Летаргията на българския народ: Цените растат главоломно, правителството не взима мерки, а хората мълчат
От няколко месеца насам страната ни е изправена пред икономическа рецесия. Наблюдава се стремглаво повишаване на ток, газ, храна, „ Омикрон “ пристигна с цялостна мощ, а държавното управление абдикира от всеки един от посочените проблеми. Но на този декор не се чува и стон от недоволни жители подготвени да бранят фамилиите си и обществото от покачващата се инфлация и разрушена стопанска система.
Гледаме безшумно и добродушно по какъв начин цената на хляба се увеличи с към лев, млечните артикули към този момент минават нарастването с 50 %, цените на зеленчуците порастват, бизнесът е пред колапс поради непостижимите за погашение сметки за ток. Днес страната ни осъмна с близо 10 000 нови случая на новозаразени с Коронавирус, а министър председателят Кирил Петков отиде на аудиенция в Северна Македония, е даже не беше посрещнат от сътрудника си, а от външния министър на съседката ни, само че това е друга тематика. Правителството вместо да се опита да вземе ограничения с растящите цени, към момента проучва обстановката, която става все по-отчайваща за елементарния български жител.
Пресслужбата на Петков ни залива със известия за назначението на нови регионални шефове, за заменени шефове на сдружения, министри си пускат постове във Facebook заобиколени от букети с цветя, а лечебните заведения се пълнят ли пълнят стремително от хора, борещи се за живота си, застигнати от следващата Коронавирус вълна.
Къде са в този момент будните жители, които се бориха за Родината на площадите и за какво не пазят националния интерес? Защо не изнасят ковчези пред Министерски съвет в символ на митинг против хората изгубили живота си от Коронавирус, за какво ги няма и на площада в символ на поддръжка на изстрадалия бизнес или в поддръжка на пенсионерите, които по този начин и не получиха обещаната добавка към пенсиите. Тихо е и пред министерство на енергетиката, като че ли те не се топлят на ток, парно или газ.
Мълчание се следи и от президентството: интензивността на Радев, който даже неоснователно подлагаше на критика държавното управление на Бойко Борисов в този момент размени вдигнатия пестник с необятна и безмълвна усмивка. За него очевидно всичко в страната върви по проект. По неговия проект.
Грозната истина е, че всички тези хора сега са се настанили на топли министерски кресла или сладки постове по ведомства, чиято сметка заплаща българския народ.
От прозореца си гледат празни площади и ни залъгват с значими тематики като рокади по висшите етажи, само че не подхващат никакви дейности, с цел да усетим нещо позитивно от вятъра на смяната, тъй като този вятър взе да става торнадо, което застрашително се приближава до всеки дом и ще го отнесе.
Как тогава човек да не си каже, че тези митинги лятото на 2019 не бяха в действителност платени? Как човек да не се запита, че тогава на площада бяха същите тези, които през днешния ден гледат комфортно от министерски кресла или управителен пост и не е ли това точно платено неодобрение? Защото в случай че има през днешния ден основателни аргументи за митинг, то тогава забавно какво изпрати хората на улицата, сигурно не бяха високи сметки за ток, излъгани пенсионери или претъпкани лечебни заведения.
Гледаме безшумно и добродушно по какъв начин цената на хляба се увеличи с към лев, млечните артикули към този момент минават нарастването с 50 %, цените на зеленчуците порастват, бизнесът е пред колапс поради непостижимите за погашение сметки за ток. Днес страната ни осъмна с близо 10 000 нови случая на новозаразени с Коронавирус, а министър председателят Кирил Петков отиде на аудиенция в Северна Македония, е даже не беше посрещнат от сътрудника си, а от външния министър на съседката ни, само че това е друга тематика. Правителството вместо да се опита да вземе ограничения с растящите цени, към момента проучва обстановката, която става все по-отчайваща за елементарния български жител.
Пресслужбата на Петков ни залива със известия за назначението на нови регионални шефове, за заменени шефове на сдружения, министри си пускат постове във Facebook заобиколени от букети с цветя, а лечебните заведения се пълнят ли пълнят стремително от хора, борещи се за живота си, застигнати от следващата Коронавирус вълна.
Къде са в този момент будните жители, които се бориха за Родината на площадите и за какво не пазят националния интерес? Защо не изнасят ковчези пред Министерски съвет в символ на митинг против хората изгубили живота си от Коронавирус, за какво ги няма и на площада в символ на поддръжка на изстрадалия бизнес или в поддръжка на пенсионерите, които по този начин и не получиха обещаната добавка към пенсиите. Тихо е и пред министерство на енергетиката, като че ли те не се топлят на ток, парно или газ.
Мълчание се следи и от президентството: интензивността на Радев, който даже неоснователно подлагаше на критика държавното управление на Бойко Борисов в този момент размени вдигнатия пестник с необятна и безмълвна усмивка. За него очевидно всичко в страната върви по проект. По неговия проект.
Грозната истина е, че всички тези хора сега са се настанили на топли министерски кресла или сладки постове по ведомства, чиято сметка заплаща българския народ.
От прозореца си гледат празни площади и ни залъгват с значими тематики като рокади по висшите етажи, само че не подхващат никакви дейности, с цел да усетим нещо позитивно от вятъра на смяната, тъй като този вятър взе да става торнадо, което застрашително се приближава до всеки дом и ще го отнесе.
Как тогава човек да не си каже, че тези митинги лятото на 2019 не бяха в действителност платени? Как човек да не се запита, че тогава на площада бяха същите тези, които през днешния ден гледат комфортно от министерски кресла или управителен пост и не е ли това точно платено неодобрение? Защото в случай че има през днешния ден основателни аргументи за митинг, то тогава забавно какво изпрати хората на улицата, сигурно не бяха високи сметки за ток, излъгани пенсионери или претъпкани лечебни заведения.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ