Конституционните съдии образуват дело за Истанбулската конвенция
От Конституционния съд единомислещо са решили да образуват дело за разглеждане всъщност дали Истанбулската спогодба подхожда на главния закон в Република България.
Искането за разглеждане в Конституционен съд бе импортирано с подписите на 75 депутати от ГЕРБ. То е съпроводено от постъпилите в Народното събрание позитивни и негативни мнения за документа.
За докладчик по конституционно дело № 3/2018 година е избран арбитър Анастас Анастасов, който е някогашен народен представител от ГЕРБ и някогашен зам.-председател на 41-то национално заседание.
Конституционните съдии са задължили Министерския съвет да им даде решението на кабинета за отдръпване на плана за ратификация на конвенцията. Магистратите са поискали и превода на документа, възложен на министрите.
В Конституционен съд ще прегледат мненията на държавни институции, представители на правосъдната власт, академични преподаватели и неправителствени организации. На базата на техните разбори, конституционните съдии ще преценяват дали документът подхожда на Конституцията.
Заради полюсните позиции към документа, в това число и в ръководещата коалиция, ГЕРБ реши, че единствено Конституционният съд може да даде най-обективната правна експертиза влиза ли той в несъгласие с главния закон. Към настояването депутатите са приложили и преписката за ратификацията в Народното събрание и осем отчета, написани през последните 4 години, с разбор и оценка на опциите за използването на конвенцията в българското право.
Междувременно обаче Министерският съвет изтегли плана за ратификацията на Истанбулската спогодба, с цел да има публично разискване. Това отдръпване сложи Конституционния съд в деликатна обстановка да реши дали това отдръпване може да е съображение да не се образува дело, или не.
Юристи считат, че въпреки ратификацията да е краткотрайно отсрочена, подписът на България под конвенцията остава.
Припомняме, Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), наричана още Истанбулска спогодба, е документ на Съвета на Европа по отношение на насилието над дами и домашното принуждение.
Конвенцията е препоръчана за сключване на 11 май 2011 година в Истанбул, Турция, и е в действие от 1 август 2014 година
На 21 април 2016 година Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е подписана от министъра на правораздаването във второто държавно управление на Бойко Борисов - Екатерина Захариева.
Припомняме, откакто ратификацията на Истанбулската спогодба мина през Министерски съвет и стигна до Народното събрание се развихри плевел спор освен в обществото, само че и измежду политическите партии.
Освен от Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ", от Българска социалистическа партия също се оповестиха срещу ратификацията, като дадоха поръчка и за образуване на референдум. Само няколко дни откакто обявиха това, социалистите обаче смениха въпроса.
Позицията на Българска социалистическа партия беше разкритикувана обаче от някогашния водач и в този момент ръководител на ПЕС Сергей Станишев. Да провежда референдум се закани и водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.
Президентът Румен Радев също се разгласи против ратификацията и я назова " зле написан закон ". /news.bg
Искането за разглеждане в Конституционен съд бе импортирано с подписите на 75 депутати от ГЕРБ. То е съпроводено от постъпилите в Народното събрание позитивни и негативни мнения за документа.
За докладчик по конституционно дело № 3/2018 година е избран арбитър Анастас Анастасов, който е някогашен народен представител от ГЕРБ и някогашен зам.-председател на 41-то национално заседание.
Конституционните съдии са задължили Министерския съвет да им даде решението на кабинета за отдръпване на плана за ратификация на конвенцията. Магистратите са поискали и превода на документа, възложен на министрите.
В Конституционен съд ще прегледат мненията на държавни институции, представители на правосъдната власт, академични преподаватели и неправителствени организации. На базата на техните разбори, конституционните съдии ще преценяват дали документът подхожда на Конституцията.
Заради полюсните позиции към документа, в това число и в ръководещата коалиция, ГЕРБ реши, че единствено Конституционният съд може да даде най-обективната правна експертиза влиза ли той в несъгласие с главния закон. Към настояването депутатите са приложили и преписката за ратификацията в Народното събрание и осем отчета, написани през последните 4 години, с разбор и оценка на опциите за използването на конвенцията в българското право.
Междувременно обаче Министерският съвет изтегли плана за ратификацията на Истанбулската спогодба, с цел да има публично разискване. Това отдръпване сложи Конституционния съд в деликатна обстановка да реши дали това отдръпване може да е съображение да не се образува дело, или не.
Юристи считат, че въпреки ратификацията да е краткотрайно отсрочена, подписът на България под конвенцията остава.
Припомняме, Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), наричана още Истанбулска спогодба, е документ на Съвета на Европа по отношение на насилието над дами и домашното принуждение.
Конвенцията е препоръчана за сключване на 11 май 2011 година в Истанбул, Турция, и е в действие от 1 август 2014 година
На 21 април 2016 година Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение е подписана от министъра на правораздаването във второто държавно управление на Бойко Борисов - Екатерина Захариева.
Припомняме, откакто ратификацията на Истанбулската спогодба мина през Министерски съвет и стигна до Народното събрание се развихри плевел спор освен в обществото, само че и измежду политическите партии.
Освен от Вътрешна македонска революционна организация и " Атака ", от Българска социалистическа партия също се оповестиха срещу ратификацията, като дадоха поръчка и за образуване на референдум. Само няколко дни откакто обявиха това, социалистите обаче смениха въпроса.
Позицията на Българска социалистическа партия беше разкритикувана обаче от някогашния водач и в този момент ръководител на ПЕС Сергей Станишев. Да провежда референдум се закани и водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов.
Президентът Румен Радев също се разгласи против ратификацията и я назова " зле написан закон ". /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ