Бъдещето на европейската отбрана: НАТО или европейска армия?
От началото на интервала след Студената война Европейски Съюз работи за създаването на лична политика за сигурност и защита и за определяне на лична военна самостоятелна от Съединени американски щати. Съюзът се споразумя за обща политика, която взема под внимание положителните връзки с Русия и изиска от Съединени американски щати да понижат своите военни активи в Европа и да изтеглят тактическите нуклеарни оръжия, ситуирани в пет страни, в това число Турция. Това написа в коментар във в. „ Хюриет дейли нюз “ е доктор Шафак Огюз, специалист по сигурността в Международния център за изследване на сигурността и тактиката в Анкара, показан от БГНЕС.
Съюзът смяташе, че е подготвен да се отдели от Съединените щати и НАТО до известна степен и да се трансформира в международен състезател самичък по себе си. Конфликтът в Украйна обаче сподели, че макар упоритостите на някои членове и съответните стъпки, които бяха подхванати, Европейски Съюз не съумя да създаде ефикасни политики за сигурност и защита с световно влияние. Основната причина за този крах е присъщата компликация при постигането на консенсус измежду 27-те държави-членки, които постоянно преследват разнообразни разновидности на дневен ред. По-конкретно, забележителното многообразие в позициите на членовете във връзка с външната политика и политиката за сигурност пречи на постигането на консенсус в Съюза. Въпреки забележителния напън от страна на Съединени американски щати и обезпокоените членове от Източна Европа на НАТО, страните, които се употребяват с положителни връзки с Русия - изключително Франция, Германия и Италия - се въздържаха от предизвикателство на Русия, пробвайки се вместо това да смекчат рецесията посредством дипломация. По-нататъшните съветски дейности и изключително анексирането на Крим скоро затвориха разрива в Алианса и НАТО за следващ път одобри обичайна си роля на водеща военна организация в противодействието на съветските военни дейности и закани. Срещата на върха в Уелс послужи като повратна точка за солидарността и доближаването на Алианса, защото съдружниците се споразумяха за ограничения за противопоставяне на съветската опасност. Основният резултат от срещата бе акцентът върху възпирането, увереността в Европа и съглашението за нови ограничения - а точно проект за подготвеност за деяние (ПГД), чиято цел бе да обезпечи при непредвидени условия мощна военна мощ на НАТО. Планът се състои от ограничения за обезпечаване и адаптиране. Мерките за обезпечаване на сигурност включват непрестанно въздушно, сухоземно и морско наличие и действия в Източна Европа, по-специално в балтийските страни и Полша, на ротационен принцип, предопределени да успокоят членовете в солидарността и ангажираността на НАТО против съветска експанзия.
Мерките за адаптиране предвиждаха огромни структурни и функционални промени във военната система на НАТО. Съвместната оперативна група за нараснала подготвеност от към 5 000 бойци бе основана за бърза реакция и качествата на силите за реагиране на НАТО се утроиха на към 30 000 бойци. Европейски Съюз е на кръстопът, с цел да реши каква възпираща платформа да одобри против опасността от съветската хибридна война: европейска войска в границите на Общата политика за сигурност и защита (ОПСО) или НАТО, която към този момент извършва задачата за сигурност, която възпира и разубеди Русия против навлизането в Европа. Европейският боен вид наподобява спорен в кратковременен проект, защото украинската рецесия разкри границите и неефективността на ОПСО за обезпечаване на сигурност за своя континент заради неспособността на Европейски Съюз да обезпечи обща, постоянна и солидна политика против Русия.
Неотдавнашните апели на шефа на външната политика Федерика Могерини и на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за обща политика и европейско войнство не получиха поддръжка, а по-скоро съпротива от източноевропейците, които се усещат пред непосредствена съветска опасност и разчитат на наличието на НАТО на техните територии - изключително на американските войски.
Възможността за нуклеарна борба сред Русия и НАТО единствено подтиква Източна Европа да се придържа към Алианса и Съединени американски щати, макар напъните на огромните играчи в Европейски Съюз да понижат до най-малко наличието на НАТО и изключително въздействието на Съединени американски щати. Предстоящото излизане от Европейски Съюз на Обединеното кралство също се чака да докара до доста понижаване на качествата на Съюза за защита и сигурност, защото Англия е измежду най-силните военни сили в Съюза. Поради тези аргументи Европейски Съюз би трябвало да трансформира украинската рецесия във опция и би трябвало да си сътрудничи с НАТО, вместо да се конкурира с пакта. По-специално, Европейски Съюз следва да поеме отговорността за гражданските задачи в интервенциите, област, в която те се смятат за извънредно сполучливи и способени, написа още в коментар във в. „ Хюриет дейли нюз “ на доктор Шафак Огюз, показан от БГНЕС.
Съюзът смяташе, че е подготвен да се отдели от Съединените щати и НАТО до известна степен и да се трансформира в международен състезател самичък по себе си. Конфликтът в Украйна обаче сподели, че макар упоритостите на някои членове и съответните стъпки, които бяха подхванати, Европейски Съюз не съумя да създаде ефикасни политики за сигурност и защита с световно влияние. Основната причина за този крах е присъщата компликация при постигането на консенсус измежду 27-те държави-членки, които постоянно преследват разнообразни разновидности на дневен ред. По-конкретно, забележителното многообразие в позициите на членовете във връзка с външната политика и политиката за сигурност пречи на постигането на консенсус в Съюза. Въпреки забележителния напън от страна на Съединени американски щати и обезпокоените членове от Източна Европа на НАТО, страните, които се употребяват с положителни връзки с Русия - изключително Франция, Германия и Италия - се въздържаха от предизвикателство на Русия, пробвайки се вместо това да смекчат рецесията посредством дипломация. По-нататъшните съветски дейности и изключително анексирането на Крим скоро затвориха разрива в Алианса и НАТО за следващ път одобри обичайна си роля на водеща военна организация в противодействието на съветските военни дейности и закани. Срещата на върха в Уелс послужи като повратна точка за солидарността и доближаването на Алианса, защото съдружниците се споразумяха за ограничения за противопоставяне на съветската опасност. Основният резултат от срещата бе акцентът върху възпирането, увереността в Европа и съглашението за нови ограничения - а точно проект за подготвеност за деяние (ПГД), чиято цел бе да обезпечи при непредвидени условия мощна военна мощ на НАТО. Планът се състои от ограничения за обезпечаване и адаптиране. Мерките за обезпечаване на сигурност включват непрестанно въздушно, сухоземно и морско наличие и действия в Източна Европа, по-специално в балтийските страни и Полша, на ротационен принцип, предопределени да успокоят членовете в солидарността и ангажираността на НАТО против съветска експанзия.
Мерките за адаптиране предвиждаха огромни структурни и функционални промени във военната система на НАТО. Съвместната оперативна група за нараснала подготвеност от към 5 000 бойци бе основана за бърза реакция и качествата на силите за реагиране на НАТО се утроиха на към 30 000 бойци. Европейски Съюз е на кръстопът, с цел да реши каква възпираща платформа да одобри против опасността от съветската хибридна война: европейска войска в границите на Общата политика за сигурност и защита (ОПСО) или НАТО, която към този момент извършва задачата за сигурност, която възпира и разубеди Русия против навлизането в Европа. Европейският боен вид наподобява спорен в кратковременен проект, защото украинската рецесия разкри границите и неефективността на ОПСО за обезпечаване на сигурност за своя континент заради неспособността на Европейски Съюз да обезпечи обща, постоянна и солидна политика против Русия.
Неотдавнашните апели на шефа на външната политика Федерика Могерини и на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за обща политика и европейско войнство не получиха поддръжка, а по-скоро съпротива от източноевропейците, които се усещат пред непосредствена съветска опасност и разчитат на наличието на НАТО на техните територии - изключително на американските войски.
Възможността за нуклеарна борба сред Русия и НАТО единствено подтиква Източна Европа да се придържа към Алианса и Съединени американски щати, макар напъните на огромните играчи в Европейски Съюз да понижат до най-малко наличието на НАТО и изключително въздействието на Съединени американски щати. Предстоящото излизане от Европейски Съюз на Обединеното кралство също се чака да докара до доста понижаване на качествата на Съюза за защита и сигурност, защото Англия е измежду най-силните военни сили в Съюза. Поради тези аргументи Европейски Съюз би трябвало да трансформира украинската рецесия във опция и би трябвало да си сътрудничи с НАТО, вместо да се конкурира с пакта. По-специално, Европейски Съюз следва да поеме отговорността за гражданските задачи в интервенциите, област, в която те се смятат за извънредно сполучливи и способени, написа още в коментар във в. „ Хюриет дейли нюз “ на доктор Шафак Огюз, показан от БГНЕС.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ