От Националния статистически институт /НСИ/ публикуваха данни за ключовите показатели

От Националния статистически институт /НСИ/ разгласиха данни за основните индикатори на България . От тях излиза наяве, че през март  индикаторът на доверие в индустрията понижава с 0.4 пункта спрямо февруари.

През януари е записано намаляване от 4.3% на календарно изгладения показател на промишленото произвеждане по отношение на съответния месец на 2022 година. На годишна база спад на промишленото произвеждане, изчислен от календарно изгладените данни, е регистриран в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 28.9%, и в добивната индустрия – с 18.5%, а нарастване – в преработващата индустрия – с 4.0% .

Календарно изгладените данни демонстрират понижение от 0.4% на строителната продукция през януари 2023 година в съпоставяне със същия месец на 2022 година. На годишна база понижението на календарно изгладения показател на строителната продукция през януари 2023 година се дефинира от негативния ритъм при гражданското/инженерното строителство с записано понижение от 3.1%, до момента в който при сградното строителство се следи нарастване с 1.6%.

През четвъртото тримесечие на 2022 година брутният вътрешен артикул /БВП/ нараства с 2.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година и с 0.6% по отношение на третото тримесечие на 2022 година по сезонно изгладени данни. През четвъртото тримесечие на 2022 година създаденият Брутният вътрешен продукт възлиза на 47 430 млн. лева по настоящи цени съгласно предварителните данни. На човек от популацията се падат 6986 лева от стойностния размер на индикатора . При междинен за тримесечието валутен курс от 1.921193 лева за 1 щатски $ Брутният вътрешен продукт възлиза на 24 688 млн. $ и надлежно на 3 637 $ на човек от популацията. Преизчислен в евро, Брутният вътрешен продукт е 24 250 млн. евро, като на човек от популацията се падат 3 572 евро.

През януари 2023 година общият индикатор на доверие на потребителите се повишава с 4.0 пункта по отношение на октомври 2022 година , като при популацията в градовете нарастването е 4.9 пункта, а при популацията в селата – 1.8 пункта. Мненията на потребителите за настъпилите промени във финансовото положение на семействата и общата икономическа обстановка в страната през последните дванадесет месеца остават без основна смяна спрямо предходното наблюдаване. В прогнозите за идващите дванадесет месеца обаче при селското население анкетата записва прочут скептицизъм във връзка с финансовото положение и леко влошени упования за икономическата обстановка, до момента в който при градското население упованията са по-позитивни.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 5.6% по отношение на януари 2022 година въз основа на календарно изгладени данни. През януари 2023 година в съпоставяне със същия месец на 2022 година се следи повишаване на оборота при търговията на дребно с нехранителни артикули, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.5%), търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 8.1%) и търговията на дребно с хранителни артикули, питиета и тютюневи произведения (с 0.2%).
За самостоятелно ползване през четвъртото тримесечие на 2022 година са изразходвани 72.5% от творби Брутният вътрешен продукт. Показателят се усилва с 5.8% в действително изражение по отношение на съответното тримесечие на 2021 година (според сезонно изгладените данни).

Относителният дял на бруто образуването в главен капитал в Брутният вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на 2022 година е 18.0% . Показателят се е нараснал с 1.1% в действително изражение по отношение на същия интервал на миналата година съгласно сезонно изгладените данни.
Средното натоварване на мощностите в индустрията през януари 2023 година е с 0.8 пункта над равнището от октомври 2022 година и доближава 75.1% по данни от бизнес анкетите на Национален статистически институт.

През четвъртото тримесечие на 2022 година общият брой на заетите лица е 3 197.1 хиляди , от които 1 702.5 хиляди мъже и 1 494.6 хиляди дами. В съпоставяне с четвъртото тримесечие на 2021 година броят на заетите лица се усилва с 3.8%. Относителният дял на заетите лица от популацията на възраст 15 и повече навършени години е 54.9%, като при мъжете този дял е 61.1%, а при дамите – 49.2%.

През четвъртото тримесечие на 2022 година броят на безработните лица е 128.3 хиляди , от които 70.8 хиляди (55.2%) са мъже и 57.5 хиляди (44.8%) – дами. В съпоставяне с четвъртото тримесечие на 2021 година броят на безработните лица понижава с 18.4 хиляди, или с 12.5%. За същия интервал коефициентът на безработица понижава с 0.6 процентни пункта и доближава 3.9%. Коефициентът на безработица понижава с 0.9 процентни пункта при мъжете и с 0.5 процентни пункта при дамите и през четвъртото тримесечие на 2022 година доближава надлежно 4.0 и 3.7%.

С 16.1% нарастват общите разноски на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица през четвъртото тримесечие на 2022 година по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година. В промишлеността нарастването е с 21.3%, в услугите – със 17.8%, и в строителството – с 11.0%. Данните са предварителни.

През март 2023 година 30.8% от промишлените предприятия показват дефицита на работна мощ като фактор, объркващ активността им, по данни от бизнес анкетите на Национален статистически институт.
През декември 2022 година междинната работна заплата е 1 947 лева – нараства с 5.2% спрямо предходния месец и се покачва с 16.2% по отношение на декември 2021 година.

През март 2023 година осигуреността на производството с поръчки от чужбина понижава с 1.6 пункта спрямо февруари 2023 година съгласно оценките на мениджърите, регистрирани от бизнес анкетите на Национален статистически институт.

За януари 2023 година настоящата сметка е позитивна и възлиза на 326 млн. евро (0.4% от БВП) при негативно салдо от 622.1 млн. евро (0.7% от БВП) за януари 2022 година.

Търговското салдо за януари 2023 година е негативно в размер на 68.4 млн. евро (0.1% от БВП) при недостиг от 528.9 млн. евро (0.6% от БВП) за същия интервал на 2022 година.

Износът на артикули е 3 937.8 млн. евро (4.4% от БВП) за януари 2023 година, като нараства с 849.4 млн. евро (27.5%) спрямо този за януари 2022 година (3 088.3 млн. евро, 3.7% от БВП). Износът за януари 2022 година нараства на годишна база с 29.7%. Вносът на стоки2 за януари 2023 година е 4 006.2 млн. евро (4.4% от БВП), като нараства с 388.9 млн. евро (10.8%) по отношение на януари 2022 година (3 617.2 млн. евро, 4.3% от БВП). Вносът за януари 2022 година нараства на годишна база с 48.2%.

Преките вложения в чужбина за януари 2023 година се усилват с 19.9 млн. евро при растеж с 46.7 млн. евро за януари 2022 година. Салдото по публикация директни инвестиции2 е негативно в размер на 127.6 млн. евро (0.1% от БВП) при негативно салдо от 580.3 млн. евро (0.7% от БВП) за януари 2022 година. Преките задгранични инвестиции2 по предварителни данни нарастват със 147.5 млн. евро за януари 2023 година при нарастване с 627 млн. евро за януари 2022 година.

През януари 2023 година салдото по публикация портфейлни вложения е негативно в размер на 1 051.4 млн. евро (1.2% от БВП) при позитивна стойност от 268.3 млн. евро (0.3% от БВП) за януари 2022 година.

Портфейлните вложения – активи за януари 2023 година нарастват със 190.1 млн. евро (0.2% от БВП) при нарастване с 327.5 млн. евро (0.4% от БВП) за януари 2022 година. Портфейлните вложения – пасиви за януари 2023 година нарастват с 1 241.6 млн. евро (1.4% от БВП) при растеж с 59.2 млн. евро (0.1% от БВП) за януари 2022 година.

Външнотърговското салдо от артикули и услуги през четвъртото тримесечие на 2022 година е негативно. През четвъртото тримесечие на 2022 година износът на артикули и услуги се усилва с 9.0%, а вносът на артикули и услуги – с 9.3%, спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година по сезонно изгладени данни.

През февруари 2023 година месечната инфлация , измерена с показателя на потребителските цени, е 0.8% по отношение на предходния месец , а годишната инфлация за февруари 2023 година по отношение на февруари 2022 година е 16.0% . През февруари 2023 година по отношение на предходния месец най-голямо е нарастването на цените в групите: хранителни артикули и безалкохолни питиета (2.4%), известия (1.9%), заведения за хранене и хотели (1.1%), развлечения и просвета (1.1%) и опазване на здравето (1.0%) . Най-голямо понижение на цените е записано в групите: жилища, вода, електрическа енергия, газ и други горива (1.2%), облекло и обувки (1.2%) и превоз (0.4%).

През четвърто тримесечие на 2022 година показателят на цените на жилищата нараства с 13.4% в съпоставяне със същото тримесечие на 2021 година.

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 9.7% през февруари 2023 година в съпоставяне със същия месец на 2022 година. Ръст на цените е регистриран при: преработващата индустрия – с 16.5%, добивната индустрия – с 10.8%, производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 2.2%.

През март 14.0% от мениджърите плануват продажните цени в индустрията да се покачат през идващите три месеца по данни от бизнес анкетите на Национален статистически институт.

През февруари 2023 година необятните пари (паричният елемент М3) се усилват на годишна база с 13.1% (13.1% годишно повишаване през януари 2023 година). В края на февруари 2023 година необятните пари са 143.690 милиарда лева (81.3% от БВП) при 142.257 милиарда лева към януари 2023 година (80.5% от БВП).

Кредитите на нефинансови предприятия и семейства и НТООД през февруари 2023 година възлизат на 75.145 милиарда лв. . Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 8.7%.