Василев за проектобюджет 2023: Увеличението на пенсиите е осигурено, ДДС за газа става 20%
От Министерството на финансите ще показват публично параметрите на проектобюджет 2023, съобщи Българска национална телевизия.
Снощи проект сметката беше оповестена на уеб страницата на ведомството.
Финансовото министерство е коригирало разновидността на служебното държавно управление на Гълъб Донев, тъй че бюджетният недостиг да е 3%. Разходите са орязани с 3 млрд и 600 милиона лв. - най-вече за прехрана и за финансови разноски, по незапочнати планове.
Предвидени са с 4 млрд и 700 милиона лв. повече доходи. Заложеният растеж на стопанската система през тази година е 1,8%, а предстоящата инфлация - 8,7 на 100.
От министерството са пресметнали, че оптималният размер на държавния дълг към края на 2023 година не би трябвало да надвишава 40 млрд и 600 милиона лв..
Новият бюджет би трябвало да бъде признат до 31 юли, с цел да влезе в действие от 1 август. Срещу него публично се оповестиха от Българска социалистическа партия, които обявиха, че няма да го поддържат в Народното събрание, а ще предложат различен.
Документът не планува повдигане на налози и орязване на обществени разноски. По отношение на приходите от европари обаче прави усещане, че документът е разчетен с допускане на закъснение на траншове, които страната ни би трябвало да получи от Европейски Съюз по Националният проект за възобновяване и резистентност.
Забавяне на траншове по Плана за възобновяване и резистентност
В проектобюджета се показва, че във връзка с средствата от Европейски Съюз цената на приходите е съобразена с профила на заплащанията към утвърждения Национален проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) при допускане, че има закъснение в осъществяването на дейностите.
Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1.416 милиарда лева се залага да бъде получен в края на 2023 година, а третият - да бъде отсрочен за 2024 година
За приемането на втория транш би трябвало да бъдат регистрирани 66 етапи и цели до края на м. септември 2023 година, в това число и законодателни промени.
Според решението на Народното събрание за отпадане на уговорката на България ще понижи нездравословните излъчвания на 11 въглищни електроцентрали с 40 % до 2026 година по отношение на равнищата през 2019 т.
Фокусът е точно върху приемането на второто заплащане от 724 млн. евро или както е написано в сегашния проектобюджет - 1.416 милиарда лева, за които страната ни трябваше до края на 2022 година да е изпълнила общо 66 ограничения, само че в действителност приложени са единствено 31, а останалите зависят от утвърждението на Народното събрание.
Стана и ясно, че за близо два месеца работа напредъкът по приемането им е извънредно слаб. От няколко дни насам премиерът Николай Денков изяснява по какъв начин служебната власт е бездействала по корекциите на Плана за възобновяване и резистентност.
Държавният дълг до 2025 година
Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година в размер на 4.5 милиарда лева
Въз основа на допусканията за интервала 2023-2025 година се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2023 година да не надвишава 40.6 милиарда лева, а в края на 2024 година и 2025 година да доближи надлежно до 49.6 милиарда лева и 59.5 милиарда лева
Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 22.5% към края на 2021 година понижава до 21.8% в края на 2022 година и се чака да доближи до 22% в края на 2023 година
В резултат на плануваното доста нарастване на финансовите разноски през 2024 година и 2025 година, които доближават надлежно 13.4 и 12.7 милиарда лева (в съпоставяне с 5.6 милиарда лева регистрирани през 2022 г.), се чака държавният дълг да доближи 25.1% в края на 2024 година и 28.3% от Брутният вътрешен продукт в края на 2025 г. Тези вложения подхождат на цялостния размер средства, планувани в новия програмен интервал на оперативните стратегии и НПВУ.
Инвестиционните разноски за 2024 и 2025 година ще бъдат прецизирани на база планова подготвеност в съответните годишни бюджети.
Политика на приходите
По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година – от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната междинна заплата в съответната година.
За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени в допълнение 558.6 млн. лева, в това число 465.0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната през 2023 година (считано от 01.01.2023 г.).
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За 2023 година е разчетено увеличение на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет.
Предвидено е и увеличение на главните хонорари в структурите на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " и Главна дирекция " Охрана " към Министерството на правораздаването, като към към този момент обезпечените 125 лева през 2022 година, от 01.08.2023 година са разчетени спомагателни 175 лева в бюджета на министерството за 2023 година
Социална политика
По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2023 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски на база оценка на осъществяването за 2022 година в размер на:
111.1 млн. лева. във връзка с избрания нов размер на линията на беднотия за 2023 година от 504 лева при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания
131 млн. лева. по Механизма персонална помощ по Закона за персоналната помощ (ЗЛП), като е регистриран достигнатият обсег на ползвателите и персоналните асистенти, както и резултатът за възнагражденията на асистентите от смяната на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 година
50.1 млн. лева, като е регистрирано поетапното повишаване на самостоятелните коефициенти на месечните помощи по Закона за обществено подкрепяне, като се регистрира прекосяването от в този момент настоящия механизъм към обвързването на месечните обществени помощи с линията на беднотия, както и избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 година
30 млн. лева. по Закона за фамилни помощи за деца (ЗСПД) за застраховане в целогодишен размер на нарастването от 1 април 2022 година на доходния аршин от 410 лева на 510 лева за месечните фамилни помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличение на размера на този тип помощи
2.5 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето (ЗЗД) от смяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
31.2 млн. лева. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца за първия период на образователната 2023/2024 година
По бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година са планувани 34.8 млн. лева за нарастване на паричното обезщетение за развъждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лева на 780 лева, считано от 1 януари 2023 година
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите според настоящото законодателство с 12 на 100 за 2023 година, като вследствие на това за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лева по отношение на закона за 2022 година През 2024 година и 2025 година тези растежите по отношение на миналата година са надлежно 2 145,9 млн. лева и 1 812,3 млн. лева
В региона за образованието са планувани средства, както следва:
37.9 млн. лева. за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития
80 млн. лева. за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения, в това число дофинансиране на ремонт на учебните заведения по Оперативна стратегия " Региони в напредък “
45 млн. лева. за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки ученик; спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи достижения
5 млн. лева. за създаване на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в учебните заведения
20 млн. лева. за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски ясли и градини и учебни заведения за предучилищно обучение
16 млн. лева. за финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения от 1 август 2023 година
Здравеопазване
В региона на опазването на здравето не престават напъните за възстановяване на профилактиката, предварителната защита на здравето, за гарантиране на качествени и ефикасни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 година са планувани в допълнение над 900 млн. лева. за възстановяване на достъпа и обезпечаване на здравните потребности на популацията.
В региона на спорта и младежките действия са планувани 10 млн. лева. за осъществяване на национална стратегия за споделено финансиране на капиталови спортни планове.
В региона на културата и изкуствата са планувани 30 млн. лева за осъществяване на креативен планове в региона на културата на планов принцип.
Разходите за защита за 2023 година възлизат на 1.88 % от БВП (с 0,03 % повече от референтния % от 1,85 % от БВП), като през 2024 година доближават до 2% от Брутният вътрешен продукт съобразено референтните разноски по " Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година ". Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска.
Макроикономически взор
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния интервал планува през 2023 година закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1.8 на 100, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3.3 на 100. Отслабването на инфлационния напън ще докара до по-високо повишаване на потреблението на семействата. Засилването на търсенето ще се отрази позитивно и на частната капиталовата интензивност. Под въздействие на подобряващата се външна среда повишаването на износа на артикули и услуги ще се форсира, а негативният принос на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще се свие по отношение на 2023 година През 2025 година растежът на Брутният вътрешен продукт се чака да бъде 3.2 на 100. През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите, показват от МФ. При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал – 69 471.8 млн. лева за 2023 година, 75 443.3 млн. лева за 2024 година и 77 798.9 млн. лева за 2025 година. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 37.7 на 100, за 2024 година – 38.2 на 100 и за 2025 година – 37 на 100. Разходите за интервала 2023-2025 година като дял от Брутният вътрешен продукт са надлежно 74 051.8 млн. лева (40,1 на сто) през 2023 година, 82 783,9 млн. лева (41,9 на сто) през 2024 година и 85 955,9 млн. лева (40,9 на сто) през 2025 година. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40-процентното предписание по Закона за обществените финанси (ЗПФ), като бележат спад от 37,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 35,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, написа в проектозакона. В сряда планът ще бъде публично показан пред публицисти от министър Асен Василев. Очаква се бюджета да бъде признат от Министерски съвет до края на месеца, през юли - от Народното събрание и да влезе в действие от 1 август.
