От 2021 г. изборите в България са ни стрували 950 млн. лв.
От началото на 2021 година страната е белязана от политическа неустойчивост, вследствие на която се организираха шест парламентарни избора. На прага на седмата акция (шеста предсрочна) за Народно заседание ще представим какъв брой костваха предизборните съревнования на главните обединения, които имаха представители в 45-ия до 50-ия парламент.
Данните демонстрират, че за всяка следваща акция партиите са намалявали разноските си. Така вложенията, направени от 31-те обединения, регистрирани за присъединяване в акцията за парламентарните избори на 9-и юни тази година, възлизат на 5.65 млн.лв. В съпоставяне с направените разноски в акцията за изборите през април 2021 година, партиите са отделили съвсем 2 пъти по-малко средства (като тогава в конкуренцията присъединяване са взели общо 30 формации).
Справка за разноските за акциите от април 2021 година до юни 2024 година в това число:
Източник: Институт за развиване на обществената среда
В началото на август Сметната палата разгласява докладите на всички партии и обединения, взели участие в парламентарните избори на 9-и юни, 2024 година От тях стана ясно, че обединенията са изразходвали общо 5 654 515 лева, с цел да провеждат и проведат акциите си.
А защо са изхарчени най-вече средства в шесте парламентарни акции в последните години? Медиите ли са основото разходно перо за партиите? Отговори на тези и други въпроси, свързани с предизборните финанси, представяме в актуалната обява на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС).
Разходите на партиите в акциите
Данните от подадените пред Сметната палата доклади на всички обединения, взели участие в акциите в интервала април 2021 година – юни 2024 година, демонстрират, че разноските, които те са създали, възлизат на общо 45 332 100 лева
Във всяка една от шестте акции най-вече партийни запаси се насочват към медиите. Отразяването на претендентите и техните послания нормално съставлява към 70% от всички разноски в акцията. Общата сума, отделена за партийна реклама, която партиите са платили на доставчиците на медийни услуги, е в размер на 31.77 млн. лева От тях съвсем 4.2 млн. лева са от медийни пакети – държавна помощ в интерес на дребни и нови политически обединения, които не получават партийна дотация. С тази поддръжка се цели техните послания да доближат до повече евентуални гласоподаватели.
Източник: Институт за развиване на обществената среда
Далеч след медийните разноски са тези за всеобщи прояви и пропагандни материали – 5.935 млн. лева (или едвам 13 %). Това в известна степен се дължи на наклонността от последните години обединенията да залагат от ден на ден на рекламата на посланията си в медиите за сметка на срещите по места с гласоподаватели. Така следим все по-ограничен директен контакт сред претендентите и евентуалните гласоподаватели. Можем да допуснем, че ПР формите и материали, които са форма на еднопосочна връзка, са и по-комфортни за партиите. В последните години следим и изместването на политическите акции на полето на обществените мрежи. Предимството им е, че обезпечават пряк достъп до огромен кръг от евентуални гласоподаватели без нужда за възнаграждение на медийно време и без публицисти, които да задават въпроси. Цената за сходна реклама е доста по-ниска спрямо тази в обичайните медии, а известията могат елементарно, бързо и неведнъж да доближават хиляди консуматори, таргетирани целеустремено от партиите.
Разходите на главните обединения в последните шест Народното събрание Постоянно наличие във всеки парламент след изборите през април 2021 година имат обединенията ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
„ Възраждане “ има излъчени представители в четири от шесте Народното събрание за същия интервал. Партията съумява да излъчи за първи път депутати през ноември 2021 година, когато получава 4.86% от подадените гласове.
„ ИТН “ имат представители в пет от шестте Народното събрание след април 2021 година, като не съумяват да преминат бариерата от 4% в изборите през октомври 2022 година
В навечерието на седмите парламентарни избори в последните четири години, представяме разноските на изброените нагоре обединения:
Източник: Институт за развиване на обществената среда
В графиката не е включена актуалната коалиция „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ). В състава ѝ влизат обединения, които са се явявали повече от веднъж независимо на изборите в интервала 2021 – 2024 година Така след трите избора през 2021 година и тези от октомври 2022 година обединението „ Демократична България “ получи посланичество в последвалите парламенти. През ноември 2021 година в следващата предварителна предизборна акция се включва и „ Продължаваме Промяната “. Тя се явява независимо и на изборите от октомври 2022 година А обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ бе формирана за парламентарните избори през април 2023 година (като от нея в изборите след април 2023 година излязоха част от по-малките съдружни партньори).
В четирите акции, в които коалиция „ Демократична България “ се явява независимо, тя регистрира разноски в размер на 5.16 млн. лева В най-голяма степен те са били за медийно отразяване – 3.47 млн. лева
Двете акции, в които „ Продължаваме Промяната “ взе участие независимо, са коствали на групировката 4.48 млн. лева, от които малко над 70% са отишли за медийно отразяване на претендентите.
За изборите през април 2023 година и юни 2024 година обединението ПП-ДБ влага общо 3.78 млн. лева За партийните разноски в резюме За провеждането на шестте парламентарни акции участниците са отделили малко над 45 млн. лева Почти ⅔-ти от тях (31 031 000 лева.) са разноските, направени от парламентарно показаните обединения от 2021 година насам. Техните доклади пък демонстрират, че главен източник на финансиране е партийната дотация.
Каква е била успеваемостта на направените разноски в последните 4 години е въпрос, който партийните централи би трябвало съществено да си зададат в навечерието на следващите предварителни избори. Предстои да разберем какви цели ще показват обединенията в границите на акцията, по какъв начин ще доближат до симпатизантите си и ще предложат ли решения на належащи за обществото ни проблеми, които да върнат гласоподавателите пред урните.
Данните демонстрират, че за всяка следваща акция партиите са намалявали разноските си. Така вложенията, направени от 31-те обединения, регистрирани за присъединяване в акцията за парламентарните избори на 9-и юни тази година, възлизат на 5.65 млн.лв. В съпоставяне с направените разноски в акцията за изборите през април 2021 година, партиите са отделили съвсем 2 пъти по-малко средства (като тогава в конкуренцията присъединяване са взели общо 30 формации).
Справка за разноските за акциите от април 2021 година до юни 2024 година в това число:
Източник: Институт за развиване на обществената среда
В началото на август Сметната палата разгласява докладите на всички партии и обединения, взели участие в парламентарните избори на 9-и юни, 2024 година От тях стана ясно, че обединенията са изразходвали общо 5 654 515 лева, с цел да провеждат и проведат акциите си.
А защо са изхарчени най-вече средства в шесте парламентарни акции в последните години? Медиите ли са основото разходно перо за партиите? Отговори на тези и други въпроси, свързани с предизборните финанси, представяме в актуалната обява на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС).
Разходите на партиите в акциите
Данните от подадените пред Сметната палата доклади на всички обединения, взели участие в акциите в интервала април 2021 година – юни 2024 година, демонстрират, че разноските, които те са създали, възлизат на общо 45 332 100 лева
Във всяка една от шестте акции най-вече партийни запаси се насочват към медиите. Отразяването на претендентите и техните послания нормално съставлява към 70% от всички разноски в акцията. Общата сума, отделена за партийна реклама, която партиите са платили на доставчиците на медийни услуги, е в размер на 31.77 млн. лева От тях съвсем 4.2 млн. лева са от медийни пакети – държавна помощ в интерес на дребни и нови политически обединения, които не получават партийна дотация. С тази поддръжка се цели техните послания да доближат до повече евентуални гласоподаватели.
Източник: Институт за развиване на обществената среда
Далеч след медийните разноски са тези за всеобщи прояви и пропагандни материали – 5.935 млн. лева (или едвам 13 %). Това в известна степен се дължи на наклонността от последните години обединенията да залагат от ден на ден на рекламата на посланията си в медиите за сметка на срещите по места с гласоподаватели. Така следим все по-ограничен директен контакт сред претендентите и евентуалните гласоподаватели. Можем да допуснем, че ПР формите и материали, които са форма на еднопосочна връзка, са и по-комфортни за партиите. В последните години следим и изместването на политическите акции на полето на обществените мрежи. Предимството им е, че обезпечават пряк достъп до огромен кръг от евентуални гласоподаватели без нужда за възнаграждение на медийно време и без публицисти, които да задават въпроси. Цената за сходна реклама е доста по-ниска спрямо тази в обичайните медии, а известията могат елементарно, бързо и неведнъж да доближават хиляди консуматори, таргетирани целеустремено от партиите.
Разходите на главните обединения в последните шест Народното събрание Постоянно наличие във всеки парламент след изборите през април 2021 година имат обединенията ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
„ Възраждане “ има излъчени представители в четири от шесте Народното събрание за същия интервал. Партията съумява да излъчи за първи път депутати през ноември 2021 година, когато получава 4.86% от подадените гласове.
„ ИТН “ имат представители в пет от шестте Народното събрание след април 2021 година, като не съумяват да преминат бариерата от 4% в изборите през октомври 2022 година
В навечерието на седмите парламентарни избори в последните четири години, представяме разноските на изброените нагоре обединения:
Източник: Институт за развиване на обществената среда
В графиката не е включена актуалната коалиция „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ). В състава ѝ влизат обединения, които са се явявали повече от веднъж независимо на изборите в интервала 2021 – 2024 година Така след трите избора през 2021 година и тези от октомври 2022 година обединението „ Демократична България “ получи посланичество в последвалите парламенти. През ноември 2021 година в следващата предварителна предизборна акция се включва и „ Продължаваме Промяната “. Тя се явява независимо и на изборите от октомври 2022 година А обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ бе формирана за парламентарните избори през април 2023 година (като от нея в изборите след април 2023 година излязоха част от по-малките съдружни партньори).
В четирите акции, в които коалиция „ Демократична България “ се явява независимо, тя регистрира разноски в размер на 5.16 млн. лева В най-голяма степен те са били за медийно отразяване – 3.47 млн. лева
Двете акции, в които „ Продължаваме Промяната “ взе участие независимо, са коствали на групировката 4.48 млн. лева, от които малко над 70% са отишли за медийно отразяване на претендентите.
За изборите през април 2023 година и юни 2024 година обединението ПП-ДБ влага общо 3.78 млн. лева За партийните разноски в резюме За провеждането на шестте парламентарни акции участниците са отделили малко над 45 млн. лева Почти ⅔-ти от тях (31 031 000 лева.) са разноските, направени от парламентарно показаните обединения от 2021 година насам. Техните доклади пък демонстрират, че главен източник на финансиране е партийната дотация.
Каква е била успеваемостта на направените разноски в последните 4 години е въпрос, който партийните централи би трябвало съществено да си зададат в навечерието на следващите предварителни избори. Предстои да разберем какви цели ще показват обединенията в границите на акцията, по какъв начин ще доближат до симпатизантите си и ще предложат ли решения на належащи за обществото ни проблеми, които да върнат гласоподавателите пред урните.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ