Миша Саакашвили – революционер за отстрел
От кореспондента на “Труд ” в Тбилиси
Михаил Саакашвили, някогашен президент на Грузия, някогашен губернатор на Одеска област в Украйна, е единственият политик в света, който може да се забърка в сходен политически трилър, на който бяхме очевидци в средата на седмицата. Човек, който съчетава в себе си по едно и също време Че Гевара, Ескобар, Елцин и Тръмп, не стопира да се разхожда във водещите вести по света. А както видяхме и във вторник – по покривите, преследван от безпомощни специфични служители на реда на украинските служби.
Малко откакто беше издадена заповед от украинската прокуратура да бъде задържан, и преди да бъде притиснат в ъгъла, Миша, както всички го назовават в Грузия, съумя да се качи на покрива на кооперацията, в която живее в Киев. Призова на помощ своите последователи в града и след момент улицата пред дома му се трансформира в сцена на конфликти, при които силите на реда отстъпиха и освободиха Саакашвили. Подобно бягство на прочут човек май бяхме виждали само, когато колумбийската полиция преследваше печално известния наркобарон Пабло Ескобар, преди да го очисти.
Цял ден по-късно Миша дразнеше управляващите, като правеше конференция в Радата и какво ли още не.
Интересно е, че заповедта за арест на прокуратурата в Киев бе на основата на съмнения за връзки на Саакашвили с мафиотски кръгове, каквото и да значи това в една мощно подчинена на олигархиите страна. Точно противоположното, някогашният грузински президент подхвана война с досегашния си другар и покровител – президента на Украйна Петро Порошенко, поради олигархията.
Саакашвили наляво и надясно обявяваше по какъв начин ще изкорени до последния тумор олигархията в Грузия и Украйна.
Между другото в Грузия той съвсем го направи след Революцията на розите през 2003-а, когато с напън от улицата Миша съумя да смъкна последния човек на Съюз на съветските социалистически републики в страната, именития външен министър Едуард Шеварнадзе.
В Грузия одобряват Саакашвили със мощна обич, със мощна ненавист и с погнусата на допустимия избор. След като на президентските избори през 2004 година народът го избира за държавен глава с съвсем диктаторските 96,27%, той обръща страната с главата… нагоре. Изключително образованият правист (магистърски степени от Киев, Колумбийския университет в Ню Йорк, “Джордж Вашингтон ”, с дипломи от Хага, Флоренция) съумява да организира промени, каквито никой в света не е виждал в демократична страна. Само за една година той почисти корупцията в полицията, администрацията. Буквално сведе битовата престъпност до нула, нещо което не е се е случвало в никакъв случай в историята на Грузия. Интересен е неговият метод – нещо, за което напълно скоро ще прочетете в “Труд ”.
Строгият надзор в резултат на промените води до нарастване на бюджета на страната три пъти за малко време. От почти 6 милиарда $ през 2004-а, той става близо 18 милиарда Бързият триумф и славата води и до началото на падението на Саакашвили.
Увлечен от концепцията да се разправи с “несправедливата и престъпна приватизация ”- тук може бързо да създадем паралел с нашата политическа мисъл, администрацията на президента стартира да конфискува имущество и капитали под всевъзможен претекст. Благодарение на това годишно в хазната стартират да влизат към милиард $. Общо взето практиката е следната. Властта те упреква, че си придобил нелегално парцелите си и компаниите си. Имаш два пътя – затвор или непринудено да ги прехвърлиш на страната. Мнозина избират пандиза.
Проблемът идва, когато зад решетките попадат стотици почтени хора, които не могат да се откажат от добитото с доста труд.
Краят настава, когато самозабравилият се Саакашвили стартира война с съветския президент Владимир Путин. Нарича го “джудже ”, декларира, че ще го опустоши, а най-после, измамен от американски съветници, въвлича Грузия във война с Русия. Следствието е трагично. Страната губи Цхинвалския регион, прочут повече като Северна Осетия, губи и Абхазия. Така както наподобява – дефинитивно. Русия не е по отстъпките и мирните контракти.
Днес Грузия търси Саакашвили за закононарушения от всевъзможен диаметър. Само преди десетина дни в Тбилиси беше предотвратен терористичен акт с апокалиптични размери. При интервенция на полицията бяха премахнати трима терористи, а един беше хванат. Сред убитите най-вероятно е Ахмед Чатаев, едноръкият водач на “Ислямска страна ” в Кавказ. Депутати и някогашни офицери от службите, като полк. Давид Макиашвили, някогашен покровител на Саакашвили, разкриват, че Чатаев е бил скъп сътрудник на някогашния президент.
Така или другояче Грузия не елементарни и положителните, и неприятните неща от наследството на Миша. Поради тази причина той няма грузинско поданство – отнето му е.
Днес той се пробва да присади революцията на розите на украинска територия. Украинската прокуратура също го гони и няма никакво подозрение, че това е и политически ход.
Ходовете на Украйна
Днес Украйна е сложена пред няколко крайни безнадеждни хода. Ако успее да вкара Саакашвили зад решетките и го екстрадира в Грузия, каквото е настояването на управляващите в Тбилиси, Миша ще процъфти, тъй като ще се трансформира в страдалец. Това ще е неприятен ход за Украйна, заради другите си проблеми – най-много с Донбас и Луганск. Ако Украйна го осъди и вкара в пандиза, политическият план на Миша също има огромно бъдеще, а това ще докара до извънредно отрицателни последици за днешното държавно управление в Киев. Може би най-хубавият вид за Порошенко е да изгонят Саакашвили в някоя европейска страна – надалеч от Майдана и надалеч от камерите пред Радата. Но това е Саакашвили, а Саакашвили в торба не стои.
Михаил Саакашвили, някогашен президент на Грузия, някогашен губернатор на Одеска област в Украйна, е единственият политик в света, който може да се забърка в сходен политически трилър, на който бяхме очевидци в средата на седмицата. Човек, който съчетава в себе си по едно и също време Че Гевара, Ескобар, Елцин и Тръмп, не стопира да се разхожда във водещите вести по света. А както видяхме и във вторник – по покривите, преследван от безпомощни специфични служители на реда на украинските служби.
Малко откакто беше издадена заповед от украинската прокуратура да бъде задържан, и преди да бъде притиснат в ъгъла, Миша, както всички го назовават в Грузия, съумя да се качи на покрива на кооперацията, в която живее в Киев. Призова на помощ своите последователи в града и след момент улицата пред дома му се трансформира в сцена на конфликти, при които силите на реда отстъпиха и освободиха Саакашвили. Подобно бягство на прочут човек май бяхме виждали само, когато колумбийската полиция преследваше печално известния наркобарон Пабло Ескобар, преди да го очисти.
Цял ден по-късно Миша дразнеше управляващите, като правеше конференция в Радата и какво ли още не.
Интересно е, че заповедта за арест на прокуратурата в Киев бе на основата на съмнения за връзки на Саакашвили с мафиотски кръгове, каквото и да значи това в една мощно подчинена на олигархиите страна. Точно противоположното, някогашният грузински президент подхвана война с досегашния си другар и покровител – президента на Украйна Петро Порошенко, поради олигархията.
Саакашвили наляво и надясно обявяваше по какъв начин ще изкорени до последния тумор олигархията в Грузия и Украйна.
Между другото в Грузия той съвсем го направи след Революцията на розите през 2003-а, когато с напън от улицата Миша съумя да смъкна последния човек на Съюз на съветските социалистически републики в страната, именития външен министър Едуард Шеварнадзе.
В Грузия одобряват Саакашвили със мощна обич, със мощна ненавист и с погнусата на допустимия избор. След като на президентските избори през 2004 година народът го избира за държавен глава с съвсем диктаторските 96,27%, той обръща страната с главата… нагоре. Изключително образованият правист (магистърски степени от Киев, Колумбийския университет в Ню Йорк, “Джордж Вашингтон ”, с дипломи от Хага, Флоренция) съумява да организира промени, каквито никой в света не е виждал в демократична страна. Само за една година той почисти корупцията в полицията, администрацията. Буквално сведе битовата престъпност до нула, нещо което не е се е случвало в никакъв случай в историята на Грузия. Интересен е неговият метод – нещо, за което напълно скоро ще прочетете в “Труд ”.
Строгият надзор в резултат на промените води до нарастване на бюджета на страната три пъти за малко време. От почти 6 милиарда $ през 2004-а, той става близо 18 милиарда Бързият триумф и славата води и до началото на падението на Саакашвили.
Увлечен от концепцията да се разправи с “несправедливата и престъпна приватизация ”- тук може бързо да създадем паралел с нашата политическа мисъл, администрацията на президента стартира да конфискува имущество и капитали под всевъзможен претекст. Благодарение на това годишно в хазната стартират да влизат към милиард $. Общо взето практиката е следната. Властта те упреква, че си придобил нелегално парцелите си и компаниите си. Имаш два пътя – затвор или непринудено да ги прехвърлиш на страната. Мнозина избират пандиза.
Проблемът идва, когато зад решетките попадат стотици почтени хора, които не могат да се откажат от добитото с доста труд.
Краят настава, когато самозабравилият се Саакашвили стартира война с съветския президент Владимир Путин. Нарича го “джудже ”, декларира, че ще го опустоши, а най-после, измамен от американски съветници, въвлича Грузия във война с Русия. Следствието е трагично. Страната губи Цхинвалския регион, прочут повече като Северна Осетия, губи и Абхазия. Така както наподобява – дефинитивно. Русия не е по отстъпките и мирните контракти.
Днес Грузия търси Саакашвили за закононарушения от всевъзможен диаметър. Само преди десетина дни в Тбилиси беше предотвратен терористичен акт с апокалиптични размери. При интервенция на полицията бяха премахнати трима терористи, а един беше хванат. Сред убитите най-вероятно е Ахмед Чатаев, едноръкият водач на “Ислямска страна ” в Кавказ. Депутати и някогашни офицери от службите, като полк. Давид Макиашвили, някогашен покровител на Саакашвили, разкриват, че Чатаев е бил скъп сътрудник на някогашния президент.
Така или другояче Грузия не елементарни и положителните, и неприятните неща от наследството на Миша. Поради тази причина той няма грузинско поданство – отнето му е.
Днес той се пробва да присади революцията на розите на украинска територия. Украинската прокуратура също го гони и няма никакво подозрение, че това е и политически ход.
Ходовете на Украйна
Днес Украйна е сложена пред няколко крайни безнадеждни хода. Ако успее да вкара Саакашвили зад решетките и го екстрадира в Грузия, каквото е настояването на управляващите в Тбилиси, Миша ще процъфти, тъй като ще се трансформира в страдалец. Това ще е неприятен ход за Украйна, заради другите си проблеми – най-много с Донбас и Луганск. Ако Украйна го осъди и вкара в пандиза, политическият план на Миша също има огромно бъдеще, а това ще докара до извънредно отрицателни последици за днешното държавно управление в Киев. Може би най-хубавият вид за Порошенко е да изгонят Саакашвили в някоя европейска страна – надалеч от Майдана и надалеч от камерите пред Радата. Но това е Саакашвили, а Саакашвили в торба не стои.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ