От малка се стараех да бъда добра дъщеря, да нося

От дребна се стараех да бъда добра щерка, да нося отлични оценки и да имам примерни другари. Надявах се, че майка ми ще оцени напъните, които поставям, а татко ми най-сетне ще спре да пие. Но чудото по този начин и не случи. Тогава престанах да се надявам, споделя за нерадостната си орис читателка на вестник „ Лична драма “. Доколкото си припомням, татко ми беше постоянно пийнал. Идваше в нетрезво положение да ме прибира от детската градина. По цяла нощ пиеше с приятелите си, а когато те си тръгваха, постоянно забравяха вратата отворена. Бях на 10 години, когато заминахме с татко ми на отмора. Как е могла мама да ме пусне с пияч, постоянно ще бъде мистерия за мен. Баща ми не спря да пие през цялата отмора. По това време си водех дневник, в който детайлно описвах бащините осъществявания.

Когато го демонстрирах на мама, тя ми сподели да го махна от нея и да не драматизирам ненужно. Веднъж в пияно положение татко ми ме докара до нервност, пробвайки се да ме насили, и поради него направих опит за самоубийство. След като се наслаждения на зрелището, той си легна да спи, а на сутринта нищо не помнеше. Когато мама разбра за случилото се, сподели, че съм блудница, която не може да се управлява. Цели двадесет години я умолявах да се разведе с него. Разведоха се, едвам когато се отделих да пребивавам независимо. И в случай че тя избра да напусне този пъкъл, мен съзнателно ме хвърли в него, принуждавайки ме всеки ден да звъня на татко ми и от време на време да го навестявам. А единственото, за което мечтаех, беше той да напусне вечно живота ми. Въпреки всичко майка ми настояваше да простя на татко си, а когато й възразявах, че този човек ми токсини детството, тя започваше да крещи каква неблагодарница съм.

През цялото си детство се стараех да бъда добра щерка, да нося отлични оценки и да имам примерни другари. Надявах се, че майка ми ще оцени напъните, които поставям, а татко ми най-сетне ще спре да пие. Но чудото по този начин и не случи. Тогава престанах да се надявам. Станах неприятната щерка, когато разбрах, че родителите ми просто си гледат живота. Аз също започнах да пребивавам по този начин, както на мен ми харесва. Баща ми пие – дано си пие. Майка ми живее в пъкъл, само че оправдава тиранина – дано страда. Мъчително се пробвах да схвана какво би трябвало да трансформира, с цел да приключа този смут. От ден дневно от ден на ден затъвах и възприятието за виновност не спираше да ме изтезава. От години взимам успокоителни. Сега навестявам психолог. Понякога се сещам за татко ми, който към този момент живее самичък и ми става мъчително за него. Но тогава си припомням, какъв брой ужасно детство имах и по какъв начин пийнал се търкаляше до блока. А кой съжали мен тогава?
Знаете ли, това ми помага…