От ноември насам, нападенията срещу товарните кораби в Червено море

От ноември насам, нападенията против товарните кораби в Червено море нарушават един от най-използваните търговски направления в международен мащаб. Подкрепяните от Иран хути са направили повече от 40 набези против търговски кораби в Червено море и Аденския залив, като едно от тях е било с съдбовен край. Въпреки военната интервенция на Съединените щати и техните съдружници от средата на януари, протокът Баб ел Мандеб към момента не е обезопасен.  Деан Тодоров, шеф за България в iBanFirst, изяснява въздействието на рецесията в Червено море върху интернационалната търговия и българските предприятия с вносна и износна активност с Азия. Още по тематиката Финанси 14 март 2024 Червено море, през което минава 21% от международната търговия с контейнери, е в сериозна неволя. Някои страни са изключително застрашени. Сред тях е Египет. Суецкият канал е един от главните източници на задгранична валута за Египет. Кайро разгласи, че приходите от канала са намалели с 40 до 50% през настоящата година. Някои източници правят оценка загубите на Египет на 315 млн. $ поради разстройствата в работата на Червено море. Египет не е единственият обиден, международната търговия също е мощно повлияна. Как може да се промени международната търговия и какво ще значи за българския бизнес? Според последните оценки на Организация на обединените нации, размерът на комерсиалния трафик, преминаващ през Суецкия канал, е понижен с повече от 40%. Червено море е главен търговски път за горива, най-много петрол и природен газ, само че е от голяма важност и за зърнените култури, пътуващи за Европа. В естествени времена, към 4,7% от общия импорт на пшеница в Европейски Съюз минава през пролива. Протокът Баб ел Мандеб е значим за интернационалната търговия, само че не е стратегически. Корабите могат да го заобиколят, като преминат през нос Добра вяра. Това удължава пътуването приблизително с 15 до 20 дни, само че стоките идват наред. Именно това се случва сега. За българския бизнес, със обиден импорт и/или експорт от/за Азия, това значи по-високи разноски и удължение на времето за доставка. Разбира се, интернационалната търговия за следващ път се приспособява към възходящия геополитически риск в този район. След забележителен скок, разноските за транспорт на товари започнаха да понижават, макар че не са се завърнали към равнищата си отпреди рецесията. Съставният показател на Drewry WCI[1], който наблюдава разноските за транспорт на 40-футови контейнери по осем съществени маршрута, в това число спот курсовете и краткосрочните договорни курсове, се намали с 3% през предходната седмица до 2 836 $. Минимален риск от инфлация Вече е ясно, че блокадата на протока Баб ел Мандеб няма да докара до повишение на инфлацията. Разходите за транспорт нормално съставляват единствено към 1,5% от показателя на потребителските цени, което е по-скоро пренебрежимо малко. Основният риск беше обвързван със тапите на пристанищата, само че той за благополучие беше избегнат. Средното време за престой на един резервоар в Европа е към 5 дни спрямо 25 и даже 30 дни по време на най-тежките интервали на Covid. Въпреки това, съществува заплаха от загуба на контрола върху един или повече от трите стратегически протока за интернационалната непоклатимост: протока Формоза (от значително значение за полупроводниците), Ормузкия пролив (петрол) и Босфорския пролив (пшеница). Това са основни зони за международната стопанска система, които не могат да бъдат заобиколени или сменени като протока Баб ел Мандеб. Блокадата на протока Баб ел Мандеб акцентира доколко морските ни направления към този момент не са безвредни. Намаляването на транспортните разноски и протекционизмът в този момент са двата съществени фактора, които провокират преместването на производството и така наречен " friendshoring " - образец за това е Мексико, която размени Китай като първи търговски сътрудник на Съединените щати. Смятаме, че заплахата за морската търговия също ще бъде мощен фактор, който ще подтиква към пренасяне на бизнеса най-близо до целевия пазар през идващите години и десетилетия. В продължение на 60 години живяхме в ера на условен мир. Това беше особеност в човешката история. Сега се връщаме към естественото, към един разтревожен и по-рисков свят

[1]