Вълк, вълк
От няколко години насам концепцията да отидем с компанията на поход из Витоша и да обиколим хижите ми се коства все по-неприятна. Не тъй като считам, че хижите са в неприятно положение, това в никакъв случай не е било спънка. Не и тъй като считам, че хижарите са негостоприемни. A тъй като имам необяснимото извънредно очакване, че няма да сме сами. И това очакване в никакъв случай не ми е пречило из другите планини (Рила и езерата не се броят, тъй като от ден на ден наподобяват на дребен Слънчев бряг поради посетителите си).
Преди години бях с другар в заслона на Темното езеро, където не се оказахме сами. Освен нас двамата, в дребната сграда се появиха трима бургазлии (доколкото не ме лъже паметта), които бяха тръгнали на сходно премеждие като нашето. Прекарахме вечерта радостно, понаучихме една две хитринки от по-опитните туристи, оставихме нещо в заслона за идващите гости и заспахме умерено. Ако случката се беше развила на Витоша, нямаше да заспя толкоз умерено и надали щях да съм толкоз благополучен да не сме единствените хора в постройката.
Любимата столична планина от ден на ден се трансформира в уголемена версия на Борисовата градина – с изключение на хората с кучетата, сладките младежи на пикник, спортягите и така нататък идват едни човеци, които не споделят същото почитание и обич към природата. Да не приказваме за уважението към персоналното пространство и спокойствието на близките. Рожден ден – на хижа, Осми декември – на хижа, петък вечер – на хижа.
Не споделям, че като бях на Камен дел това лято не съм пил бира или слушал музика. Просто не си хвърлях боклуците из гората, не бях надул Рамщайн, с цел да ме чуят в Строежа и се усмихвах на останалите туристи (доколкото мога да се усмихвам на непознати без да го сметнат за полова агресия). Мога да кажа същото и за приятелите си, които през годините са ми помогнали да доразвия това почитание към планината и нейните гости.
Причината да ви описвам тези неща е новогодишната преживелица на Черни връх. Не пазя наемателя на чайната, който аз ще виждам постоянно като „ хижар “, даже и това да не е купата му, само че имам концепция за какво не е посмял да пусне късните посетители в чайната. Всички знаем приказката за лъжливото овчарче. Не познавам индивида, само че пребивавам с идеалистичната визия, че щом непринудено се е качил в планината да работи в подслон, хижа или чайна, не е чак подобен отпадък и знае, че в планината помощ не се отхвърля. Колко ли пъти е отварял през годините, с цел да види от другата страна не премръзнали туристи, а просто следващите, които са се качили на върха „ щот може “? Колко ли пъти са крещяли „ Вълк, вълк! “? Не, не пазя постъпката му, само че май че я разбирам.
Още като хлапе в четвърта група баба ми и дядо ми ме помъкнаха с тях по планините и ми демонстрираха какво значи да покориш връх. Не беше елементарно, само че пък беше пъклен удоволетворяващо. Бумтящата печка с чайник от горната страна по-късно беше нещо като персонална премия за всеки от групата...
Колкото повече токчета стъпват към Рилските езера, колкото повече „ студентски “ празници се изпразнуват по витошките хижи, колкото повече бутилки и фасове се изхвърлят и колкото повече планината бива превърната в курорт, откъдето можеш да се прибереш с такси, толкоз повече вратите на чайните, хижите и заслоните ще остават затворени.
Преди години бях с другар в заслона на Темното езеро, където не се оказахме сами. Освен нас двамата, в дребната сграда се появиха трима бургазлии (доколкото не ме лъже паметта), които бяха тръгнали на сходно премеждие като нашето. Прекарахме вечерта радостно, понаучихме една две хитринки от по-опитните туристи, оставихме нещо в заслона за идващите гости и заспахме умерено. Ако случката се беше развила на Витоша, нямаше да заспя толкоз умерено и надали щях да съм толкоз благополучен да не сме единствените хора в постройката.
Любимата столична планина от ден на ден се трансформира в уголемена версия на Борисовата градина – с изключение на хората с кучетата, сладките младежи на пикник, спортягите и така нататък идват едни човеци, които не споделят същото почитание и обич към природата. Да не приказваме за уважението към персоналното пространство и спокойствието на близките. Рожден ден – на хижа, Осми декември – на хижа, петък вечер – на хижа.
Не споделям, че като бях на Камен дел това лято не съм пил бира или слушал музика. Просто не си хвърлях боклуците из гората, не бях надул Рамщайн, с цел да ме чуят в Строежа и се усмихвах на останалите туристи (доколкото мога да се усмихвам на непознати без да го сметнат за полова агресия). Мога да кажа същото и за приятелите си, които през годините са ми помогнали да доразвия това почитание към планината и нейните гости.
Причината да ви описвам тези неща е новогодишната преживелица на Черни връх. Не пазя наемателя на чайната, който аз ще виждам постоянно като „ хижар “, даже и това да не е купата му, само че имам концепция за какво не е посмял да пусне късните посетители в чайната. Всички знаем приказката за лъжливото овчарче. Не познавам индивида, само че пребивавам с идеалистичната визия, че щом непринудено се е качил в планината да работи в подслон, хижа или чайна, не е чак подобен отпадък и знае, че в планината помощ не се отхвърля. Колко ли пъти е отварял през годините, с цел да види от другата страна не премръзнали туристи, а просто следващите, които са се качили на върха „ щот може “? Колко ли пъти са крещяли „ Вълк, вълк! “? Не, не пазя постъпката му, само че май че я разбирам.
Още като хлапе в четвърта група баба ми и дядо ми ме помъкнаха с тях по планините и ми демонстрираха какво значи да покориш връх. Не беше елементарно, само че пък беше пъклен удоволетворяващо. Бумтящата печка с чайник от горната страна по-късно беше нещо като персонална премия за всеки от групата...
Колкото повече токчета стъпват към Рилските езера, колкото повече „ студентски “ празници се изпразнуват по витошките хижи, колкото повече бутилки и фасове се изхвърлят и колкото повече планината бива превърната в курорт, откъдето можеш да се прибереш с такси, толкоз повече вратите на чайните, хижите и заслоните ще остават затворени.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ