23 февруари 1917 г. Революцията в Русия
От началото на ХХ век Руската империя е в перманентна социално-икономическа рецесия, чийто първи израз е революцията от 1905 година.
Кризата се задълбочава по време на Първата международна война (1914 - 1918) и става мотив за възникване на революционна конюнктура и рухване на царизма. Войната изостря проблемите с изхранването на популацията и армията. Намаляващите приходи не могат да компенсират галопиращата инфлация, която смъква цената на дореволюционната рубла на 7 копейки. Големи размери получават спекулата и корупцията.
Въпреки оповестената с царски манифест от 1905 година конституционна форма на ръководство, опциите на поданството за надзор върху властта са лимитирани. Практически императорската власт резервира абсолютистките си права във време на европейски конституционализъм и парламентаризъм.
Цар Николай ІІ губи доверието на всички пластове на съветското общество, в това число и на Руската православна черква. Царското семейство изпада в изолираност.
В началото на 1917 година политическата съпротива на царизма стартира да се сплотява, което предизвика усилване на режима и неговия наказателен уред, напомня Клуб Историк.
Липсата на демократични права и свободи, посредством които жителите да показват волята си е причина недоволството им да придобие размерите на гражданска война.
Революцията стартира на 23 февруари в Петербург с женска проява против глада и войната, която прераства в стачка. В нея се включват 30 000 души, издигайки лозунги “Долу царизма”, “Долу войната”. Многохилядни демонстрации се организират и в други съветски градове. Депутатите в Държавната Дума се опълчват на наредбата на Николай ІІ за военно смазване на протеста и с представители на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати сформират Временно съдружно държавно управление от либерали и социалисти (меншевики и есери). Начело на държавното управление застава княз Лвов, а по-късно социалистът Керенски.
Част от въоръжените сили в столицата минават на страната на новото държавно управление. На 28 февруари те завладяват Зимния замък и арестуват царското държавно управление. На 2 март цар Николай ІІ абдикира от престола. Царското семейство е сложено под арест. След революцията в Русия се открива самобитно двувластие – от една страна, Временното държавно управление, от друга – Съветът на работническите и войнишките депутати. Правителството приема Декларация за гражданските свободи, всеобща политическа прошка, унищожаване на рестриктивните мерки по народен и набожен симптом, независимост на сдруженията, унищожаване на цензурата и независимост на словото и печата. Въведен е монопол върху цените на хляба и купонна система, с цел да се реши въпросът с глада, само че опитите в тази посока са несполучливи. По самодейност на Петроградския съвет във фабриките са основани самоуправляващи се фaбрично-заводски комитети, които избират фабричното управление от средите на служащите, Въведен е 8-часов работен ден.
Временното държавно управление заявява провеждането на земеделска промяна – един от мъчителните въпроси в Русия, само че действителна политика в тази сфера не е осъществена. Правителството влиза в изострен спор с обществеността с заявената от него позиция, че Русия ще продължи присъединяване си във войната, която поема 80% от държавните разноски. До есента на 1917 година промишленото произвеждане понижава с над 35 %, хлебната купонна дажба понижава на 200 грама дневно, а цената на хляба нараства 16 пъти спрямо довоенния интервал, на картофите - 20 пъти, на захарта - 27 пъти. Огромните разноски във войната, тежкото състояние в недобре развитата спрямо европейската съветска промишленост, която не е в положение да поеме тестванията на войната, повишението на косвените налози, инфлацията водят до задълбочаване на икономическата рецесия, която неизбежно прераства в политическа - демокрацията е изправена пред тестване. През септември - октомври броят на извънредно недоволните от ръководството на Временното държавно управление нараства на 2,5 млн. души – съвсем 8 пъти повече от месец февруари.
По селата стартира разпра сред селяни и помешчици - притежатели на земя. Критично е ситуацията и на фронта. Засилва се неподчинението на бойците, дезертьорството, което прави присъединяване на страната във войната неефективно. В огромните съветски градове стартират да се организират многохилядни антивоенни протестни манифестации, проведени от болшевиките. Тяхното въздействие пораства във фабричните комитети, в градските препоръки, измежду войската.
На 3 април от Цюрих през немска територия в специфичен пломбиран вагон в Петербург идват група болшевики отпред с техния водач Владимир Илич Улянов – Ленин. Още в тирада на финландската гара той слага нова стратегия за деяние, чиято съществена цел е взимането на властта в страната. По-късно от тук - Финландия, укривайки се от властта Ленин управлява с наставления и разпореждания организирането на Октомврийската гражданска война. На 4 април той публично излага така наречен “Априлски тезиси”, в които отбелязва, че политиката на Временното държавно управление не подхожда на упованията на съветския народ.
То не може да обезпечи на страната неотложен мир и да обезпечи земя на селяните – мир и земя. Според Ленин острите социално-икономически проблеми могат да бъдат решени, само че при изискване, че двувластието в страната бъде ликвидирано и цялата власт бъде предадена на Съветите ( препоръките са основани по време на революцията от 1905 година, като градски самоуправляващи се общини – комуни, на трудещите се. Те възвръщат своята дейна активност по време на Февруарската революция). На този стадий “Априлските тезиси” не молят към директна гражданска война. Те са стратегия за кротичък преход към болшевишка власт, като втори стадий на революционните промени, почнали през февруари 1917 година – социалистически стадий, при който цялата власт да премине в ръцете на служащите и бедните селяни, представяни във властта единствено от Болшевишката партия.
Владимир Илич Ленин (1870-1924) е роден в с. Симбирск в фамилията на учебен контрольор. Приет е да учи право в Казанския университет, само че е изключен от там заради присъединяване в студентски антиправителствени безредици. Именно тук той се среща с марксистката философия. По-големият му брат Александър е наказан на гибел поради присъединяване в опит за нападение над цар Александър ІІІ. През 1890 година Ленин продължава юридическото си образовaние в Петербургския университет. През 1895 година отпътува за Швейцария, където се среща с Плеханов и с видни деятели на социалистическото придвижване. Връщайки се в Русия основава организацията Съюз на битката за избавление на работническата класа. Заради тази своя политическа активност е задържан и изпратен на изгнание в Сибир, където написа първите си научни писания. След освобождението му отпътува в емиграция, където стартира да издава вестник “Искра” за агитация на марксизма.
Вестникът се трансформира в естрада на създаващите се незаконни болшевишки организации в Русия. В книгата си “Какво да се прави?” Ленин излага концепцията си за създаване на болшевишка партия - немногочислена, строго централизирана, призвана да бъде авангард на работническата класа против буржоазията. Тази своя идея Ленин излага на ІІ Конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) през 1903 година. Предложената от него стратегия на партията се състои от две елементи - програма-минимум и програма-максимум. Първата предлага събаряне на царизма и определяне на демократична република, а програмата-максимум дефинира крайната цел - създаване на социалистическо общество чрез Диктатура на пролетариата.
Предложената от Ленин партийна стратегия довежда до ерес в партията на “твърди” (неговите поdдръжници) и “меки”, които отхвърлят радикалните оферти на Ленин. Неговите почитатели на конгреса са мнозинство - болшевики, като останалата част, малцинството, получават наименованието меншевики. През 1912 година разривът сред двете фракции става цялостен и Ленин стартира да издава напълно революционния вестник “Правда”. Той не чака гражданска война през 1917 година, само че след нейното експлоадиране през февруари, се завръща в Русия и стартира подготовката на нова - социалистическа гражданска война.
Кризата се задълбочава по време на Първата международна война (1914 - 1918) и става мотив за възникване на революционна конюнктура и рухване на царизма. Войната изостря проблемите с изхранването на популацията и армията. Намаляващите приходи не могат да компенсират галопиращата инфлация, която смъква цената на дореволюционната рубла на 7 копейки. Големи размери получават спекулата и корупцията.
Въпреки оповестената с царски манифест от 1905 година конституционна форма на ръководство, опциите на поданството за надзор върху властта са лимитирани. Практически императорската власт резервира абсолютистките си права във време на европейски конституционализъм и парламентаризъм.
Цар Николай ІІ губи доверието на всички пластове на съветското общество, в това число и на Руската православна черква. Царското семейство изпада в изолираност.
В началото на 1917 година политическата съпротива на царизма стартира да се сплотява, което предизвика усилване на режима и неговия наказателен уред, напомня Клуб Историк.
Липсата на демократични права и свободи, посредством които жителите да показват волята си е причина недоволството им да придобие размерите на гражданска война.
Революцията стартира на 23 февруари в Петербург с женска проява против глада и войната, която прераства в стачка. В нея се включват 30 000 души, издигайки лозунги “Долу царизма”, “Долу войната”. Многохилядни демонстрации се организират и в други съветски градове. Депутатите в Държавната Дума се опълчват на наредбата на Николай ІІ за военно смазване на протеста и с представители на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати сформират Временно съдружно държавно управление от либерали и социалисти (меншевики и есери). Начело на държавното управление застава княз Лвов, а по-късно социалистът Керенски.
Част от въоръжените сили в столицата минават на страната на новото държавно управление. На 28 февруари те завладяват Зимния замък и арестуват царското държавно управление. На 2 март цар Николай ІІ абдикира от престола. Царското семейство е сложено под арест. След революцията в Русия се открива самобитно двувластие – от една страна, Временното държавно управление, от друга – Съветът на работническите и войнишките депутати. Правителството приема Декларация за гражданските свободи, всеобща политическа прошка, унищожаване на рестриктивните мерки по народен и набожен симптом, независимост на сдруженията, унищожаване на цензурата и независимост на словото и печата. Въведен е монопол върху цените на хляба и купонна система, с цел да се реши въпросът с глада, само че опитите в тази посока са несполучливи. По самодейност на Петроградския съвет във фабриките са основани самоуправляващи се фaбрично-заводски комитети, които избират фабричното управление от средите на служащите, Въведен е 8-часов работен ден.
Временното държавно управление заявява провеждането на земеделска промяна – един от мъчителните въпроси в Русия, само че действителна политика в тази сфера не е осъществена. Правителството влиза в изострен спор с обществеността с заявената от него позиция, че Русия ще продължи присъединяване си във войната, която поема 80% от държавните разноски. До есента на 1917 година промишленото произвеждане понижава с над 35 %, хлебната купонна дажба понижава на 200 грама дневно, а цената на хляба нараства 16 пъти спрямо довоенния интервал, на картофите - 20 пъти, на захарта - 27 пъти. Огромните разноски във войната, тежкото състояние в недобре развитата спрямо европейската съветска промишленост, която не е в положение да поеме тестванията на войната, повишението на косвените налози, инфлацията водят до задълбочаване на икономическата рецесия, която неизбежно прераства в политическа - демокрацията е изправена пред тестване. През септември - октомври броят на извънредно недоволните от ръководството на Временното държавно управление нараства на 2,5 млн. души – съвсем 8 пъти повече от месец февруари.
По селата стартира разпра сред селяни и помешчици - притежатели на земя. Критично е ситуацията и на фронта. Засилва се неподчинението на бойците, дезертьорството, което прави присъединяване на страната във войната неефективно. В огромните съветски градове стартират да се организират многохилядни антивоенни протестни манифестации, проведени от болшевиките. Тяхното въздействие пораства във фабричните комитети, в градските препоръки, измежду войската.
На 3 април от Цюрих през немска територия в специфичен пломбиран вагон в Петербург идват група болшевики отпред с техния водач Владимир Илич Улянов – Ленин. Още в тирада на финландската гара той слага нова стратегия за деяние, чиято съществена цел е взимането на властта в страната. По-късно от тук - Финландия, укривайки се от властта Ленин управлява с наставления и разпореждания организирането на Октомврийската гражданска война. На 4 април той публично излага така наречен “Априлски тезиси”, в които отбелязва, че политиката на Временното държавно управление не подхожда на упованията на съветския народ.
То не може да обезпечи на страната неотложен мир и да обезпечи земя на селяните – мир и земя. Според Ленин острите социално-икономически проблеми могат да бъдат решени, само че при изискване, че двувластието в страната бъде ликвидирано и цялата власт бъде предадена на Съветите ( препоръките са основани по време на революцията от 1905 година, като градски самоуправляващи се общини – комуни, на трудещите се. Те възвръщат своята дейна активност по време на Февруарската революция). На този стадий “Априлските тезиси” не молят към директна гражданска война. Те са стратегия за кротичък преход към болшевишка власт, като втори стадий на революционните промени, почнали през февруари 1917 година – социалистически стадий, при който цялата власт да премине в ръцете на служащите и бедните селяни, представяни във властта единствено от Болшевишката партия.
Владимир Илич Ленин (1870-1924) е роден в с. Симбирск в фамилията на учебен контрольор. Приет е да учи право в Казанския университет, само че е изключен от там заради присъединяване в студентски антиправителствени безредици. Именно тук той се среща с марксистката философия. По-големият му брат Александър е наказан на гибел поради присъединяване в опит за нападение над цар Александър ІІІ. През 1890 година Ленин продължава юридическото си образовaние в Петербургския университет. През 1895 година отпътува за Швейцария, където се среща с Плеханов и с видни деятели на социалистическото придвижване. Връщайки се в Русия основава организацията Съюз на битката за избавление на работническата класа. Заради тази своя политическа активност е задържан и изпратен на изгнание в Сибир, където написа първите си научни писания. След освобождението му отпътува в емиграция, където стартира да издава вестник “Искра” за агитация на марксизма.
Вестникът се трансформира в естрада на създаващите се незаконни болшевишки организации в Русия. В книгата си “Какво да се прави?” Ленин излага концепцията си за създаване на болшевишка партия - немногочислена, строго централизирана, призвана да бъде авангард на работническата класа против буржоазията. Тази своя идея Ленин излага на ІІ Конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) през 1903 година. Предложената от него стратегия на партията се състои от две елементи - програма-минимум и програма-максимум. Първата предлага събаряне на царизма и определяне на демократична република, а програмата-максимум дефинира крайната цел - създаване на социалистическо общество чрез Диктатура на пролетариата.
Предложената от Ленин партийна стратегия довежда до ерес в партията на “твърди” (неговите поdдръжници) и “меки”, които отхвърлят радикалните оферти на Ленин. Неговите почитатели на конгреса са мнозинство - болшевики, като останалата част, малцинството, получават наименованието меншевики. През 1912 година разривът сред двете фракции става цялостен и Ленин стартира да издава напълно революционния вестник “Правда”. Той не чака гражданска война през 1917 година, само че след нейното експлоадиране през февруари, се завръща в Русия и стартира подготовката на нова - социалистическа гражданска война.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ