Екзакта: Шест партии в парламента, Радев фаворит в президентската надпревара
От началото на акцията записваме прочут растеж на решилите да гласоподават на изборите. Към 5 ноември, 58% завяват, че твърдо са решили да гласоподават за президент и към този момент са създали своя избор. 57% пък твърдо са решили да гласоподават на парламентарните избори и към този момент знаят за кого. Дяловете на твърдо решилите да гласоподават, само че колебаещи се кого да изберат и при двата вота, възлизат на по към 8% - 9%. Тези дялове понижават с 5-6 пункта спрямо проучването на „ Екзакта “ от началото на акцията. Това сочи проучване на „ Екзакта Рисърч Груп “.
Електоралната интензивност на идния избор, обаче, може да се окаже огромна незнайна до самия избирателен ден. Тя може да намалее сензитивно, като аргументите по тази причина са доста и са от друго естество.
Интересът към акцията не е изключително висок. 45% от интервюираните в актуалното проучване настояват, че наблюдават акцията за парламентарния избор, а 47% се интересуват от акцията за президентските избори. Над междинния дял интересуващи се и от двете акции записваме измежду хората на възраст над 50 години, измежду столичаните, както и измежду гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Демократична България.
Делът на гласуващите сигурно ще зависи и от това какъв брой хора няма да отидат до урните заради боязън от заразяване с КОВИД в пика на четвъртата вълна у нас. Понастоящем записваме растеж на всеобщите опасения от болест в дни на вота. Към 5 ноември сходни страхове изпитват една трета от българите, до момента в който при започване на акцията една пета се опасяваха да не се заразят в деня на вота.
За последните седмици записваме и лек растеж в каузи на притесняващите се дали ще се оправят с машинния избор - от 13% на 17%.
Към 5 ноември най-висока е мобилизацията и за двата типа избори измежду електоратите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи – измежду по над 90% от гласоподавателите на тези три партии.
Към 5 ноември Политическа партия ГЕРБ има най-висока електорална тежест и резервира позицията си на първа политическа мощ. ГЕРБ уголемява въздействието си измежду хората на възраст сред 30 и 60 години и измежду жителите на градовете отвън столицата.
Много оспорвана е конкуренцията за второто място. Това, кой ще е втори, е значимо на фона на упованията за следващо проблематично съставяне на нов кабинет. За второто място се конкурират Политическа партия и Българска социалистическа партия. Политическа партия има минимална преднина. Резултатите и на двете обединения не се трансформират значимо в хода на акцията.
Предимството на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е в капацитета на новата групировка измежду политически апатичните и измежду колебаещите се гласоподаватели. 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, декларират подготвеност да поддържат Политическа партия през ноември. В столицата, електоратът на Политическа партия надвишава като дял електората на Българска социалистическа партия. Екзакта не записва отлив на доверие измежду сегашните гласоподаватели на Политическа партия след оповестяване на решението на Конституционен съд. Не изключваме, обаче, решението да има някакво въздействие върху част от евентуалния електорат на Политическа партия.
Българска социалистическа партия е постигнала готовност на електората си, каквато не е имала от дълго време. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при сформиране на последваща управническа настройка. Партията няма необикновен запас, обаче, да уголемява въздействието си до края на акцията. Когато се разяснява електората на Българска социалистическа партия, би трябвало да се спомене и това, че 44% от гласоподавателите на тази партия се опасяват от заразяване с КОВИД в деня на вота, а една трета се тормозят от машинното гласоподаване.
От началото на акцията Има Такъв Народ губи сред 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. Има Такъв Народ остава желаната партия от младите българи на възраст под 30 години. Все още Има Такъв Народ има сериозен електорален дял и измежду хората на възраст сред 30 и 40 години, както и в дребните обитаеми места.
Освен сред Политическа партия и Българска социалистическа партия, противоборство може да се чака и сред Движение за права и свободи и Демократична България, като при мощна крайна част на акцията, всяка една от двете обединения би могла да се приближи до групата на водещите партии. Още повече, че Екзакта на два следващи парламентарни вота записва доста мощна последна седмица за акцията на Демократична България.
По 90% от гласувалите за ГЕРБ и за Българска социалистическа партия на 11 юли, заявяват подготвеност да поддържат тези две партии и на 14 ноември. Движение за права и свободи разчитат на цели 97% от гласоподавателите си от юли, а Демократична България - на малко над 80%. Една трета от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ понастоящем заявяват, че ще гласоподават за Политическа партия.
В две следващи парламентарни акции ИБГНИ съумява да се пребори за място в Народното събрание в самия завършек на конкуренцията преди вота. Предстои да забележим дали това ще се случи и в този момент.
Балотаж ще има, в случай че се запазят трендовете към 5 ноември. При балотаж, сигурни участници в него са сегашният президент Р. Радев и проф. Анастас Герджиков. Към 5 ноември резултатът от сходен балотаж би бил 63.5%: 36.5% в интерес на настоящия президент на страната. Дълбочинният разбор на Екзакта демонстрира, че Р.Радев има доста по-голям запас от А. Герджиков при балотаж измежду политически изкушените гласоподаватели, както и измежду нерешилите кого да поддържат за президент.
КОВИД и изборите
Към 5 ноември, проблемите, свързани със здравните аспекти на рецесията с КОВИД, тревожат близо две трети от българите. Страховете могат да се преодоляват посредством систематична и поредна работа, която да ангажира престижа на институциите, на експертите, на водачите на отзиви, на политиците и на медиите.
Електоралната интензивност на идния избор, обаче, може да се окаже огромна незнайна до самия избирателен ден. Тя може да намалее сензитивно, като аргументите по тази причина са доста и са от друго естество.
Интересът към акцията не е изключително висок. 45% от интервюираните в актуалното проучване настояват, че наблюдават акцията за парламентарния избор, а 47% се интересуват от акцията за президентските избори. Над междинния дял интересуващи се и от двете акции записваме измежду хората на възраст над 50 години, измежду столичаните, както и измежду гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Демократична България.
Делът на гласуващите сигурно ще зависи и от това какъв брой хора няма да отидат до урните заради боязън от заразяване с КОВИД в пика на четвъртата вълна у нас. Понастоящем записваме растеж на всеобщите опасения от болест в дни на вота. Към 5 ноември сходни страхове изпитват една трета от българите, до момента в който при започване на акцията една пета се опасяваха да не се заразят в деня на вота.
За последните седмици записваме и лек растеж в каузи на притесняващите се дали ще се оправят с машинния избор - от 13% на 17%.
Към 5 ноември най-висока е мобилизацията и за двата типа избори измежду електоратите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи – измежду по над 90% от гласоподавателите на тези три партии.
Към 5 ноември Политическа партия ГЕРБ има най-висока електорална тежест и резервира позицията си на първа политическа мощ. ГЕРБ уголемява въздействието си измежду хората на възраст сред 30 и 60 години и измежду жителите на градовете отвън столицата.
Много оспорвана е конкуренцията за второто място. Това, кой ще е втори, е значимо на фона на упованията за следващо проблематично съставяне на нов кабинет. За второто място се конкурират Политическа партия и Българска социалистическа партия. Политическа партия има минимална преднина. Резултатите и на двете обединения не се трансформират значимо в хода на акцията.
Предимството на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е в капацитета на новата групировка измежду политически апатичните и измежду колебаещите се гласоподаватели. 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, декларират подготвеност да поддържат Политическа партия през ноември. В столицата, електоратът на Политическа партия надвишава като дял електората на Българска социалистическа партия. Екзакта не записва отлив на доверие измежду сегашните гласоподаватели на Политическа партия след оповестяване на решението на Конституционен съд. Не изключваме, обаче, решението да има някакво въздействие върху част от евентуалния електорат на Политическа партия.
Българска социалистическа партия е постигнала готовност на електората си, каквато не е имала от дълго време. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при сформиране на последваща управническа настройка. Партията няма необикновен запас, обаче, да уголемява въздействието си до края на акцията. Когато се разяснява електората на Българска социалистическа партия, би трябвало да се спомене и това, че 44% от гласоподавателите на тази партия се опасяват от заразяване с КОВИД в деня на вота, а една трета се тормозят от машинното гласоподаване.
От началото на акцията Има Такъв Народ губи сред 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. Има Такъв Народ остава желаната партия от младите българи на възраст под 30 години. Все още Има Такъв Народ има сериозен електорален дял и измежду хората на възраст сред 30 и 40 години, както и в дребните обитаеми места.
Освен сред Политическа партия и Българска социалистическа партия, противоборство може да се чака и сред Движение за права и свободи и Демократична България, като при мощна крайна част на акцията, всяка една от двете обединения би могла да се приближи до групата на водещите партии. Още повече, че Екзакта на два следващи парламентарни вота записва доста мощна последна седмица за акцията на Демократична България.
По 90% от гласувалите за ГЕРБ и за Българска социалистическа партия на 11 юли, заявяват подготвеност да поддържат тези две партии и на 14 ноември. Движение за права и свободи разчитат на цели 97% от гласоподавателите си от юли, а Демократична България - на малко над 80%. Една трета от някогашните гласоподаватели на Има Такъв Народ понастоящем заявяват, че ще гласоподават за Политическа партия.
В две следващи парламентарни акции ИБГНИ съумява да се пребори за място в Народното събрание в самия завършек на конкуренцията преди вота. Предстои да забележим дали това ще се случи и в този момент.
Балотаж ще има, в случай че се запазят трендовете към 5 ноември. При балотаж, сигурни участници в него са сегашният президент Р. Радев и проф. Анастас Герджиков. Към 5 ноември резултатът от сходен балотаж би бил 63.5%: 36.5% в интерес на настоящия президент на страната. Дълбочинният разбор на Екзакта демонстрира, че Р.Радев има доста по-голям запас от А. Герджиков при балотаж измежду политически изкушените гласоподаватели, както и измежду нерешилите кого да поддържат за президент.
КОВИД и изборите
Към 5 ноември, проблемите, свързани със здравните аспекти на рецесията с КОВИД, тревожат близо две трети от българите. Страховете могат да се преодоляват посредством систематична и поредна работа, която да ангажира престижа на институциите, на експертите, на водачите на отзиви, на политиците и на медиите.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ