Силвия ПЛАТ ~ Да умираш е изкуство, като всичко друго владея го до съвършенство
„...От пепелта
се подвигам с коси червени и развети
и както въздуха гълтам ги мъжете. " ~ Лейди Лазар
За безумието на похлупака, под който живеем, изборите, които вършим и безнадеждните крачки, които ни водят – накъде? Споделено от американската писателка Силвия Плат – назаем от романа „ Стъкленият капак ".
„ Това бе първият ми огромен късмет, а не щеш ли в този момент седях бездейно и го пропусках да изтече през пръстите ми, както толкоз доста вода преди този момент. "
„ Никога не мога да прочета всички книги, които искам; в никакъв случай не мога да бъда всички хора, които желая и да пребивавам всички животи, които желая. Никога не мога да се науча на всички умения, които желая. А за какво желая? Искам да пребивавам и усещам всички отсенки, тонове и вариации на умствени и физически прекарвания вероятни в живота. А съм извънредно лимитирана. Целуни ме, и ще видиш какъв брой значима съм ".
„ Сигурно е хубаво да си непорочна и да се омъжиш за непокварен мъж, само че по какъв начин би се чувствала, в случай че ненадейно след брака той признае, че напълно не е непорочен, както стана с Бъди Уилард? Не можех да се примиря с мисълта, че дамата би трябвало да живее единствено един непорочен живот, а мъжът да може да си води лицемерен живот, един непорочен и един не.
Знаех, че без значение от всички рози, целувки и вечери в заведения за хранене, с които един мъж обилно обсипва дамата, преди да се ожени за нея, тайното му предпочитание незабавно след сватбената гала е да види брачната половинка си просната в нозете му като кухненската бърсалка на мисис Уилард.
Майка ми разказваше, че след сватбата с татко ми той й споделил: " Пху, какво облекчение, в този момент към този момент може да престанем да се преструваме и да бъдем по-искрени! " От този ден нататък тя не видяла нито минутка покой.
Започнах да разбирам за какво женомразците трансформират партньорките си в такива глупачки. Женомразците са като богове: неуязвими и преливащи от сили. Те слизат от своите небесни небеса и след това изчезват. Никога не можеш да ги хванеш. "
„ Сигурно има малко неща, които една топла вана не би могла да излекува, само че те не са ми известни. Когато съм толкоз тъжна, че не ми се живее, когато съм изнервена и не мога да заспя, когато съм влюбена в човек, който няма да видя цяла седмица, аз рухвам до краен лимит и тогава вземам решение: " Ще си взема една гореща вана ".
„ Видях по какъв начин животът ми се разклонява пред мен като смокиновото дърво от описа.
От върха на всеки клон като апетитен, налят от слънцето плод ми маха и намига примамливо отлично бъдеще. Една смокиня символизираше брачен партньор и благополучен дом с деца, друга – бъдеще на велика поетеса, трета – блестяща преподавателска кариера, четвърта – И. Джий, изумителна редакторка, пета смокиня ми сочеше Европа, Африка и Южна Америка, шеста бе Константин и Сократ, Атила и още цяла навалица обожатели със странни имена и невероятни специалности, а седмата смокиня бе олимпийска шампионка по гребане и нагоре имаше още доста, доста смокини, които не можех добре да различа.
Виждах се седнала върху чатала на това смокиново дърво, умираща от апетит просто тъй като не мога да се реша коя от смокините да избера. Исках всяка от тях, само че да избера една би означавало да изгубя останалите и както си седях, безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и най-после една по една изпокапаха по земята в краката ми. "
Илюстрации ~ novelnovice.com, prezi.com, портрет - magnoliamountain.deviantart.com
