От началото на годината горивата у нас са поскъпнали с

...
От началото на годината горивата у нас са поскъпнали с
Коментари Харесай

Горивата поскъпват с още 3-5% до края на годината

От началото на годината горивата у нас са поскъпнали с към 40-50 стотинки за литър или с 50 на 100 като стойност единствено на продукта без налози, а при метана нарастването е още по-голямо – 60 %. До края на годината ще бъдат прибавени още 5 до 7 стотинки или растежът ще е с още 3 до 5 на 100, поради повдигането на цените на суровия нефт на международните пазари. От януари 2023 година пък дизел и бензин ще се нарастнат още с лев до 1.20 лева за литър и ще костват сред 3.50 и 4 лева и то в случай че няма рисков растеж при цените на суровия нефт. Второто покачване ще се случи, в случай че се одобри предложение на Европейската комисия за акцизна промяна при горивата. Това разяснява ръководителят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев пред публицисти след полемика в четвъртък във връзка провокациите пред петролния бизнес поради задачите на Еврокомисията за понижаване на въглеродните излъчвания с 55 на 100.

Възможностите за задържане на цените са изчерпани, защото са свършили запасите на горива, създадени при по-ниските цени на петрола, а суровината продължава да нараства, следвайки тренда при природния газ, където всеки ден се доближават нови върхове.

Нова конструкция и екокомпонент в акциза

Петролният бизнес обаче е по- обезпокоен от препоръчани от Брюксел проектодирективи за смяна на структурата на акцизите от 1 януари 2023 година, за създаване на електрозарядни станции и такива за водород в идващите две години, както и условие за прибавяне на повече биокомпонента в горивата. Според сектора това значи, че половината от колите в България няма да могат да се зареждат. От БПГА считат, че България няма да посмее да се възползва от правото си да не поддържа предложенията на Европейска комисия и по този начин да ги блокира, по тази причина упорстват страната ни да желае дерогация на новите условия за несъмнено време или по-плавното им въвеждане с по-ниски цели първоначално.

Според Живодар Терзиев, в случай че досегашните зелени политики на Европейски Съюз в региона на превоза са имали търпима цена, новите са освен непоносими, само че и неизпълними поради високата скорост, с която Брюксел ги вкарва.

Предложението на Брюксел е от 2023 година акцизът върху горивата да не е върху количество, а върху енергийната им стойност, измерена в гигаджаули. Освен това се вкарва екокомпонент, който ще се пресмята съгласно търговията с въглеродни излъчвания като механизмът му не е явен, разяснява ръководителят на БПГА. Все отново от асоциацията са създали калкулации, съгласно които новата конструкция на акциза ще докара до растеж с 1-1.20 лева по-късно повече от година и то при сегашните цени на петрола и на въглеродните излъчвания. Парниковите квоти нарастнаха от 31 лева за звук при започване на годината на над 60 евро в последните дни на европейската търговия, като упованията са доближат следващата година 150 евро за звук.

" Тази нова политика ще е товар за семействата макар плануваните от Европейска комисия помощи от 72 милиарда евро за целия Европейски Съюз, което е извънредно незадоволително, с цел да компенсира растежа на цените ", разяснява Светослав Бенчев, основен правист на организацията.

Терзиев разяснява, че най-после търговците ще излязат отговорни за повишаването на горивата, само че те нямат интерес от високи цени, а от високи обороти, каквито има при търпими цени и търсене.

Опасност за четворен растеж на контрабандата

Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията и шефът на БПГА показаха, че сходно покачване на цените на горивата може да усили контрабандата и бюджетът да не може да си събира акцизите и Данък добавена стойност върху горивата, което ще е сериозен проблем. Според Безлов, в случай че се вкара сходна мярка, сегашният 12-процентен дял на противозаконната продажба на горива може да скочи до 40 на 100.

Бенчев и Терзиев обърнаха внимание и на желание на Европейска комисия да усили отговорностите за каузи на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) в превоза. Сега той е 10%, а проектът е да се вкара условие за понижаване на парниковите излъчвания с 13 на 100, което значи дял от 26 на 100 на ВЕИ в превоза.

Половината коли у нас остават отвън придвижване

" Ние не сме изпълнили и сегашната цел и делът у нас е едвам 7.9 на 100. Капацитетът за производството на биодизел у нас и в района е изцяло непълен, а няма произвеждане на биоетанол от ново потомство в района, с цел да може да се доставя ", сподели Бенчев и означи, че също така половината авто парк - колите на повече от 15 години, не могат да работят с подобен висок % биокомпонент в горивата. Според него тази цел за биогоривата е неизпълнима не поради отвращение на търговците, а поради незадоволително произвеждане.

От БПГА показаха и различен сериозен съгласно тях проблем пред дистрибуторите на горива, които са под административен и регулаторен напън към отвод от дизел, бензин и газ за сметка на електрическите автомобили – условието от 2023 година да има електрозарядни станции от 450 киловата на всеки 65 км от пътната мрежа и такива с мощ 1.5 мегавата за зареждане на тежки коли на всеки 100 км до края на 2025 година Има съответни условия и за станции за зареждане с водород, което съгласно дистрибуторите е изцяло безсмислено.

Станциите за водород и електрически автомобили

" Ако сега в страната ни има 3300 електрическия автомобил и половината от тях са в София, коли на водород няма и са под въпрос и доставките на водород. У нас има две-три станции за произвеждане на водород и то за софтуерни персонални потребности ", означи Живодар Терзиев. В момента по бензиностанциите има една стотина електрозарядни колонки и то по-скоро за имидж, сочат данните на членовете на асоциацията.

Те не са срещу развиването на този тип инфраструктура, само че считат, че сходни условия са прекомерно тежки, а и костват големи вложения, които не се наемат да оценят като цяло. Причината е, че поради условията за тези уреди и растежа на тяхното произвеждане, евентуално ще пораства цената на употребяваната в тях мед, която така и така е доста скъпа на интернационалните пазари, уточни Терзиев. Затова от БПГА оферират в преработвания финално проект за възобновяване и резистентност, преди внасянето му да утвърждение в Европейски Съюз до 15 октомври, да се плануват дотации за зарядни и водородни станции и да има доста ясни проекти за подвижност в цялата страна, а освен в София с 500 млн. лева за метрото и за градския превоз, стана ясно от думите на Андрей Делчев, изпълнителен шеф на БПГА.

Токът – от кое място и по какъв начин ще пристигна?

Терзиев уточни и други съществени проблеми пред желанията на Европейска комисия да изтласка от пазара на горива дизела, бензина и даже пропан-бутана и метана и да ги размени с електрическа енергия.

" За нас е проблем да осигурим зарядните станции, само че проблем са и доставките на електрическа енергия за тях ", разяснява ръководителят на БПГА.

" Ако през август сме продали на българския пазар 300 млн. литра горива, това е равно на 3300 гигаватчаса електрическа енергия. Това значи, че енергийните доставки и преносната мрежа би трябвало да обезпечават опция за покриване на 1400 ГВтч ползване, и то в случай че е отмерено зареждане на електрически автомобили, каквото не се случва ", изясни Терзиев.

Според него даже по най-развитата откъм бензиностанции автомагистрала " Тракия " обектите не могат до получат устойчиво такива огромни количества електрическа енергия, а по т.нар ТЕН-Т мрежа обектите са доста малко и надалеч от подстанции на електроразпределителните сдружения. Отделен и казусът с обезпечаването на ток за комерсиалните обекти със зарядни станции, което съгласно БПГА постанова облекчения за лицензирането им за присъединяване на борсата за ток. Енергийният регулатор пък тъкмо противоположното – счита да затегне условията за присъединяване на свободния пазар. Според Делчев трябват и облекчения в Закона за устройството на територията за градежа на зарядни станции.

Вариант за по-плавен и лек зелен преход

" Не желаеме да чертаем апокалиптични картини, а да се намерения по какъв начин преходът към по-зелени технологии да е обществено търпим ", разяснява Андрей Делчев. Според него пропан-бутанът и метанът би трябвало да останат като преходни горива най-малко още 20 години, както и опазване допустимо най-дълго на колите с мотори с вътрешно гориво, употребяващи биогорива и усъвършенстването им за обособяване на по-малко въглеродни излъчвания. Правителството би трябвало да заложи в проекта за възобновяване дотации за развиването на инфраструктура за електрическите автомобили, както и повече средства за технологии за произвеждане на водород.

" Можем да създадем опити за произвеждане на водородно гориво с присъединяване на " Нефтохим ", даже на АЕЦ " Козлодуй ". Да се планува вътрешните транспорти на териториите на предприятия, пристанища и летища да са единствено с електрически автомобили и да се заложат пилотни планове за градски превоз в София с водород, само че да не се трансферира цялата тежест на екоизискванията на Европа върху семействата ", предложи още Терзиев.

Той се оплака, че след отхвърли на огромна част от огромните финансови и застрахователни компании да работят с бизнеси, употребяващи фосилни горива, този бранш към този момент е третиран надали не като престъпен.

Според него би трябвало по-добър баланс на политиките, с цел да се реализира в действителност екологичен резултат на търпима за обществото цена.

Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев също разяснява, че би трябвало да се направи оценка какъв брой ще костват на хората тези екополитики за промяна освен на стопанската система, превоза и енергетиката, а и на обществото. Трябва да се оцени и загубата на работни места от ликвидирането на цели браншове, уточни той, откакто Терзиев преди този момент разяснява, че изключването на петрола ще докара до закриване на рафинерията " Нефтохим " и 28 данъчни склада за горива.
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР