Лемурия - земята, на която великата Атлантида не е била нищо друго освен колония
Oт най-древни времена хората изпитвали предпочитание да се опълчват на предлаганите от историци, археолози и антрополози публични версии за своето минало и да оставят фантазията си да трансферира стремежи мост сред прозаичното настояще и една ера, в която тревата била по-зелена, градежите – по-масивни, технологиите - по-загадъчни.
Недоверието в формалните версии, несъмнено, е привлекателно, когато става въпрос за просветени мозъци, за които раждането на нови и тайнствени исторически обекти е метод за поучително нахлуване в наболелите проблеми на времето. Такъв бил Платон, чиято Атлантида и до момента стои на непокътнатото си челно място в света на мистериите и в хронологията на незнайните отминали събития. Тайнствената и необикновено напреднала цивилизация, която разцъфтявала, удивлявала, омайвала, а по-късно била потопена в Атлантика десетина хиляди години преди наченките на каквато и да е цивилизация в Европа, стои като главен образец, когато се приказва за мистериозния генезис на човечеството. Но началото, наподобява, е друго – по тази причина с право можем да назовем Лемурия мистерия на загадките.
Раждането на цивилизациите – сложният метод.
През 1876 година Хайнрих Шлиман разкопава край хълма Хисарлъка в Турция това, което ще се окаже антична Троя. По-късните разкопки навътре в Анадола ще потвърдят идентификацията, изваждайки на бял свят многочислени свидетелства под формата на надписани глинени плочки за съществуването на огромен и всесилен град на Анатолийското крайбрежие.
На една пъстра група от приключенци (сред които британски разузнавач, немски преподавател и френски дипломат) изискуем разкриването на асиро-вавилонската просвета, а в вероятност - и на културата на цяла Месопотамия. Също и тоновете плочки с клинописно писмо, криещи още доста от тайните на най-ранните цивилизации на нашия свят.
През 1953 година пък един професионален проектант и още по-професионален разбивач на кодове на име Майкъл Вентрис ще разчете микенско-минойското писмо и историята на Древна Гърция - и Европа ще стане с няколкостотин години по-стара.
Древни култури се откриват пред очите ни, могъщи цивилизации излизат от мрака, който жестоката история е спуснала над достиженията им – с помощта на упорития труд, на вглеждането в детайла, на радикалното нещотърсачество и деликатното систематизиране на наличните данни. А най-много с помощта на магията на писменото слово, прокарало окончателната граница сред праисторията и цивилизоваността.
А можело и иначе…
Понякога обаче цивилизациите се раждат по различен метод. Например в магическата тишина на един хиндуистки манастир, където през 1868 година британският полковник Джеймс Чърчуърд съумява да завоюва доверието на висшия сановник и да види със личните си очи чудноват барелеф. Този барелеф споделя още по-странна история, доказана след това от написаното в хиляди по думите на англичанина глинени плочки.
Това била историята на Му, или Лемурия – земя, неприличаща на нищо (освен на Атлантида), което в миналото е съществувало по земната повърхнина. Тя била люлката на човешката цивилизация. Управлявали я царе-жреци, извисили човешкото знание до непознати и непостижими висоти. Му се намирала на голяма суша в Тихия океан - Райската градина, земята, на която великата Атлантида не е била нищо друго с изключение на колония. И сходно на Атлантида била погълната от ужасно стихийно злополучие преди към 12 хил. години.
