От началото на 70-те години на 20 век конспираторите създават

От началото на 70-те години на 20 век конспираторите основават най-различни теории за това по какъв начин НАСА съумява да инсценира кацането на Луната за скука на безусловно стотиците хиляди хора, които способстват в дребна или огромна степен към историческата задача. Да не приказваме за неуважението към труда и най-много към риска, който поемат астронавтите, които застават на върха на гигантска следена детонация, изстрелват се в страховития черен безспир на Вселената в извънредно комплициран галактически транспортен съд, издигнат от предложилите най-къса оферта и за всичко това взимат съвсем никакви пари и би трябвало да вършат всякакви номера и хитрини, с цел да уредят фамилиите им да вземат най-малко някаква „ застраховка живот “, в случай че нещо се обърка по пътя им към Луната или назад.

Разбира се, доста е евентуално по това време повече от един човек да таи подозрения към истинността на кацането, изключително при изискване, че то става половин век след края на интервала, в които хората се придвижват с каруци. Но първият човек, които задвижва известността на конспирацията, е създателят Бил Кейсинг. Той самичък написа и самичък разгласява книгата „ We Never Went to the Moon: America’s Thirty Billion Dollar Swindle “ („ Ние в никакъв случай не отидохме на Луната: Американската машинация за тридесет милиарда $ “) през 1976.

Бил Кейсинг

Книгата излиза малко след последната от серията Apollo задача, Apollo 17, и показва едни от иконичните причини на конспирацията: за какво астронавтите не са умряли, откакто минават радиационните пояси на Ван Алън, за какво няма звезди на фотосите, за какво няма кратер под лунните модули и така нататък

Кадър от кино лентата „ Capricorn 1 “

Идеята набира още скорост и след кино лентата „ Capricorn 1 “ от 1978, в които НАСА инсценира кацане на Марс и след това прави всичко допустимо да го резервира в загадка. Режисьорът Питър Хайъмс споделя, че концепцията му пристигнала, когато размишлявал над задачата Apollo 11 и си мислел: „ Това е едно от най-значимите събития в историята и съвсем няма очевидци. А единственото доказателство идва от… телевизионна камера. “ Това не е ни минимум вярно изказване, само че Хайъмс към този момент развива сюжета.

Ами Кейсинг? Как стига до идеят, че НАСА мамят с кацанията на Луната. Той твърди, че през 50-те години съумява да се добере до мощно засекретено вътрешно проучване на Агенцията за това какъв е шансът човек сполучливо да стъпи на Луната, което по негови думи: „ Твърдеше, че шансът е нещо от сорта на 0,0017%. С други думи, беше невероятно. “ Той не изяснява по какъв начин тъкмо НАСА стигат до този %, нито споделя името на проучването.

Бившият офис на Rocketdyne в Лос Анджелис

Ако Бил беше някакъв инцидентен човек, които вика по вятъра, надали някои щеше да му обърне внимание. Но той за малко работи в Rocketdyne – компания, която създава ракети за програмата Apollo. Той не е инженер и не заема някаква сходна техническа служба. Бил е приключил Английски език в Университета в Редландс след което работи в магазин за мебели. За Rocketdyne той е софтуерен редактор от 1956 до 1963, когато напуща и дружно със фамилията и караваната си пътува из Америка. По това време изкарва пари като написа книги на най-различни тематики – от мотори до земеделие.

Това ни довежда до 1969, когато той, както и всеки по света с тв приемник, гледа приземяването на Луната. Докато следи събитието се сетил за секретния документ, който твърди, че е чел, както и за обясненията на инженери, че имаме технологията да пратим астронавти до такава степен, само че не и такава, с която да ги върнем. По-късно той споделя: „ През 1967 трима астронавти починаха по отблъскващ метод във огнено кълбо на космодрума, само че някак си през ’69 към този момент можехме да изстрелваме човек след човек? Със 100-процентов триумф? Това е доста малко евентуално. “

Относно това за какво изобщо НАСА ще се занимава, Бил твърди, че тя работи дружно с Агенцията за военно разузнаване, с цел да натрият носовете на руснаците. Освен това, парите: „ И НАСА, и Rocketdyne желаят финансирането им да продължава. Работил съм задоволително дълго в сектора, с цел да знам каква им е задачата. “

Кейсинг също по този начин твърди, че F-1 моторите не са в положение сами по себе си да изстрелят Saturn V в орбита и по тази причина НАСА поставя в тях няколко ракети B-1. Всъщност моторите F-1 безусловно могат да изпратят Saturn V в орбита, даже в случай че резервоарите са съвсем празни. Освен това ракетите B-1 не се побират в камбаните на моторите. Но историята на Бил ще се промени доста пъти през годините.

Как съумяват да излъгват руснаците, както и други страни, които наблюдават целия развой и самия полет от извънредно близо, Бил изяснява със основаването на лъжливи сигнали, с които станциите по целия свят да се залъжат…

Бъз Олдрин на Луната

Какво вършат тогава Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, до момента в който трае задачата? В първото издание на книгата Кейсинг твърди, че тримата са откарани в Лас Вегас, където обикалят по стриптийз клубове, когато не са в стаите си на 24 етаж в хотел Sands. Конспираторът твърди и че един от тях се сбива с граждански човек измежду бял ден поради стриптизьорка, само че не знае кой тъкмо и не споделя от кое място е научил. Малко преди предаването от Луната да стартира, астронавтите са закарани Area 51, където хапват сандвичи с кашкавал.

Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс – екипажът на Apollo 11

След блюдото Армстронг и Олдрин поставят някакви галактически костюми и се вършат, че вървят по лунната повърхнина, до момента в който рецитират „ добре отрепетирани изречения “ и играят „ не прелестно “, само че „ задоволително добре “. Всичко се предава онлайн със 7 секунди закъснение. Лунните камъни, които донасят със себе си астронавтите, в действителност са астероиди, открити в Антарктика, а някои от тях „ явно “ са основани в геоложка лаборатория на НАСА.

***

Във второто издание на книгата, от 2002, Бил Кейсинг редактира огромна част от нелепостите си. Двигателите на Saturn V към този момент работят и Нийл, Бъз и Майкъл в действителност отиват космоса (а не в Лас Вегас), където обаче обикалят планетата, до момента в който по малкия екран тече авансово изработен запис.