`От Олимп до Тибет`: 27 вълнуващи пътешествия от Симеон Идакиев |
„ От Олимп до Тибет ” е книга с 27 вълнуващи истории за пътешествия до разнообразни точки на земното кълбо, оживели под надареното перо на пътешественика Симеон Идакиев.
Пътеписи, събрали тюркоазената хубост на Пелопoнес и непознатата страст на Босна и Херцеговина. Разкази за пламенната Испания, закачливата и магична Италия, за вълшебната Португалия и зелената Швейцария. Спомени за темперамента на хората от Централна Америка и шарките на Египет и Мароко. Истории за отдалечен Китай и митове от духовното сърце на Хималаите.
Потопете се в един свят на магическа хубост, на бурни морета и спокойни равнини. Посетете труднодостъпни места и усетете пулса на приключението във всяка от историите от божествения Олимп до величествения Тибет.
„ С неспокойствие ви представям своята нова книга с убеждението, че написаното остава да живее дълго, и с вярата, че моите мемоари ще ви вдъхнат храброст и мотивация. ” Симеон Идакиев
Симеон Идакиев е роден през 1941 година в Радомир. Той е прочут публицист, дълготраен продуцент и водещ на предаването „ Атлас “ на Българска национална телевизия, странник, леководолаз и ветроходец. Създател е на близо 500 кино лентата, снимани в над 120 страни на петте континента. Автор е на повече от 10 книги, последната от които - „ Омагьосаните острови “, е на издателство „ Вакон “. От 2014 година e член на Кралското географско сдружение на Англия.
Откъс:
Дойде време да се отправим към един от най-свещените манастири на Тибет – Ганден, ситуиран на внушителната височина от 4 500 метра. Често назовават Дрепунг, Сера и Ганден „ трите съществени стълба на Тибет “, най-важните духовни и културни средища. Най-старият от тях е Ганден, който е далечен на 50 километра от Лхаса. Построеният през 1409 година от създателя на школата Гелугпа манастир станал основният център за образование на монасите.
Малко преди да влезем в манастира, ние с моя другар изпълнихме ритуала, в чиито смисъл тибетците безусловно имат вяра. Принесохме жертвоприношение от ароматни клончета при огнището, служило дълги епохи на локалните, а димът бързо се възнесе към небето. А след това на дългото молитвено знаме написахме благопожелание с молба и вяра за нашето здраве и благополучие, само че и за здравето и щастието на нашите близки, на страната ни и на всички хора по света. Човекът, от който взехме знамето, се нае да го качи и да го завърже там горе, на самото било на планината, до което ние мъчно щяхме да стигнем заради разредения въздух. И в този момент, на височина над пет хиляди метра, този байрак се вее и разнася нашите думи по целия свят.
Небесният експрес за едно денонощие ни изкачи до тибетското плато, неслучайно наречено „ Покривът на света “, а при манастира Ганден ние двамата изживяхме самобитен катарзис, очистихме съзнанието си от злото, само че не заради височината, а тъй като бяхме толкоз покрай небето и боговете. Тази планина и това място са обвеяни от мистичност и крият секрети, до които биват допускани малко на брой избраници. Може би единствено огрян свише са способни да оценят този жест на ориста. Казват, че там някъде, измежду приоблачните планински върхове е земята на безконечната премъдрост и безконечното благополучие, митичната Шамбала. Но митична ли е тя в действителност, даже в случай че нашите сетива на елементарни хора не са задоволителни, с цел да я виждат. А може би не са нужни единствено сетивата, а същинска религия, с цел да ни позволен до себе си хималайските мъдреци. Да ни открият секрети, които да доближат до нас като шепот, като ехтене от вековете: кой ли би могъл да каже?
Напускаме Ганден, само че не и величествената планина. Пътуваме към още едно свещено място. На идващия хребет стопираме, онемели пред свидетелствата на дълбоката религия, въплътена в хилядите трептящи от вятъра молитвени знамена. Толкова доста молебствия безусловно ще трансформират света към положително.
Нашето поклонение доближава своя край. Дойде време да се сбогуваме с тази планина, в случай че не вечно, само че най-малко задълго. Сбогуването ни се състоя на едно изумително място, на 35 километра от Ласа: споделя се Драк Йерпа. Това е манастирски комплекс, единствен по своята хубост, оказващ енергийно влияние. Той е ситуиран на внушителната височина от 4 885 метра, учреден е през XII век и съставлява пещери, оживели до през днешния ден. Тук години наред медитирал известният будистки гуру Падма Самбхава, именуван още Римпоче. И отново тук привидение споходило Сонгцен Гампо, първия държател на Тибет, съгласно което на гърба на козли трябвало да пренесат пръст от труднодостъпната Драк Йерпа, с нея да засипят блатото в долината и на негово място да построят храма Джокханг. Манастирският комплекс бил отчасти опустошен, както се вижда от руините, само че по-голямата част от постройките въпреки всичко са оживели.
Това е едно от най-свещените места за поклонение за будистите.
Драк Йерпа е подобаващото място да се запитаме дали всичко това, което очите ни виждат, е низ от случайности, или е дело на мощ отвън нашите сетива? Дали е някаква свръхестествена мощ и ние не можем да я осезаем? Дали съществува божественото начало, с което можем да си разбираем възхитителното разнообразие, което ни обкръжава? Ако е по този начин, за какво съществуват толкоз разнообразни религиозни култове, които постоянно водят война между тях? Човечеството не е престанало да търси отговори на тези въпроси от зората на своето раждане.
Тибет ни заплени ни след всичко забелязано и в този момент, когато пристигна време да си заминем, изживели самобитен катарзис, бяхме сигурни, че до края на своите дни, когато се спомняме за „ Покрива на света “ устните ни ще мълвят свещената фраза „ Ом мани падме хум “.
Пътеписи, събрали тюркоазената хубост на Пелопoнес и непознатата страст на Босна и Херцеговина. Разкази за пламенната Испания, закачливата и магична Италия, за вълшебната Португалия и зелената Швейцария. Спомени за темперамента на хората от Централна Америка и шарките на Египет и Мароко. Истории за отдалечен Китай и митове от духовното сърце на Хималаите.
Потопете се в един свят на магическа хубост, на бурни морета и спокойни равнини. Посетете труднодостъпни места и усетете пулса на приключението във всяка от историите от божествения Олимп до величествения Тибет.
„ С неспокойствие ви представям своята нова книга с убеждението, че написаното остава да живее дълго, и с вярата, че моите мемоари ще ви вдъхнат храброст и мотивация. ” Симеон Идакиев
Симеон Идакиев е роден през 1941 година в Радомир. Той е прочут публицист, дълготраен продуцент и водещ на предаването „ Атлас “ на Българска национална телевизия, странник, леководолаз и ветроходец. Създател е на близо 500 кино лентата, снимани в над 120 страни на петте континента. Автор е на повече от 10 книги, последната от които - „ Омагьосаните острови “, е на издателство „ Вакон “. От 2014 година e член на Кралското географско сдружение на Англия.
Откъс:
Дойде време да се отправим към един от най-свещените манастири на Тибет – Ганден, ситуиран на внушителната височина от 4 500 метра. Често назовават Дрепунг, Сера и Ганден „ трите съществени стълба на Тибет “, най-важните духовни и културни средища. Най-старият от тях е Ганден, който е далечен на 50 километра от Лхаса. Построеният през 1409 година от създателя на школата Гелугпа манастир станал основният център за образование на монасите.
Малко преди да влезем в манастира, ние с моя другар изпълнихме ритуала, в чиито смисъл тибетците безусловно имат вяра. Принесохме жертвоприношение от ароматни клончета при огнището, служило дълги епохи на локалните, а димът бързо се възнесе към небето. А след това на дългото молитвено знаме написахме благопожелание с молба и вяра за нашето здраве и благополучие, само че и за здравето и щастието на нашите близки, на страната ни и на всички хора по света. Човекът, от който взехме знамето, се нае да го качи и да го завърже там горе, на самото било на планината, до което ние мъчно щяхме да стигнем заради разредения въздух. И в този момент, на височина над пет хиляди метра, този байрак се вее и разнася нашите думи по целия свят.
Небесният експрес за едно денонощие ни изкачи до тибетското плато, неслучайно наречено „ Покривът на света “, а при манастира Ганден ние двамата изживяхме самобитен катарзис, очистихме съзнанието си от злото, само че не заради височината, а тъй като бяхме толкоз покрай небето и боговете. Тази планина и това място са обвеяни от мистичност и крият секрети, до които биват допускани малко на брой избраници. Може би единствено огрян свише са способни да оценят този жест на ориста. Казват, че там някъде, измежду приоблачните планински върхове е земята на безконечната премъдрост и безконечното благополучие, митичната Шамбала. Но митична ли е тя в действителност, даже в случай че нашите сетива на елементарни хора не са задоволителни, с цел да я виждат. А може би не са нужни единствено сетивата, а същинска религия, с цел да ни позволен до себе си хималайските мъдреци. Да ни открият секрети, които да доближат до нас като шепот, като ехтене от вековете: кой ли би могъл да каже?
Напускаме Ганден, само че не и величествената планина. Пътуваме към още едно свещено място. На идващия хребет стопираме, онемели пред свидетелствата на дълбоката религия, въплътена в хилядите трептящи от вятъра молитвени знамена. Толкова доста молебствия безусловно ще трансформират света към положително.
Нашето поклонение доближава своя край. Дойде време да се сбогуваме с тази планина, в случай че не вечно, само че най-малко задълго. Сбогуването ни се състоя на едно изумително място, на 35 километра от Ласа: споделя се Драк Йерпа. Това е манастирски комплекс, единствен по своята хубост, оказващ енергийно влияние. Той е ситуиран на внушителната височина от 4 885 метра, учреден е през XII век и съставлява пещери, оживели до през днешния ден. Тук години наред медитирал известният будистки гуру Падма Самбхава, именуван още Римпоче. И отново тук привидение споходило Сонгцен Гампо, първия държател на Тибет, съгласно което на гърба на козли трябвало да пренесат пръст от труднодостъпната Драк Йерпа, с нея да засипят блатото в долината и на негово място да построят храма Джокханг. Манастирският комплекс бил отчасти опустошен, както се вижда от руините, само че по-голямата част от постройките въпреки всичко са оживели.
Това е едно от най-свещените места за поклонение за будистите.
Драк Йерпа е подобаващото място да се запитаме дали всичко това, което очите ни виждат, е низ от случайности, или е дело на мощ отвън нашите сетива? Дали е някаква свръхестествена мощ и ние не можем да я осезаем? Дали съществува божественото начало, с което можем да си разбираем възхитителното разнообразие, което ни обкръжава? Ако е по този начин, за какво съществуват толкоз разнообразни религиозни култове, които постоянно водят война между тях? Човечеството не е престанало да търси отговори на тези въпроси от зората на своето раждане.
Тибет ни заплени ни след всичко забелязано и в този момент, когато пристигна време да си заминем, изживели самобитен катарзис, бяхме сигурни, че до края на своите дни, когато се спомняме за „ Покрива на света “ устните ни ще мълвят свещената фраза „ Ом мани падме хум “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ