Откажете се от всяка идеология - ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН
От морална позиция е по-безопасно да потърсите в себе си грешките на света – най-малко дотам, до каквато може да прозре един почтен човек, чийто взор не е мъгляв от умишлена слепота.
Когато се замислите повече за гредата в своето око, в сравнение с за сламката в непознатото, евентуално ще имате доста по-ясна визия за това кое какво е, кой кой е и къде се крие същинската виновност.
Вашите лични недостатъци евентуално са явни и многочислени и можете единствено да спечелите, в случай че им обърнете внимание, което е първата крачка от вашето пътешестване в качеството на Спасител, неутолим да усъвършенства света.
Да поемете върху себе си греховете на света – да поемете отговорност за всичко, което не е наред в живота ви, а и в този на другите, – е част от месианския път: от подражаването на героя, в най-дълбокия смисъл на тази концепция.
Това е по-скоро психически или нравствен въпрос, в сравнение с обществен или политически.
Замислете са за литературните персонажи в прозата на второразредни белетристи: разделят се чисто и просто на положителни и неприятни.
Докато изтънчените майстори на словото поставят едно несъгласие във вътрешния свят на героите, тъй че всеки обособен човек се трансформира в сцена на безконечната борба сред светлината и мрака.
От психическа позиция е по-правилно (а от обществена – по-безопасно) да се одобри, че врагът сте самите вие, че вашите недостатъци и недостатъци нанасят щета на света повече от всичко друго; и е изцяло неправилно да окичите себе си (и своя антураж) с ореола на светец и да хукнете да гоните врага, който при тези условия сте склонни да виждате на всички места.
Не е допустимо да надвием патриархата, да ограничим потисничеството, да наложим тъждество, да преустроим капитализма, да спасим околната среда, да премахнем конкуренцията, да съкратим държавния уред или да управляваме всяка организация, както се ръководи бизнес.
Подобни хрумвания са прекомерно мъгляви. Веднъж комиците от „ Монти Пайтън ” предадоха язвителен урок по свирене на флейта: надувате от единия край и местите пръсти нагоре-надолу по отворите на флейтата. Съвършено правилно. Но неефикасно. Липсват наложителните детайлности.
По същия метод комплицираните, широкомащабни процеси и системи съществуват по един незадоволително действителен метод, с цел да може всички брънки от веригата да се трансформират изцяло и неотлъчно.
Идеята, че това е допустимо, е плод на култовете на двайсети век.
Убежденията, които тези култове подхранват, са по едно и също време наивни и нарцистични, а насърчаваната от тях интензивност е сурогат на действителните достижения на недоволния и ленив човек.
Неопровержимите истини на идеологическата вяра са богове, на които сляпо служат нейните нововерци.
Идеологията е мъртва. Убиха я кървавите изстъпления на двайсети век.
Но каквото било – било. Днес би трябвало да се съсредоточим върху по-малките, тъкмо избрани проблеми.
Трябва да ги дефинираме в мащаба, който ще ни даде опция да стартираме да ги решаваме – не като упрекваме другите, а като се опитваме да се оправим с проблемите персонално и в това време поемаме отговорност за следствията.
Проявете примирение. Разчистете стаята си. Грижете се за фамилията си. Слушайте съвестта си. Сложете ред в живота си. Открийте свястно и забавно занятие и му се отдайте напълно.
Когато извършите всичко това, потърсете различен, по-голям проблем и в случай че не ви липсва храброст, пробвайте се да решите и него.
Ако и този път напъните ви се увенчаят с триумф, преминете към различен, още по-амбициозен план.
И като належащо начало на този процес… откажете се от всяка идеология.
