Японската тайна за отглеждане на добре възпитани деца
От най-ранна възраст едно дете в Япония се учи по какъв начин да бъде деликатно към възприятията – било то към неговите/нейните лични или към тези на останалите. Обръща се внимание и към отношението му към обектите в къщата, към техните „ усеща “. Така да вземем за пример в случай че едно момче е невнимателно и счупи обичаната си кола-играчка, майка му няма да го смъмри по тази причина, че е бил непокорен, а ще му каже: „ Виждаш ли какво направи? Тази играчка я боли! “.
В Япония на майките не се постанова да понасят цялата тежест на възпитанието. Бащите с наслада оказват помощ, пробват се да прекарват колкото се може повече време с децата. Японските малчугани се обсипват непрекъснато с любящи обятия и родителско внимание. Майките и бащите заобикалят да им крещят, камо ли да им постановат физически санкции. В същото време японските деца изпитват откровено страдание, когато сторят нещо, което е разстроило родителите им.
Още от дребни на японците им се демонстрира какъв брой е значимо да не досаждат на другите, да бъдат учтиви, да чакат другите също да имат положителни маниери. В японската просвета е особено да изразиш недоволството си към обещано нещо с взор или с интонация. Съответно – децата постоянно могат да разшифроват невербалните послания на своите родители.
За да обобщим, японските деца в никакъв случай не са лишени от родителска обич и грижи. Още от дребни те научават главните правила за живот в едно колективистично общество. Да, тази система се разграничава много от това, с което много хора са привикнали. За някои даже е спорна. Тя обаче е антична и като такава е минала през тестванията на времето. Доказала е, че може да възпита дисциплинирани, патриотични и виновни жители.
