Дипломацията проспа удара срещу българите в Украйна
От няколко месеца в Украйна се обсъждаше плана на Закон за образованието, с който се предвиждаше фрапантно орязване на към този момент предоставени права на приетите национални малцинства, измежду които е и българското. Така че новината за приемането на този нормативен документ на 5-ти септември напълно не е нова и не е пристигнала като гръм от ясно небе. Периодът на разискване на проектозакона бе задоволителен, с цел да може българската страна да го проучва, да оформи своя публична позиция и да я изложи пред украинската страна като превантивна мярка. За страдание, макар че сходно предложение бе направено на българските управляващи, те за следващ път заеха пасивна изчаквателна позиция.
Така без да сме загатнали и дума, се стигна до смяната на досегашното украинско законодателство, което позволяваше на малцинствата да се образоват на майчиния си език, в случай че те съставляват най-малко 10% от популацията на съответния район. Затова и тези езици имаха статут на районни. В бъдеще нещата обаче няма да стоят по този начин. Украинският става единствения език на образованието за учениците след 5 клас, а майчиният език ще може да се учи единствено в началните учебни заведения.
Останалите европейски страни, които имат свои малцинства в Унгария, незабавно реагираха против закона. Унгария разгласи пред украинския дипломат в Будапеща, че закона е “срам и срам ” и че страната му стопира всякаква поддръжка за Украйна на интернационалната сцена. Полша, Румъния и Молдова също възразиха против орязването на правата на техните малцинства.
Едва на 12-ти септември Министерството на външните работи на Република България в своя публична позиция изрази безпокойствие по отношение на вероятното отражение на признатия закон “За образованието ” върху националните малцинства в Украйна. Разбира се, в сходни документи попадат и общоприетите клишета за нуждата от осъществяване на уравновесена политика за отбрана на правото на националните малцинства в Украйна да учат майчиния си език и че грижата за нашите сънародници, които живеят на територията на другарска Украйна, постоянно е била от особена значимост за България.
Така ли е обаче в реалност?
Със задълбочаването на спора в Украйна през последните няколко години се стигна до развой на непрестанно повишаване на напрежението измежду малцинствата, който бе предизвикан от провеждането на всеобща готовност на техни представители, подлежащи на ресурс. Страхът и недоволството започнаха да обгръщат освен българското малцинство, само че и представителите на унгарското, полското и румънското такива. В тези условия още на 17.02.2015 година точно по страниците на в. “Труд ” бе направено предлагането, че въз основата на “аналогичния проблем, който имат Полша, Унгария и Румъния със своите малцинства в Украйна, като членка на Европейски Съюз България може да предложи провеждането на обща и синхронизирана политика на четирите страни, включително да се търсят решения на европейско равнище и надлежно европейско финансиране ”.
За моя изненада след тази публикация получих няколко позвънявания от български депутати, които ме убеждаваха, че в този момент не му е времето за сходни дейности, че България е направила всичко належащо и че правата на българите в Украйна са устойчиво обезпечени. Само след две години и половина сходно късогледо мислене бе опровергано. На 14 септември външните министри на България, Гърция, Румъния и Унгария бяха принудени под натиска на събитията да изпратят писмо, адресирано до министъра на външните работи на Украйна, до Генералния секретар на Съвета на Европа и до Върховния комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства, призоваващо Украйна да не вкарва рестриктивните мерки за образованието на майчин език. Подобно закъсняло деяние обаче за следващ път затвърждава практиката да тичаме след събитията. В резултат на проспания интервал се стигна до печалния резултат над 200-те хиляди украински жители с български генезис да бъдат лишени от правото да се образоват на майчин език по време на междинното си обучение. Красноречив образец какъв брой погрешни и с съдбовни последствия могат да бъдат преценките на ръководещите ни.
На фона на тези обстоятелства е явно, че сегашната реакция на Министерство на външните работи е закъсняла. Това е жълт картон и за българските политици, които за следващ път потвърждават, че не съумяват да плануват събитията. Поради тази причина България се нуждае не от измислени гръмки, а от действително работещи тактики, ориентирани към отстояване на националния ни интерес.
След дъжд качулка
След като месеци наред дипломацията ни спеше, приемането на украинския закон предизвика премиера Борисов да разпореди провеждането на диалози сред външните министри на двете страни, както и сред министрите на образованието. Той пък поел уговорката да приказва с президента Петро Порошенко.
Евродепутатът Ангел Джамбазки също е настоял за незабавна реакция в писмо до Захариева, като е показал, че част от новоприетия закон опонира на уговорката, който Украйна е поела към Европейски Съюз и е в прорез с европейски регулации.
Така без да сме загатнали и дума, се стигна до смяната на досегашното украинско законодателство, което позволяваше на малцинствата да се образоват на майчиния си език, в случай че те съставляват най-малко 10% от популацията на съответния район. Затова и тези езици имаха статут на районни. В бъдеще нещата обаче няма да стоят по този начин. Украинският става единствения език на образованието за учениците след 5 клас, а майчиният език ще може да се учи единствено в началните учебни заведения.
Останалите европейски страни, които имат свои малцинства в Унгария, незабавно реагираха против закона. Унгария разгласи пред украинския дипломат в Будапеща, че закона е “срам и срам ” и че страната му стопира всякаква поддръжка за Украйна на интернационалната сцена. Полша, Румъния и Молдова също възразиха против орязването на правата на техните малцинства.
Едва на 12-ти септември Министерството на външните работи на Република България в своя публична позиция изрази безпокойствие по отношение на вероятното отражение на признатия закон “За образованието ” върху националните малцинства в Украйна. Разбира се, в сходни документи попадат и общоприетите клишета за нуждата от осъществяване на уравновесена политика за отбрана на правото на националните малцинства в Украйна да учат майчиния си език и че грижата за нашите сънародници, които живеят на територията на другарска Украйна, постоянно е била от особена значимост за България.
Така ли е обаче в реалност?
Със задълбочаването на спора в Украйна през последните няколко години се стигна до развой на непрестанно повишаване на напрежението измежду малцинствата, който бе предизвикан от провеждането на всеобща готовност на техни представители, подлежащи на ресурс. Страхът и недоволството започнаха да обгръщат освен българското малцинство, само че и представителите на унгарското, полското и румънското такива. В тези условия още на 17.02.2015 година точно по страниците на в. “Труд ” бе направено предлагането, че въз основата на “аналогичния проблем, който имат Полша, Унгария и Румъния със своите малцинства в Украйна, като членка на Европейски Съюз България може да предложи провеждането на обща и синхронизирана политика на четирите страни, включително да се търсят решения на европейско равнище и надлежно европейско финансиране ”.
За моя изненада след тази публикация получих няколко позвънявания от български депутати, които ме убеждаваха, че в този момент не му е времето за сходни дейности, че България е направила всичко належащо и че правата на българите в Украйна са устойчиво обезпечени. Само след две години и половина сходно късогледо мислене бе опровергано. На 14 септември външните министри на България, Гърция, Румъния и Унгария бяха принудени под натиска на събитията да изпратят писмо, адресирано до министъра на външните работи на Украйна, до Генералния секретар на Съвета на Европа и до Върховния комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства, призоваващо Украйна да не вкарва рестриктивните мерки за образованието на майчин език. Подобно закъсняло деяние обаче за следващ път затвърждава практиката да тичаме след събитията. В резултат на проспания интервал се стигна до печалния резултат над 200-те хиляди украински жители с български генезис да бъдат лишени от правото да се образоват на майчин език по време на междинното си обучение. Красноречив образец какъв брой погрешни и с съдбовни последствия могат да бъдат преценките на ръководещите ни.
На фона на тези обстоятелства е явно, че сегашната реакция на Министерство на външните работи е закъсняла. Това е жълт картон и за българските политици, които за следващ път потвърждават, че не съумяват да плануват събитията. Поради тази причина България се нуждае не от измислени гръмки, а от действително работещи тактики, ориентирани към отстояване на националния ни интерес.
След дъжд качулка
След като месеци наред дипломацията ни спеше, приемането на украинския закон предизвика премиера Борисов да разпореди провеждането на диалози сред външните министри на двете страни, както и сред министрите на образованието. Той пък поел уговорката да приказва с президента Петро Порошенко.
Евродепутатът Ангел Джамбазки също е настоял за незабавна реакция в писмо до Захариева, като е показал, че част от новоприетия закон опонира на уговорката, който Украйна е поела към Европейски Съюз и е в прорез с европейски регулации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ