От кражби до убийства - Какви са истинските нива на престъпност в социалистическа България?
От обири до убийства - Криминалните закононарушения в България (1944-1989 г.) е новата книга на историка д-р Стефан Иванов.
Той описа в ефира на „ Добро утро, Европа “, че е разглеждал престъпните закононарушения през интервала на социализма, като ги е разделил в четири групи - обири на публично и персонално имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства.
Ако подходим чисто статистически, броят на записаните закононарушения в социалистическа България, са в действителност доста повече, в сравнение с в този момент, както като безспорен брой, по този начин и като коефициент по престъпна престъпност, т.е. броят закононарушения на 100 000 души.
По думите на доктор Иванов, действителността през тези години е била много по-различна от това, в което всички са вярвали. Тази наклонност на брутални закононарушения се ускорява изключително доста в края на 70-те години и началото на 80-те години на предишния век, изясни още той.
Хората са се прибирали умерено през парка в нощните часове да вземем за пример, само че те не са знаели какво се случва на други хора в същия този парк. А те не са знаели, тъй като страната беше тоталитарна и имаше една всеобхватна цензура. От един тоталитарен режим се чака в случай че не друго, то най-малко от позиция на сигурност „ да пипа крепко “. Оказва се, че това не е напълно по този начин.
Историкът изясни, че за разлика от елементарните хора, елитът на страната доста добре е знаел за мащаба на престъпността в страната.
Той описа в ефира на „ Добро утро, Европа “, че е разглеждал престъпните закононарушения през интервала на социализма, като ги е разделил в четири групи - обири на публично и персонално имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства.
Ако подходим чисто статистически, броят на записаните закононарушения в социалистическа България, са в действителност доста повече, в сравнение с в този момент, както като безспорен брой, по този начин и като коефициент по престъпна престъпност, т.е. броят закононарушения на 100 000 души.
По думите на доктор Иванов, действителността през тези години е била много по-различна от това, в което всички са вярвали. Тази наклонност на брутални закононарушения се ускорява изключително доста в края на 70-те години и началото на 80-те години на предишния век, изясни още той.
Хората са се прибирали умерено през парка в нощните часове да вземем за пример, само че те не са знаели какво се случва на други хора в същия този парк. А те не са знаели, тъй като страната беше тоталитарна и имаше една всеобхватна цензура. От един тоталитарен режим се чака в случай че не друго, то най-малко от позиция на сигурност „ да пипа крепко “. Оказва се, че това не е напълно по този начин.
Историкът изясни, че за разлика от елементарните хора, елитът на страната доста добре е знаел за мащаба на престъпността в страната.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ