1 ден, 23 часа и 1 минута... Първият българин полита в Космоса на днешния ден
От космодрума в Байконур (днес в Казахстан) на 10 април 1979 година е изстрелян корабът " Союз-33 “ с първия български космонавт на борда - подполк. Георги Иванов, и с пълководец - руският космонавт Николай Рукавишников.
На 12 април 1979 година при извънредно комплицирана конюнктура корабът се завръща, откакто прави 31 цялостни обиколки към Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
В архивите на са непокътнати информации за знаковото събитие през 1979 година В бюлетина „ Вътрешна информация “ в самия ден на полета написа:
Щастлив полет!
София, 10 април 1979 година /Георги Ведроденски/ В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът „ Союз-33 “, на чийто ръб са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!...
...Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се насочи в галактическите простори с горделивост от достиженията и на своята социалистическа татковина. Днешна България е страна на съвременна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в космоса своя научна инсталация. Редица уреди на летателните машини, които в този момент са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…
Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на Българска телеграфна агенция написа:
За полета на „ Союз-33 “
Център за ръководство на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В сходство с програмата за полета на интернационалния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време стартира доближаване на кораба „ Союз-33 “ с орбиталния комплекс „ Салют-6 “-„ Союз-32 “.
При доближаването породиха отклонения от планувания режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба „ Союз-33 “ и скачването със станцията „ Салю-6 “ беше анулирано.
Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.
Отново в Поверително приложение С-2 са оповестени мнения за събитието от непознати медии:
София 12 април 1979 година /АФП/ От вторник вечерта в България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженерът майор Георги Иванов. Всичко тук минава под знака на това събитие. Радиото и малкия екран препредават от време на време първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени напряко от Байконур и Москва. И още един невиждан факт - през нощта във вторник против сряда органът на Българска комунистическа партия в. “Работническо дело “ издаде специфичен брой с репортажи и фотоси, отдадени на събитието.
Вестниците излизат със заглавия с огромни букви по цялото продължение на първите си страници, които гласят: „ В Космоса - един наследник на България “, „ Триумфът на България “, „ Социализмът ни даде галактически криле “, „ Триумф на великата българо-съветска дружба “. В специфичния си брой седмичникът „ Поглед “ акцентира, че този факт е резултат от сливането сред „ доверието и щедростта на руските титани на мисълта и действието и нашата обич към труда, нашата просветеност, нашия гений и нашата воля “.
За полета на „ Союз-33 “
Москва,13 април 1979 година /АП/ Неизправният галактически транспортен съд „ Союз-33 “ със съветско-български екипаж на борда направи нощес извънредно, наложително нощно приземяване в казахстанските степи, откакто не съумя да се скачи с орбиталната галактическа лаборатория.
Московската телевизия заяви, че българинът Георги Иванов и руският пълководец на кораба Николай Рукавишников се усещат добре и ги похвали за тяхното „ самообладание, огромна работоспособност и механически знания “.
Кацането с парашут стана тъкмо 47 часа след изстрелването на „ Союз-33 “ за да се скачи с галактическата станция „ Салют-6 “, където двама съветски космонавти се намират към този момент 6 седмици и половина.
Това е първият крах в сериите „ Интеркосмос “ на източния блок, в който бяха включени сполучливи полети с чехословашки, полски и източногермански космонавти. Съветският коментатор съобщи по малкия екран, че скачването било анулирано заради нередовност в сближаващо-коригиращата двигателна система, или на ракетния ускорител на кораба „ Союз-33 “. Това е четвъртият сходен неуспех в програмата „ Союз “.
Скоро след приземяването някогашният руски космонавт Константин Феоктистов даде неизмеримо бързо и в детайли изложение на това, което се беше случило. Той сподели, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три - втория, с цел да заемат комфортно за съединяване състояние. Маневрирайки, те съумели да доближат на няколко километра от „ Салют-6 “ и да открият радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, сподели той, трябваше да влезе в деяние „ сближаващо-коригиращата двигателна система “, само че бе открито, че тя е неизправна. Решено беше процесът към доближаване да бъде спрян. Тъй като аварийните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, сподели той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се употребяват за съединяване. Решено беше корабът да се върне на Земята...
През 2019 година, 40 години по-късно, Георги Иванов споделя пред Българска телеграфна агенция за историческия миг:
40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки подробност от това вълнуващо прекарване
Ловеч, 5 април 2019 година /Даниела Балабанова, БТА/ 40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки подробност от това вълнуващо прекарване.
" Вълнуващо е, човек се радва, не може да го опише с думи, би трябвало да го почувства и да го види. Всичко си припомням за полета, в най-малките елементи, защото това не може да се не помни, даже да минат и повече от 40 години ", съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция първият български космонавт Георги Иванов.
По думите му приносът на българските учени за галактическата просвета е огромен, а бъдещето е в полетите до Луната и Марс. Според него Космосът продължава да бъде враждебна среда за индивида поради безтегловността и радиацията.
За първия български космонавт през днешния ден е значимо да мислим на какви деца ще оставим на родната планета, а това, съгласно него, е обвързвано с образованието, възпитанието и какви полезности имат те.
" За полета се подготвяхме с Николай Рукавишников една година. Подготовката се организира в звездното градче, което аз назовавам Академия за галактически полети, защото там се учи всичко за Космоса - динамичност на полета, доста дисциплини по самите галактически кораби и станцията, безусловно всички системи би трябвало да се знаят и свободно да се борави с тях.
Не на последно място е и физическата подготовка, която дават на космонавтите, надлежно тренировки на вестибуларния уред, тренировки за издържане на по-големи претоварвания на центрофугата. Почти всеки месец имаше десетки изпити ", споделя Иванов.
***
Георги Иванов - биография
Георги Иванов е роден на 2 юли 1940 година в Ловеч. Завършва Средното смесено учебно заведение гимназия „ Тодор Кирков “, където се увлича по електротехниката. Учителят му по физика Никола Чернокожев вижда пристрастеността му към техниката и го прави собствен помощник. Възлага му задачата да дава отговор за всички уреди в кабинета по физика, доста от които е изработил самичък под управлението на своя преподавател. Георги Иванов е и отговорник на проведения от Никола Чернокожев кръжок по физика и по снимка.
Още на 17-18 години Георги Иванов е избрал своя професионален път – военната авиация. През 1956 година се записва в четирите курса в новооткрития клуб по авиация и парашутизъм, ръководени от майстора на спорта Пенка Недялкова. И четирите курса по авиомоделизъм, безмоторно хвърчене, пилотаж и парашутизъм приключва сполучливо. На изпита за Военновъздушното учебно заведение в Долна Митрополия не е признат. Голямото отчаяние не го отхвърля. Предлагат му да изкара военната работа за земно поддържане на самолети, само че той отхвърля. Приет е на идната година. През 1964 година приключва Висшето национално военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “ и получава тапия за летец-инженер. След като приключва, служи в авиационната част на Противовъздушна отбрана и Военновъздушни сили на Българската войска.
На 1 март 1978 година майор-инженер Георги Иванов е определен за претендент за подготовка на пилотиран галактически полет по програмата „ Интеркосмос “ и от същата година стартира образование в Центъра за подготовка на космонавти " Юрий Гагарин ".
Година по-късно, на 10 април 1979 година, в 20:34 ч. московско време, е изстрелян в орбита към Земята галактическият транспортен съд " Союз-33 " с интернационален екипаж - пълководец Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. По време на полета е планувано да бъде изпълнена необятна научна стратегия - общо 27 опита. За нея са основани напълно български системи и принадлежности като „ Спектър 15 “, „ Средец “, „ Пирин “. Поради техническа нередовност обаче корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция " Салют-6 ", при промяна на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. В тази доста рискова обстановка космонавтите приземяват кораба след 31 цялостни обиколки към Земята.
Служил е в Българската войска като водач, старши водач, пълководец на звено и пълководец на ескадрила.
През 1981 – 1990 година е народен представител в 8-ото и 9-ото Народно заседание, както и VІІ Велико национално заседание (1990-1991).
От 1994 година е съосновател и шеф на българската самолетна компания " Ер София " ООД. Автор е на книгите " Полети " (1981) и " Време за полети " (1987).
Удостоен е със званията " Герой на Съветския съюз " (13 април 1979), " Герой на Народна република България " (14 април 1979), на почетното звание " Летец-космонавт на Народна република България " (14 април 1979), на званието " Заслужил авиатор " (14 май 1979). Носител на Големия орден на Асоциацията на участниците в галактически полети (октомври 1988). Носител на златна звезда и медал " Георги Димитров (14 април 1979). Почетен жител на Ловеч (29 април 1979). На 10 март 2004 година е почетен с висше военно звание генерал-лейтенант и награден с медал „ Стара планина “ първа степен с мечове за изключителния му принос за развиването на галактическите проучвания и във връзка 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
На 12 април 1979 година при извънредно комплицирана конюнктура корабът се завръща, откакто прави 31 цялостни обиколки към Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
В архивите на са непокътнати информации за знаковото събитие през 1979 година В бюлетина „ Вътрешна информация “ в самия ден на полета написа:
Щастлив полет!
София, 10 април 1979 година /Георги Ведроденски/ В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът „ Союз-33 “, на чийто ръб са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!...
...Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се насочи в галактическите простори с горделивост от достиженията и на своята социалистическа татковина. Днешна България е страна на съвременна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в космоса своя научна инсталация. Редица уреди на летателните машини, които в този момент са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…
Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на Българска телеграфна агенция написа:
За полета на „ Союз-33 “
Център за ръководство на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В сходство с програмата за полета на интернационалния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време стартира доближаване на кораба „ Союз-33 “ с орбиталния комплекс „ Салют-6 “-„ Союз-32 “.
При доближаването породиха отклонения от планувания режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба „ Союз-33 “ и скачването със станцията „ Салю-6 “ беше анулирано.
Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.
Отново в Поверително приложение С-2 са оповестени мнения за събитието от непознати медии:
София 12 април 1979 година /АФП/ От вторник вечерта в България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженерът майор Георги Иванов. Всичко тук минава под знака на това събитие. Радиото и малкия екран препредават от време на време първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени напряко от Байконур и Москва. И още един невиждан факт - през нощта във вторник против сряда органът на Българска комунистическа партия в. “Работническо дело “ издаде специфичен брой с репортажи и фотоси, отдадени на събитието.
Вестниците излизат със заглавия с огромни букви по цялото продължение на първите си страници, които гласят: „ В Космоса - един наследник на България “, „ Триумфът на България “, „ Социализмът ни даде галактически криле “, „ Триумф на великата българо-съветска дружба “. В специфичния си брой седмичникът „ Поглед “ акцентира, че този факт е резултат от сливането сред „ доверието и щедростта на руските титани на мисълта и действието и нашата обич към труда, нашата просветеност, нашия гений и нашата воля “.
За полета на „ Союз-33 “
Москва,13 април 1979 година /АП/ Неизправният галактически транспортен съд „ Союз-33 “ със съветско-български екипаж на борда направи нощес извънредно, наложително нощно приземяване в казахстанските степи, откакто не съумя да се скачи с орбиталната галактическа лаборатория.
Московската телевизия заяви, че българинът Георги Иванов и руският пълководец на кораба Николай Рукавишников се усещат добре и ги похвали за тяхното „ самообладание, огромна работоспособност и механически знания “.
Кацането с парашут стана тъкмо 47 часа след изстрелването на „ Союз-33 “ за да се скачи с галактическата станция „ Салют-6 “, където двама съветски космонавти се намират към този момент 6 седмици и половина.
Това е първият крах в сериите „ Интеркосмос “ на източния блок, в който бяха включени сполучливи полети с чехословашки, полски и източногермански космонавти. Съветският коментатор съобщи по малкия екран, че скачването било анулирано заради нередовност в сближаващо-коригиращата двигателна система, или на ракетния ускорител на кораба „ Союз-33 “. Това е четвъртият сходен неуспех в програмата „ Союз “.
Скоро след приземяването някогашният руски космонавт Константин Феоктистов даде неизмеримо бързо и в детайли изложение на това, което се беше случило. Той сподели, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три - втория, с цел да заемат комфортно за съединяване състояние. Маневрирайки, те съумели да доближат на няколко километра от „ Салют-6 “ и да открият радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, сподели той, трябваше да влезе в деяние „ сближаващо-коригиращата двигателна система “, само че бе открито, че тя е неизправна. Решено беше процесът към доближаване да бъде спрян. Тъй като аварийните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, сподели той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се употребяват за съединяване. Решено беше корабът да се върне на Земята...
През 2019 година, 40 години по-късно, Георги Иванов споделя пред Българска телеграфна агенция за историческия миг:
40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки подробност от това вълнуващо прекарване
Ловеч, 5 април 2019 година /Даниела Балабанова, БТА/ 40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки подробност от това вълнуващо прекарване.
" Вълнуващо е, човек се радва, не може да го опише с думи, би трябвало да го почувства и да го види. Всичко си припомням за полета, в най-малките елементи, защото това не може да се не помни, даже да минат и повече от 40 години ", съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция първият български космонавт Георги Иванов.
По думите му приносът на българските учени за галактическата просвета е огромен, а бъдещето е в полетите до Луната и Марс. Според него Космосът продължава да бъде враждебна среда за индивида поради безтегловността и радиацията.
За първия български космонавт през днешния ден е значимо да мислим на какви деца ще оставим на родната планета, а това, съгласно него, е обвързвано с образованието, възпитанието и какви полезности имат те.
" За полета се подготвяхме с Николай Рукавишников една година. Подготовката се организира в звездното градче, което аз назовавам Академия за галактически полети, защото там се учи всичко за Космоса - динамичност на полета, доста дисциплини по самите галактически кораби и станцията, безусловно всички системи би трябвало да се знаят и свободно да се борави с тях.
Не на последно място е и физическата подготовка, която дават на космонавтите, надлежно тренировки на вестибуларния уред, тренировки за издържане на по-големи претоварвания на центрофугата. Почти всеки месец имаше десетки изпити ", споделя Иванов.
***
Георги Иванов - биография
Георги Иванов е роден на 2 юли 1940 година в Ловеч. Завършва Средното смесено учебно заведение гимназия „ Тодор Кирков “, където се увлича по електротехниката. Учителят му по физика Никола Чернокожев вижда пристрастеността му към техниката и го прави собствен помощник. Възлага му задачата да дава отговор за всички уреди в кабинета по физика, доста от които е изработил самичък под управлението на своя преподавател. Георги Иванов е и отговорник на проведения от Никола Чернокожев кръжок по физика и по снимка.
Още на 17-18 години Георги Иванов е избрал своя професионален път – военната авиация. През 1956 година се записва в четирите курса в новооткрития клуб по авиация и парашутизъм, ръководени от майстора на спорта Пенка Недялкова. И четирите курса по авиомоделизъм, безмоторно хвърчене, пилотаж и парашутизъм приключва сполучливо. На изпита за Военновъздушното учебно заведение в Долна Митрополия не е признат. Голямото отчаяние не го отхвърля. Предлагат му да изкара военната работа за земно поддържане на самолети, само че той отхвърля. Приет е на идната година. През 1964 година приключва Висшето национално военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “ и получава тапия за летец-инженер. След като приключва, служи в авиационната част на Противовъздушна отбрана и Военновъздушни сили на Българската войска.
На 1 март 1978 година майор-инженер Георги Иванов е определен за претендент за подготовка на пилотиран галактически полет по програмата „ Интеркосмос “ и от същата година стартира образование в Центъра за подготовка на космонавти " Юрий Гагарин ".
Година по-късно, на 10 април 1979 година, в 20:34 ч. московско време, е изстрелян в орбита към Земята галактическият транспортен съд " Союз-33 " с интернационален екипаж - пълководец Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. По време на полета е планувано да бъде изпълнена необятна научна стратегия - общо 27 опита. За нея са основани напълно български системи и принадлежности като „ Спектър 15 “, „ Средец “, „ Пирин “. Поради техническа нередовност обаче корабът не съумява да се скачи с орбиталната станция " Салют-6 ", при промяна на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на главния мотор. В тази доста рискова обстановка космонавтите приземяват кораба след 31 цялостни обиколки към Земята.
Служил е в Българската войска като водач, старши водач, пълководец на звено и пълководец на ескадрила.
През 1981 – 1990 година е народен представител в 8-ото и 9-ото Народно заседание, както и VІІ Велико национално заседание (1990-1991).
От 1994 година е съосновател и шеф на българската самолетна компания " Ер София " ООД. Автор е на книгите " Полети " (1981) и " Време за полети " (1987).
Удостоен е със званията " Герой на Съветския съюз " (13 април 1979), " Герой на Народна република България " (14 април 1979), на почетното звание " Летец-космонавт на Народна република България " (14 април 1979), на званието " Заслужил авиатор " (14 май 1979). Носител на Големия орден на Асоциацията на участниците в галактически полети (октомври 1988). Носител на златна звезда и медал " Георги Димитров (14 април 1979). Почетен жител на Ловеч (29 април 1979). На 10 март 2004 година е почетен с висше военно звание генерал-лейтенант и награден с медал „ Стара планина “ първа степен с мечове за изключителния му принос за развиването на галактическите проучвания и във връзка 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ