Какво ще се промени на пазара на храни у нас,

Какво ще се промени на пазара на храни у нас, откакто междинният секторен разбор на Комисията за защита на конкуренцията сподели надценки, които в някои случаи доближават до 100 %? Има ли господстващо състояние на компания в млечния бранш, което изкривява пазара и в последна сметка ощетява потребителите?

Тези въпроси в предаването „ Пресечна точка ” по Нова телевизия разяснява членът на Комисия за защита на конкуренцията Жельо Бойчев.

„ Първият секторен разбор, който направи Комисията в новия си състав, беше този за храните. Изследвахме го, с цел да погледнем цялата верига на доставки. Така видяхме какво се е случвало пет години обратно. Пазарът сподели редица деформации ”, изясни той. По думите му специалистите показали три най-важни целта, с които би трябвало да се пребори Комисия за защита на конкуренцията отсега нататък. „ Оказа се, че имаме накълцан пазар на дребно и неефективно произвеждане. Тоест ние не можем да задоволяваме главните си потребности от храни и от ден на ден разчитаме на импорт ”, акцентира той.

Регионалните диспропорции - районите, които демографски и стопански изостават, както и огромните надценки, са другите два фокуса, в които Комисия за защита на конкуренцията ще продължи да работи.

Бойчев изясни, че в границите на тези диспропорции от Комисията извадили млечния бранш като образец. Причината е, че когато за пет години има 25% спад на продукцията на суровото мляко и в това време се регистрира 43% скок на вноса на млечни артикули - картината е трагична. " Бяхме сигнализирани от браншовите организации в бранша. Оказа се, че има проблем. В началото на 2023 година Комисията за защита на конкуренцията позволява придобиването на огромна компания за млечни артикули от друга. Общият сбит дял на двете компании в производството и реализацията на пастьоризирано прясно мляко е над 80% от българския пазар. В момента те държат над 80 на 100 от пазара. Очевидно е, че има проблем ", посочи Бойчев.

По думите му в този интервал сътрудниците му в Комисия за защита на конкуренцията са открили, че този бранш има неефективна конкуренция и висока централизация, и са създали задълбочено изследване. Законът разрешава да бъде позволен подобен вид договорка, даже когато тя води до нарушение на ефикасната конкуренция и може да усили господстващо състояние на съответния пазар. Единстеното изискване е да бъде потвърдена по-голяма изгода за обществото. Такива са модернизиране на производството, достъп и изгоди за потребителите.

" Били са декларирани планове за модернизиране на производството, за повишение на качеството на създадената млечна продукция, за увеличение на количествата, както и редица задължения - взаимни стратегии с българските производители на мляко, предплатени контракти, поддръжка, трансфер на познания и умения ", съобщи той.

Бойчев добави, че Комисия за защита на конкуренцията се е самосезирала, с цел да ревизира дали тези поети задължения се извършват. " Сега започваме да пожелаваме информация от всички производители и млечни ферми в България - по какъв начин работят, по какъв метод се изкупува млякото. Ще влезем в доста детайлно изследване на себестойност, разноски и всичко останало ", увери специалистът.

По думите му вторият оценен бранш е фармацията. " Това също е доста мъчителна тематика. Всеки употребява медикаменти и виждате какъв е растежът на цените. Там има и доста неприятни практики, в това число успореден експорт. Правим обзор на цялата нормативна среда, на всички участници, на характерността и структурата на пазара. Имаме утвърждение за придобиването на аптеки от огромна фармацевтична компания, само че тя пое ясни задължения. Лекарствените артикули, за които компанията е монополист и държи правата, наложително би трябвало да бъдат предоставени на всички търговци във веригата. Комисията ще следи за осъществяването на този ангажимент ", изясни членът на Комисия за защита на конкуренцията.