Ралица Симеонова-Ганева: Със сигурност 90-те години на миналия век са сред най-тежките периоди, през които сме преминали
От профила във Facebook на Ралица Симеонова-Ганева
Споделям последната ни илюстрация на покупателната дарба на междинната заплата и пенсия, и минималната работна заплата в България за интервала от 1945 до през днешния ден, която изготвихме за днешното ни присъединяване в „ Неделя 150 “.
Това е обективната картина на база на публична статистика от Национален статистически институт, Национален осигурителен институт и пр.
Разказите за това, какво тъкмо се е случило през тези десетилетия, са многочислени и поляризирани. Тази илюстрация не отхвърля персоналните мемоари и отзиви, а дава общ взор върху доста забавни и комплицирани социално-икономически процеси.
Самите ние към момента осмисляме числата в опит да конструираме справедлива и безпристрастна интерпретация на тези резултати.
Със сигурност 90-те години на предишния век са измежду най-тежките интервали, през които сме минали.
Сривът в покупателната дарба на приходите след края на социалистическия интервал е забележителен. За някои обществени групи този срив е сравним с годините след Втората международна война.
Инфлационните шокове тогава нямат паралел в цялата ни история от последните три века. Добър ориентир за размаха на настъпилите промени е размерът на междинната заплата в остарели и нови левове. През 1990 година тя е 378 остарели лв. (отпреди деноминацията от 1999 година) или 38 стотинки в днешни пари (BGN). Без деноминация заплата от 2 000 лв. през днешния ден щеше да бъде 2 000 000 лв..
През последните 20 години стандартът на живот се усъвършенства в доста по-голяма степен за работещите в сравнение с за пенсионерите. Работещите през днешния ден са приблизително над 1,5 пъти по-добре в сравнение с през най-хубавите години на социализма. Средната пенсия през множеството години на Прехода е с по-ниска покупатена дарба от тази през 80-те.
Минималната работна заплата като цяло обезпечава релативно по-добър живот в сравнение с междинната пенсия през последните 20-30 години. Условно избраната от нас минимална заплата за годините преди 1990 година (изчислена като 50% от средната) кореспондира на по-нисък стандарт на живот от този на междинния пенсионер. Но тогава доходното неравноправие е по-малко. През 80-те под 10% от работещите получават минимални приходи, до момента в който през днешния ден над 20% от наетите лица работят за минимална работна заплата (по публична статистика).
П.П. В коментар поставям линк към предаването по БНР от тази заран.
П.П.2 Данните за 2023 година са предварителни на база наличната все още информация (официална и неофициална).
Споделям последната ни илюстрация на покупателната дарба на междинната заплата и пенсия, и минималната работна заплата в България за интервала от 1945 до през днешния ден, която изготвихме за днешното ни присъединяване в „ Неделя 150 “.
Това е обективната картина на база на публична статистика от Национален статистически институт, Национален осигурителен институт и пр.
Разказите за това, какво тъкмо се е случило през тези десетилетия, са многочислени и поляризирани. Тази илюстрация не отхвърля персоналните мемоари и отзиви, а дава общ взор върху доста забавни и комплицирани социално-икономически процеси.
Самите ние към момента осмисляме числата в опит да конструираме справедлива и безпристрастна интерпретация на тези резултати.
Със сигурност 90-те години на предишния век са измежду най-тежките интервали, през които сме минали.
Сривът в покупателната дарба на приходите след края на социалистическия интервал е забележителен. За някои обществени групи този срив е сравним с годините след Втората международна война.
Инфлационните шокове тогава нямат паралел в цялата ни история от последните три века. Добър ориентир за размаха на настъпилите промени е размерът на междинната заплата в остарели и нови левове. През 1990 година тя е 378 остарели лв. (отпреди деноминацията от 1999 година) или 38 стотинки в днешни пари (BGN). Без деноминация заплата от 2 000 лв. през днешния ден щеше да бъде 2 000 000 лв..
През последните 20 години стандартът на живот се усъвършенства в доста по-голяма степен за работещите в сравнение с за пенсионерите. Работещите през днешния ден са приблизително над 1,5 пъти по-добре в сравнение с през най-хубавите години на социализма. Средната пенсия през множеството години на Прехода е с по-ниска покупатена дарба от тази през 80-те.
Минималната работна заплата като цяло обезпечава релативно по-добър живот в сравнение с междинната пенсия през последните 20-30 години. Условно избраната от нас минимална заплата за годините преди 1990 година (изчислена като 50% от средната) кореспондира на по-нисък стандарт на живот от този на междинния пенсионер. Но тогава доходното неравноправие е по-малко. През 80-те под 10% от работещите получават минимални приходи, до момента в който през днешния ден над 20% от наетите лица работят за минимална работна заплата (по публична статистика).
П.П. В коментар поставям линк към предаването по БНР от тази заран.
П.П.2 Данните за 2023 година са предварителни на база наличната все още информация (официална и неофициална).
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ