Забравената история на царица Елеонора Българска СНИМКИ
От няколко седмици в обществените мрежи се споделя историята на българската кралица Елеонора. Родена като Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц, тя става втората брачна половинка на цар Фердинанд I и в историята на страната ни остава като един от най-големите донори. Не инцидентно за нея националният стихотворец Иван Вазов написа:
„ Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из багра жестоки,
Царице, ти обич си победна,
душа изтъкана от усеща високи. “
А ето и историята, която обикаля обществените мрежи:
Някъде в "Красно село " има забутана дребна уличка. Носи името на велика българска кралица, заличено от комунистите и грозно, и несправедливо забравено в наши дни. Царица Елеонора Българска, наречена още приживе - коронованият ангел на България. Когато кралица Елеонора се омъжва за цар Фердинанд, нейна братовчедка и снаха на съветския император, споделя: "Цар Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България ".
Думите са оракулски. От този миг до края на дните си, царицата отдава всичко за новата си татковина. За сватбата страната й прави подарък от 150 хиляди лева, а тя изумява всички, като незабавно ги подарява за изграждане на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава персоналните си фамилни бижута и да подарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища.
Едно от тези фамилни бижута избавя от опустошение Боянската черква - локалните желали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царица Елеонора купува имот за нова черква и провежда реставрирането на остарялата. Създава благотворително сдружение. Когато публицистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя дава отговор: „ Да си кралица е работа като всяка друга. Пък и царицата е такава единствено в Двореца “.
Като директен свидетел на болката и страданията от войната - била е милосърдна сестра по време на Руско-Японската война, провежда и персонално финансира образованието на милосърдни сестри, обезпечава закупуването на най-съвременните по това време носилки за ранени.
Когато стартира Балканската война, а след това и Междусъюзническата, царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и написа писмата им до околните, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските бойци да се отдръпват дружно с царицата, която е в болничното заведение в региона, а 160 ранени да бъдат изоставени на милостта на врага.
За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето състояние и дава контра-заповед на бойците - с заграден огън да се обезпечи изтеглянето на всички ранени. Царицата е първата жена с медал "За смелост ". Но не по волята на царя и не, тъй като е кралица, а по гледище на бойците и техните командири.
Името й прекрачва границите на България и за " коронованият ангел " се написа из цяла Европа, та чак оттатък Океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети Съединени американски щати. По това време обаче към този момент е неличимо болна, а заболяването й е в напреднал етап, и всички я поучават да не подхваща пътуването. Тя написа до сестра си:
„ Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек би трябвало да живее поради това, което може да вземе със себе си на оня свят… “. Уви, тази аудиенция не се реализира - при пътуването здравето й се утежнява и тя не може да продължи.
Н.В. Царица Елеонора Българска завещава всичко, което към този момент не е дарила приживе, за щедрост. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската черква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото й, а оживели под нейните грижи бойци всяка година посещавали гроба й.
През комунизма извергите заличават името й, а тайфа безпросветни уроди оскверняват и разкопават последната й обител, търсейки скъпоценности - те не знаели, че тази скромна и изключителна дама е оставила всичко на "родината на душата ми ", както сама наричала България.
Вечна памет!
От Минко Танев
„ Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из багра жестоки,
Царице, ти обич си победна,
душа изтъкана от усеща високи. “
А ето и историята, която обикаля обществените мрежи:
Някъде в "Красно село " има забутана дребна уличка. Носи името на велика българска кралица, заличено от комунистите и грозно, и несправедливо забравено в наши дни. Царица Елеонора Българска, наречена още приживе - коронованият ангел на България. Когато кралица Елеонора се омъжва за цар Фердинанд, нейна братовчедка и снаха на съветския император, споделя: "Цар Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България ".
Думите са оракулски. От този миг до края на дните си, царицата отдава всичко за новата си татковина. За сватбата страната й прави подарък от 150 хиляди лева, а тя изумява всички, като незабавно ги подарява за изграждане на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава персоналните си фамилни бижута и да подарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища.
Едно от тези фамилни бижута избавя от опустошение Боянската черква - локалните желали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царица Елеонора купува имот за нова черква и провежда реставрирането на остарялата. Създава благотворително сдружение. Когато публицистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя дава отговор: „ Да си кралица е работа като всяка друга. Пък и царицата е такава единствено в Двореца “.
Като директен свидетел на болката и страданията от войната - била е милосърдна сестра по време на Руско-Японската война, провежда и персонално финансира образованието на милосърдни сестри, обезпечава закупуването на най-съвременните по това време носилки за ранени.
Когато стартира Балканската война, а след това и Междусъюзническата, царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и написа писмата им до околните, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските бойци да се отдръпват дружно с царицата, която е в болничното заведение в региона, а 160 ранени да бъдат изоставени на милостта на врага.
За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето състояние и дава контра-заповед на бойците - с заграден огън да се обезпечи изтеглянето на всички ранени. Царицата е първата жена с медал "За смелост ". Но не по волята на царя и не, тъй като е кралица, а по гледище на бойците и техните командири.
Името й прекрачва границите на България и за " коронованият ангел " се написа из цяла Европа, та чак оттатък Океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети Съединени американски щати. По това време обаче към този момент е неличимо болна, а заболяването й е в напреднал етап, и всички я поучават да не подхваща пътуването. Тя написа до сестра си:
„ Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек би трябвало да живее поради това, което може да вземе със себе си на оня свят… “. Уви, тази аудиенция не се реализира - при пътуването здравето й се утежнява и тя не може да продължи.
Н.В. Царица Елеонора Българска завещава всичко, което към този момент не е дарила приживе, за щедрост. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската черква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото й, а оживели под нейните грижи бойци всяка година посещавали гроба й.
През комунизма извергите заличават името й, а тайфа безпросветни уроди оскверняват и разкопават последната й обител, търсейки скъпоценности - те не знаели, че тази скромна и изключителна дама е оставила всичко на "родината на душата ми ", както сама наричала България.
Вечна памет!
От Минко Танев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ