От най-дълбока древност жените са се събирали в т.нар. женски

От най-дълбока античност дамите са се събирали в така наречен женски кръгове, в които са предавали една на друга знанията за женската хубост и мощ, споделяли лечителските си умения, посвещавали по-младите в тайнството на цикличността на тялото, в мистиката на раждането, в подреждането на свещеното пространство, т.е. дома.

Техниките, засилващи женската сакрална мощ, са разнообразни в другите краища на света. Но тяхната цел постоянно е една – разгръщането на капацитета и превръщането на всяка жена в жива богиня. За страдание доста от практиките са изгубени. Но въпреки всичко част доближават до нас от антични мемоари, мемоари на старейшини от секрети женски общества, от науката за тантра.

В изцяло разбуления от мистичност и свещеност актуален живот не е значимо да умеем да слушаме тялото си, да разбираме езика му, да познаваме цикличността му. Приоритетите са други – да не закъснеем за  работа, без значение кой ден от месеца е.

Темата за сексуалността е към момента табу сред доста майки и дъщери. Това оставя голяма част от капацитета ни инертен и несъзнателен. А в която и традиция да се вгледаме, виждаме едно и също.

Тайното оръжие на нежния пол към разрастване на персоналния капацитет е през утробата и женските полови органи. Там са ключовете към владичество над физическия свят и към езотеричното, невидимо знание. Утробата не само символично представлява Великата богиня, Космосът.

Тя е действителна врата към Вселената. Само би трябвало да си спомним по какъв начин да я използваме. Жената има способността да натрупва сила с помощта на матката си от водата, въздуха, огъня и земята, т.е. от природата. В традицията на индианците толтеки се споделя, че дамите доста по-лесно усвояват  мистичното знание от мъжете,  защото имат своята вътрешност.

Особено в деня преди да влезе в интервала на месечния цикъл. Тогава се отваря процеп сред световете и дамите са способни да доближат до необикновено знание.

Предците ни по целия свят са отчитали значимостта на този интервал. Днес се приема по-скоро като досадна повинност, свързвана с болки и Постановление на Министерски съвет – предменструалния синдром.

В тези дни дамите са жигосани като изключително нечисти от църквата.  Разказват ни по какъв начин в племенните общества са били изпращани в специфични изолатори, където 4 дни трябвало да се оправят сами. А ето какво ни споделят дамите старейшини на индианците нуу-чах-нулт, населявали остров Ванкувър в днешна Канада.

Мъдростта и познанието им са записани от Ан Камерън в книгата й „ Дъщерите на медната жена ”, преведена на десетки езици: „ Повечето дами имаха своя месечен цикъл почти едновременно. Тогава отиваха на особено място. Следваха 4 дни на празник и забавление.

Сядахме за земята върху мек, чист мъх и отдавахме кръвта си назад на майката земя. Пиехме специфични чайове, играехме игри и масажирахме гърбовете си една на друга. Учеха ни по какъв начин да броим лунните дни, с цел да знаем по кое време женското тяло може да зачене. Това ни даваше умеенето да имаме бебе единствено когато решим. ”

В множеството общества момичетата били подготвяни старателно за момента на полово съзряване. От днешна позиция те просто са влизали от една обществена категория в друга, само че през призмата на свещеното знание смисълът е доста по-дълбок. Благодарение на индианките от о. Ванкувър можем да добием визия за практиките и на останалите десетки племена на Америка, за които нямаме оживели данни.

Трябваше да се научим да тичаме. И таман когато към този момент си мислехме, че сме го овладели, ни споделяха, че би трябвало да тичаме, без да разпръскваме пясъка след себе си. После трябваше да тичаме обратно, след това нагазили до колене във водата. От това всички мускули доста се стягат, дупето леко щръква обратно, само че пък тялото става красиво ” – описват те.

„ Да станеш жена, не беше нещо, което просто се случва, докато си стоиш ей по този начин, или просто тъй като в тялото ти стартират да се стават всякакви неща. Жената би трябвало да се научи на самообладание. ” И когато настъпвал моментът на първия цикъл на момичето, имало огромни празненства.

Облечено в най-хубавите си одежди, то се качвало на особено украсена лодка. Под ритуалните песни на старейшините я изпровождали във вътрешността в морето, надалеч от брега. Тогава събличали облеклата й.

Младата индианка се гмуркала във водата, а лодката поемала назад. Доплувало до брега, с болящи от напрежение бедра, момичето било посрещано тържествено и признато като същинска жена. Физическата устойчивост не е значима единствено за индианските племена.

Чрез нея дамата натрупва персонална сила. А колкото повече е тя, толкова по-голяма власт има над живота, толкова по-силен мъж  може да притегли към себе си.

Инфо: https://spisanie8.bg