Подвижните пясъци на демокрацията
От няколко години Европейски Съюз е разтресен от засилващото се въздействие на по-стари и нови политически обединения, които слагат под въпрос към този момент одобрения ред. Независимо от формалното им наказание или точно поради това, те печелят от ден на ден и повече почитатели, а и гласоподаватели, както демонстрират последните парламентарни избори в Австрия, Италия, Германия, Унгария и къде ли още не.
Тези трендове приказват за привършване на привлекателността на демократичната народна власт, сложена в основата на обединена Европа. А аргументите за този деструктивен развой можем да открием и в нежеланието на общоевропейските институции да се съобразят с изменящите се настройки на европейските жители. В случая, съгласно мен, работи мощната увереност на европейските елити в своята справедливост и упорството им да работят съгласно одобрените правила, без значение дали ръководените са съгласни или не. Това тяхно държание ми наподобява на комунистическите елити, които поемат властта с концепцията да изградят обществото на всеобщата обществена правдивост и го вършат, потискайки всяко неодобрение, в това число и с груба мощ.
Главната ми паника, подбудена от трендовете в актуалната политика, е провокирана от забележимото оттегляне на вярата в демокрацията, която следим освен в повишаването на публичните благосклонности към ксенофобските политически придвижвания и партии, а и в засилващите се властнически трендове измежду ръководещите обединения в някои европейски страни. Всичко това слага под въпрос правилата на демокрацията, като става дума за демократичната народна власт, към този момент отречена от някои източноевропейски водачи (унгарският Виктор Орбан и полският Ярослав Качински). Вярно е, че те не отхвърлят демокрацията по принцип, а единствено демократичната, само че по този начин и не излиза наяве какво от демокрацията остава в тяхната процедура на консервативно ръководство, основано върху религиозните полезности.
Подвижните пясъци, в които попадна европейската политика през последните години, са огромно тестване за европейската народна власт. Тя може да преодолее заплахите, само че единствено в случай че се съобрази с променилите се действителности.
(Със съкращения от 24may.bg)
Тези трендове приказват за привършване на привлекателността на демократичната народна власт, сложена в основата на обединена Европа. А аргументите за този деструктивен развой можем да открием и в нежеланието на общоевропейските институции да се съобразят с изменящите се настройки на европейските жители. В случая, съгласно мен, работи мощната увереност на европейските елити в своята справедливост и упорството им да работят съгласно одобрените правила, без значение дали ръководените са съгласни или не. Това тяхно държание ми наподобява на комунистическите елити, които поемат властта с концепцията да изградят обществото на всеобщата обществена правдивост и го вършат, потискайки всяко неодобрение, в това число и с груба мощ.
Главната ми паника, подбудена от трендовете в актуалната политика, е провокирана от забележимото оттегляне на вярата в демокрацията, която следим освен в повишаването на публичните благосклонности към ксенофобските политически придвижвания и партии, а и в засилващите се властнически трендове измежду ръководещите обединения в някои европейски страни. Всичко това слага под въпрос правилата на демокрацията, като става дума за демократичната народна власт, към този момент отречена от някои източноевропейски водачи (унгарският Виктор Орбан и полският Ярослав Качински). Вярно е, че те не отхвърлят демокрацията по принцип, а единствено демократичната, само че по този начин и не излиза наяве какво от демокрацията остава в тяхната процедура на консервативно ръководство, основано върху религиозните полезности.
Подвижните пясъци, в които попадна европейската политика през последните години, са огромно тестване за европейската народна власт. Тя може да преодолее заплахите, само че единствено в случай че се съобрази с променилите се действителности.
(Със съкращения от 24may.bg)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ