Трифоновден - ден на лозаря
От незапомнени времена нашият народ тачи Св. Трифон (1 февруари), Сретение Господне (2 февруари) и Св. Симеон (3 февруари) като религиозни и национални празници. Тези три празника са познати под общото наименование “трите Трифунци ” или единствено “Трифунците ”.
Смятат се за вълчи дни и празници, тъй като тогава хищниците вилнеят. Почитали се за отбрана от вълците, с цел да не атакуват добитък и хора. Затова през тези дни пепел и въглени не се изхвърляли на открито, тъй като вълците налитали да ги ближат, озверяват и атакуват хора и животни. Жените не вършели женска работа и не режели с ножици, да не отварят вълчите уста. Не докосвали остри предмети, да не острят зъбите им. Не кърпели и шиели дреха, тъй като който я носи, зверове ще го нахапят. За да не налитат на овцете, не се пипала вълна и вълнено платно. От боязън пред вълците през тези дни не се загатва думата вълк и не се приказва за тях.
В Габровския край Трифуновден се чествал най-вече в селата, където било развито лозарството: Враниловци, Армени, Саламаните (преименувано 1951 година на Лоза), Поповци, Прахали, Киевци, Русевци (квартал на Габрово от 1971 г.), Кая баш (преименувано 1934 година на Здравковец), Влайчовци, Гергини, Гарван, Янковци и други
Рано сутринта мъжете отивали всеки в своето лозе. Носели приготвените от стопанката прясно опечен самун, печена кокошка или свинско месо и бъклица с вино. В някои села в Габровско се носела ракия. Резитбата се правела на няколко пръчки от три лози, нормално в края на лозето или в ъглите, които се поливали с вино.
След зарязването всички лозари се събирали дружно, избиралиТрифун,или„ цар на лозята “,който ги председателствал на започващия гуляй. Обикновено това бил някой добър собственик – лозар, на чиято глава слагали венец от лозови пръчки. После вадели приготвената от дамите си храна и започвала забава. Накрая царят на лозята бил натоварван на шейна, теглена от лозарите, и под ритмите на песни, свирни на гъдулки и тъпани обикаляли селото и спирали край всяка къща. Стопанинът на дома черпел с вино на първо време „ царя “, а след това и останалите. Отвсякъде се чували благословии за изобилие:
„ Хайде дано е благодат. Да прелива през прагове! “
„ Амин! “- отговарял царят.
Избраният за цар на лозята оставал подобен до гроздобера.
На места на този ден„ трифунясвали “безплодните овощни дръвчета, т.е. тези овошки, които не са раждали. Трифунясването се правело от момче, което вземало брадвата и отивало при всяко ялово дърво като замахвало с брадвата високо и със закана:
„ Ще раждаш ли или не, с цел да те пресека...!
Недей сине, недей то ще роди лятос! “- отговарял татко му.
В Габровско Трифон Зарезан бил патрон и на питиепродавниците, които на 1 февруари 1898 година основават кръчмарско общество " Св. Троица ". Днес публично Трифон Зарезан е празник на лозаря.
Материалът е квалифициран от Илия Димов – екскурзовод в Регионален исторически музей – Габрово
Смятат се за вълчи дни и празници, тъй като тогава хищниците вилнеят. Почитали се за отбрана от вълците, с цел да не атакуват добитък и хора. Затова през тези дни пепел и въглени не се изхвърляли на открито, тъй като вълците налитали да ги ближат, озверяват и атакуват хора и животни. Жените не вършели женска работа и не режели с ножици, да не отварят вълчите уста. Не докосвали остри предмети, да не острят зъбите им. Не кърпели и шиели дреха, тъй като който я носи, зверове ще го нахапят. За да не налитат на овцете, не се пипала вълна и вълнено платно. От боязън пред вълците през тези дни не се загатва думата вълк и не се приказва за тях.
В Габровския край Трифуновден се чествал най-вече в селата, където било развито лозарството: Враниловци, Армени, Саламаните (преименувано 1951 година на Лоза), Поповци, Прахали, Киевци, Русевци (квартал на Габрово от 1971 г.), Кая баш (преименувано 1934 година на Здравковец), Влайчовци, Гергини, Гарван, Янковци и други
Рано сутринта мъжете отивали всеки в своето лозе. Носели приготвените от стопанката прясно опечен самун, печена кокошка или свинско месо и бъклица с вино. В някои села в Габровско се носела ракия. Резитбата се правела на няколко пръчки от три лози, нормално в края на лозето или в ъглите, които се поливали с вино.
След зарязването всички лозари се събирали дружно, избиралиТрифун,или„ цар на лозята “,който ги председателствал на започващия гуляй. Обикновено това бил някой добър собственик – лозар, на чиято глава слагали венец от лозови пръчки. После вадели приготвената от дамите си храна и започвала забава. Накрая царят на лозята бил натоварван на шейна, теглена от лозарите, и под ритмите на песни, свирни на гъдулки и тъпани обикаляли селото и спирали край всяка къща. Стопанинът на дома черпел с вино на първо време „ царя “, а след това и останалите. Отвсякъде се чували благословии за изобилие:
„ Хайде дано е благодат. Да прелива през прагове! “
„ Амин! “- отговарял царят.
Избраният за цар на лозята оставал подобен до гроздобера.
На места на този ден„ трифунясвали “безплодните овощни дръвчета, т.е. тези овошки, които не са раждали. Трифунясването се правело от момче, което вземало брадвата и отивало при всяко ялово дърво като замахвало с брадвата високо и със закана:
„ Ще раждаш ли или не, с цел да те пресека...!
Недей сине, недей то ще роди лятос! “- отговарял татко му.
В Габровско Трифон Зарезан бил патрон и на питиепродавниците, които на 1 февруари 1898 година основават кръчмарско общество " Св. Троица ". Днес публично Трифон Зарезан е празник на лозаря.
Материалът е квалифициран от Илия Димов – екскурзовод в Регионален исторически музей – Габрово
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ