От любителска игра сексът се превръща в професионален спорт. Трудно

От любителска игра сексът се трансформира в професионален спорт. Трудно е да се каже дали националният женски тим ще победи мъжкия, само че би трябвало да признаем, че на ръба на оргазма дамите се научиха да споделят думичката ОЩЕ заповедно.

Виктор Ерофеев

Блестящ прозаик, драматург, ослепителен есеист, журналист и критик, ефирен водещ, занаятчия на съветската книжовност, Виктор Ерофеев написа буйно и печално, трагично и иронично, парадоксално и непредсказуемо. Четивен и инфекциозен с оценките си - безпощадно точни и справедливи, плод на студен, съвсем научен разбор.
Ерофеев скандализира родните рецензенти още с първия си разказ „ Руска хубавица “, избран от тях като „ нецензурен “, „ цялостна низост “, „ опасност за културата “, а в това време романът се превежда и издава в целия свят и му носи известност от Съединени американски щати и Канада до Китай, Япония и Индия. Писателят получава и предложение от Холивуд за екранизация на „ Руска хубавица “, само че не подписва контракт, защото е изключен от снимачния развой и не може да управлява качеството на кино лентата.
Виктор Ерофеев постоянно е упрекван, че в книгите му има доста секс и еротика. Но той се аргументира проницателно и безапелационно: „ Сексът за мен е на първо място метафора. Метафора на нашия метод на живот. Сексът в нашия подтекст не е сексуален акт, а история на съблазните, пристрастеностите, сласт и разочарования. Сексуалността е вход към безсъзнателното, към подсъзнанието. Аз се пробвам да проникна през този вход, тъй като на равнище схващане човек е ненапълно предсказуем. А сексуалността е нещо изцяло изумително, безотговорно! “.
Сега, когато се развихриха гръмките секс кавги в Холивуд, провокирали турбуленции освен в киноиндустрията, само че и в политиката и станали съществена тематика в медиите по целия свят, ви предлагаме няколко есета на Виктор Ерофеев от книгата му „ МЪЖЕТЕ – ТИРАНИ, МЪЖЕТЕ – ПОД ЧЕХЪЛ “, издадена от „ Факел експрес “.
Прониквайки в тайнствените дълбини на вътрешния свят на актуалния човек, Ерофеев с рентгенов взор проучва днешните мъже ‒ „ същинските “ и „ рисковите “, неуверените и самонадеяните, пасивните и стремителните, тираните и подчехльовците. Със своите парадоксални хрумвания, изненадващи ракурси и шокиращи изводи той безусловно изтръгва читателя от вцепенението, в което обитава.

ЦЕНАТА НА ПРОСТИТУТКАТА

Всяка жена продава тялото си. Подарява целувки като образци на парфюми, а останалото продава. Успешно и несполучливо, на едро или на дребно, осъзнато и неосъзнато. Или неонеосъзнато, като феминистките.

Жените са обидчиви. Обидчивостта им – подготвена да излезе нескрито във всеки миг на женско-мъжките връзки – оголва пазарните връзки.

– Защо не ми подаряваш бонбони?

– Защо не ме водиш в скъпи заведения за хранене?

– Защо не ме ревнуваш буйно?

Това не е игра. Това са пазарни искания.

Много дами са напълно изтъкани от искания.

Много дами заслужават да ги назовават долни кучки.

– Искам по-голям апартамент!

Некадърният мъж се изхвърля. Съвременната статистическа съветска жена напълно умишлено сменя „ некадърния “ с „ по-кадърен “ и с „ още по-кадърен “ – до безспир.

Има и изключения. В любовните песни.

Ако мъжът не съблюдава пазарните закони, значи е лайно. Или безличие. В взаимозависимост от събитията. Ако мъжът губи интереса си към дамата, е по-лош и от лайно. Жената не позволява даже мисълта, че може да я разлюбят. Жената озверява, когато усеща, че губи цената си, че прелестите към този момент не се търсят. Е, тогава към този момент ще ви издере очите.

Женските прелести вървят в комплект. Продължителната деконструкция ги скапва. С две думи – циците бомби увисват.

Почти всички дами се самооценяват несъответстващо. В смисъл – надценяват се. Грозниците се мислят за симпатични, симпатичните – за хубавки, хубавките за хубавици, хубавиците – за хубавици, ангелоподобните – за архангелоподобни. Доста грозници съумяват да се изкатерят по всички стъпала. Няма нита една, която да се мисли за грозница. Среши се, поставя си някаква шапка или тюрбанче и споделя:

– Нали наподобявам на туркиня?

– На какво?

– На туркиня в харем!... И нали котето ми мирише вкусно на пържен лук?

– Защо пък да е вкусно?

Наблюдава се изострен недостиг на недооценяващи се дами.

Има народи и култури, които просто могат да купуват и да продават дамите. През руско време грузинците да вземем за пример бяха постигнали съвършенство в тази търговия.

– Нà ти хиляда рубли, дребната. И духаш. Обаче без ръце, нали? С ръце и аз мога.

Грузинецът купува момичето, с цел да го унизи, само че красиво. Ако се оплакват от нещо, проститутките се оплакват от това, че най-голямото наслаждение на мъжа е да ги унизи.

– И не им стига! – по този начин споделят.

Руската висока просвета не понася това по принцип. Гади се от покупко-продажбата. Тя е неповторимо немеркантилна. Без да вниква в същността на нещата, без да задълбава в детайлностите, тя афишира дамата за скъпа. Именно по тази причина съветската просвета е толкоз на нож с проституцията. Сонечка Мармеладова. Живи – а се продават. Ох, от метода на живот е. Всички плачат и ридаят. Интелигенцията почва да се чуди по какъв начин да изкорени това.

Интелигенцията (като мозък на нацията) по този начин и не е разбирала и не схваща, че дамата също обича да се ебе. Татяна Ларина и оргазъм? Ама апелирам ви се! Не може да бъде! Ана Каренина?

Е, такива са били изискванията тогава!

И само съветският селяндур, този безконечен тъпанар, твърди, че путката хуй си желае.

Проститутката е елементарна като живота.

В духовния спор със селянина побеждава интелигенцията. Изкорениха проституцията, само че някак прекомерно наужким. Тя мина в конспиративност. Жените се научиха да се продават с някакво комплицирано безкасово заплащане.

Щастие няма и всички са комплицирани.
Все отново май нещата стартират да се проясняват.

Превод от съветски Иван Тотоманов