността им от гласност не е така остра, така мъчително императивна. Влечението им да се фотографират по какъв начин мъкнат венци със строги и вглъбени в славното национално минало лица не е по този начин мощно, както у водачите на политически партии.
На собствен ред Външно министерство излезе с: " С надълбоко страдание установяваме, че 4 февруари 2023 година ще влезе в историята като датата, на която управляващите в Северна Македония, по извънредно неубедителни аргументи и в нарушаване на авансово дадените уверения, не позволиха отдаването на респект към делото и живота на Делчев от страна на български жители. Министерството на външните работи дефинира днешното отношение на ръководещите в Северна Македония като унизително и неприемливо по отношение на българския народ и Република България ". Ами, като толкоз надълбоко съжаляваме, дайте го малко по-строгичко със северните македонци, а? Съвсем изнагляха...
Всъщност казусът се състои на първо място в това какъв е по националност Гоце Делчев - българин или македонец. То е все едно да питаш какъв е Йовков - българин или румелиец. Или да спориш дали Дора Габе е българка или добруджанка. Някой беше писал, че северомакедонците са се вкопчили в Гоце Делчев като удавници за сламка и че в случай че някой им отнеме Гоце Делчев, в случай че някой ги принуди да изрекат очевидната истина, че Гоце Делчев е българин, то ще се срути целиот им идентитет.
А тази истина (че Гоце Делчев е българин) е от дълго време потвърдена и е тривиално всякога да се повтаря едно и също. Достатъчно е единствено да се огледа на Атанас Струмски, където са систематизирани към 60 документа, сочещи недвусмислено народността на Гоце Делчев. Пък и каква ли би могла да бъде народността на човек по тези земи при започване на предишния век? Или българин, или грък, или турчин, или сърбин. По това време директните потомци на Александър Македонски още не са родени. И доколкото и при най-хубаво предпочитание не можем да изкараме Гоце Делчев грък, турчин или сърбин...
Както е признато да се споделя: в случай че не беше тъжно, щеше да е смешно. Тези хора в днешната РСМ за има-няма един век са ги побъркали безусловно. Когато под натиска на гарибалдийските повеи Болният човек на Босфора (Османската империя) стартира да се разпада и да се образуват модерните национални страни, те стартират да се конкурират за всичко, само че най-вече за територия и население. Последните обективни етнически граници на Балканите за границите на Българската екзархия. И те са обективни, тъй като почиват на три непоклатими стълба: език, черква и съзнание.
Скоро обаче стълбовете се оказват не чак толкоз непоклатими. На тази земя, където през днешния ден е РСМ, се пресичат ползите на България, Гърция и Сърбия (четете Димитър Талев). И всяка една от тези страни стартира да работи върху църквата и езика, само че най-много върху самосъзнанието, което през днешния ден там назовават " идентитетот ".
Доблестни поборници като Гоце Делчев и Даме Груев се принуждават да търсят формула, равно отдалечена от трите въздействия. Така се ражда концепцията за автономност на Македония и Беломорска Тракия, върху която след това ще избуи македонизмът на комунистически интернационал, само че при него към този момент не се пазят ползите на нито една от трите страни.
Автономията на Македония и по-късният ѝ държавен суверенитет са неестествени и като такива няма по какъв начин да не бъдат непрекъснат източник на напрежение за едно или за друго. А горките хора към този момент няколко генерации се раждат и умират в някаква извратена небивалица.
Съревнованието сред националните страни може да дава положителни плодове. Неговата светла страна е възпята в олимпийските игри. Но същото състезание може да отвори и грозни рани. Достатъчно е да забележим двете международни войни през модерния и напредничав ХХ век. За потребностите на това състезание е належащо популациите на съответните територии в границите, в които ги е сложила историческата нужда, да се усещат освен нации, само че и народи. И националните пропаганди се грижат добре за това, без да жалят средства. Основното възприятие, което тези пропаганди се стремят да култивират у популациите, е така наречен " национална горделивост ". Най-общо казано, националната горделивост не е друго, с изключение на система от причини в поддръжка на това, че нацията, към която принадлежиш, е по-качествена и по-достойна от нацията, към която не принадлежиш. Жизнено нужни за сходна обосновка са героите, светлите исторически персони, които дотам са митологизирани от пропагандата, че античните богове могат да им носят куфарите. И може би по този начин би трябвало, знае ли човек?
Когато две народи се мъчат да се легитимират с едни и същи герои-богове, с една и съща история, тогава става трагикомично. Тогава става все едно в Щатите да се заловен за гушите дали Винету е аризонец или оклахомец.
Няма народ на Балканите, който по един или различен метод да не е бил прецакан от историческите течения. Не си заслужава обаче поради това да отглеждаме ненавист един към другиго като краста по тялото. А пък с цел да се опълчим на омразата, сме длъжни да изкореним лъжата и да издигнем в фетиш Истината. Да се актуализират учебниците по история на популацията в РСМ е едно отлично начало в тази посока. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Така или другояче атмосферата се нажежила. Разразил се скандал, в чийто епицентър, в чийто дори хипоцентър се оказал народен представител от " Възраждане " (Ангел Георгиев). Арестували го, глобили го и му забранили да влиза в така наречен " страна " през идващите три години. После го екстрадирали дружно с другите разпалени пилигрими назад там, откъдето са пристигнали. Титаничен конфликт.
Както можеше да се чака, обади се и Станислав Трифонов, който наподобява регистрира спад в известността и в последно време е изключително деен, притегля внимание с разнообразни героически придвижвания. Няма да се учудя, в случай че в този момент свика референдум за анексирането на РСМ в рамките на Отечеството, на Родината-майка.
Защо, бе? Защо в такива кавги постоянно са забъркани политици, а не инженери, лекари или учители? Инженерите, лекарите и учителите по-малко ли тачат паметта на Гоце Делчев. Или потребността им от гласност не е така остра, така мъчително императивна. Влечението им да се фотографират по какъв начин мъкнат венци със строги и вглъбени в славното национално минало лица не е по този начин мощно, както у водачите на политически партии.
На собствен ред Външно министерство излезе с: " С надълбоко страдание установяваме, че 4 февруари 2023 година ще влезе в историята като датата, на която управляващите в Северна Македония, по извънредно неубедителни аргументи и в нарушаване на авансово дадените уверения, не позволиха отдаването на респект към делото и живота на Делчев от страна на български жители. Министерството на външните работи дефинира днешното отношение на ръководещите в Северна Македония като унизително и неприемливо по отношение на българския народ и Република България ". Ами, като толкоз надълбоко съжаляваме, дайте го малко по-строгичко със северните македонци, а? Съвсем изнагляха...
Всъщност казусът се състои на първо място в това какъв е по националност Гоце Делчев - българин или македонец. То е все едно да питаш какъв е Йовков - българин или румелиец. Или да спориш дали Дора Габе е българка или добруджанка. Някой беше писал, че северомакедонците са се вкопчили в Гоце Делчев като удавници за сламка и че в случай че някой им отнеме Гоце Делчев, в случай че някой ги принуди да изрекат очевидната истина, че Гоце Делчев е българин, то ще се срути целиот им идентитет.
А тази истина (че Гоце Делчев е българин) е от дълго време потвърдена и е тривиално всякога да се повтаря едно и също. Достатъчно е единствено да се огледа на Атанас Струмски, където са систематизирани към 60 документа, сочещи недвусмислено народността на Гоце Делчев. Пък и каква ли би могла да бъде народността на човек по тези земи при започване на предишния век? Или българин, или грък, или турчин, или сърбин. По това време директните потомци на Александър Македонски още не са родени. И доколкото и при най-хубаво предпочитание не можем да изкараме Гоце Делчев грък, турчин или сърбин...
Както е признато да се споделя: в случай че не беше тъжно, щеше да е смешно. Тези хора в днешната РСМ за има-няма един век са ги побъркали безусловно. Когато под натиска на гарибалдийските повеи Болният човек на Босфора (Османската империя) стартира да се разпада и да се образуват модерните национални страни, те стартират да се конкурират за всичко, само че най-вече за територия и население. Последните обективни етнически граници на Балканите за границите на Българската екзархия. И те са обективни, тъй като почиват на три непоклатими стълба: език, черква и съзнание.
Скоро обаче стълбовете се оказват не чак толкоз непоклатими. На тази земя, където през днешния ден е РСМ, се пресичат ползите на България, Гърция и Сърбия (четете Димитър Талев). И всяка една от тези страни стартира да работи върху църквата и езика, само че най-много върху самосъзнанието, което през днешния ден там назовават " идентитетот ".
Доблестни поборници като Гоце Делчев и Даме Груев се принуждават да търсят формула, равно отдалечена от трите въздействия. Така се ражда концепцията за автономност на Македония и Беломорска Тракия, върху която след това ще избуи македонизмът на комунистически интернационал, само че при него към този момент не се пазят ползите на нито една от трите страни.
Автономията на Македония и по-късният ѝ държавен суверенитет са неестествени и като такива няма по какъв начин да не бъдат непрекъснат източник на напрежение за едно или за друго. А горките хора към този момент няколко генерации се раждат и умират в някаква извратена небивалица.
Съревнованието сред националните страни може да дава положителни плодове. Неговата светла страна е възпята в олимпийските игри. Но същото състезание може да отвори и грозни рани. Достатъчно е да забележим двете международни войни през модерния и напредничав ХХ век. За потребностите на това състезание е належащо популациите на съответните територии в границите, в които ги е сложила историческата нужда, да се усещат освен нации, само че и народи. И националните пропаганди се грижат добре за това, без да жалят средства. Основното възприятие, което тези пропаганди се стремят да култивират у популациите, е така наречен " национална горделивост ". Най-общо казано, националната горделивост не е друго, с изключение на система от причини в поддръжка на това, че нацията, към която принадлежиш, е по-качествена и по-достойна от нацията, към която не принадлежиш. Жизнено нужни за сходна обосновка са героите, светлите исторически персони, които дотам са митологизирани от пропагандата, че античните богове могат да им носят куфарите. И може би по този начин би трябвало, знае ли човек?
Когато две народи се мъчат да се легитимират с едни и същи герои-богове, с една и съща история, тогава става трагикомично. Тогава става все едно в Щатите да се заловен за гушите дали Винету е аризонец или оклахомец.
Няма народ на Балканите, който по един или различен метод да не е бил прецакан от историческите течения. Не си заслужава обаче поради това да отглеждаме ненавист един към другиго като краста по тялото. А пък с цел да се опълчим на омразата, сме длъжни да изкореним лъжата и да издигнем в фетиш Истината. Да се актуализират учебниците по история на популацията в РСМ е едно отлично начало в тази посока. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ