От климатична гледна точка опазването на океаните е като изграждането

От климатична позиция опазването на океаните е като построяването на слънчеви панели и намаляването на колите по пътищата .

Промяната на климата извиква в мозъка ни облици на задушени от трафика градове и комини на електроцентрали или полярни мечки, изцапани от нефтени разливи.

Но постоянно забравяме за голямата мощ на естествени системи като океаните, които оказват помощ за поддържането на постоянен климат – а това значи, че не се грижим за тях толкоз добре, колкото би трябвало.

Независимо дали ще изберем да защитим или да ограбим океаните, ще извървим дълъг път, до момента в който разберем каква роля играят при измененията в климата, тъй че дано се задълбочим и да разберем по какъв начин всичко е взаимосвързано.

Здравите океани са невероятни в умеенето си да улавят въглеродния диоксид от въздуха и да го натрупват в дълбините си. Този развой стартира, когато дребни плаващи растения, наречени фитопланктон, гълтам въглеродния диоксид от въздуха, до момента в който порастват.

Едни животни, като крила да вземем за пример, ядат фитопланктон, други животни като китовете на собствен ред ядат крил. Така въглеродът се движи по хранителната верига, до момента в който животно не почине и потъне на дъното на морето. (За страдание кръговратът на живота не постоянно включва сладки лъвчета).

Въпреки че е незабележим с просто око и евентуално в никакъв случай няма да взе участие в голям брой филми на „ Дисни “, силата на фитопланктона е в неговия брой. В международен мащаб той поглъща милиарди тонове CO2 всяка година – това е голям дял от нашите излъчвания, обработени с помощта на океаните. И защото здравите океани поддържат повече живот, основаването на морски и океански резервати може да помогне за реализиране на оптимален резултат на усвояване на въглерод.

Това е единствено началото. CO2 естествено се разтваря в морска вода, като океанските течения го отнасят в дълбините, където се съхранява отвън атмосферата в дълготраен проект.

Тъй като процесът се реализира постепенно и на голяма повърхност, резултатът от упоритата работа на фитопланктона е по-труден за премерване. И защото в атмосферата към този момент има прекалено много въглерод, това основава проблеми на океанския живот, като прави морската вода по-кисела, тъй че не трябва да бързаме да честваме. Но няма подозрение, че океаните блокират голямо количество CO2, което в противоположен случай би основало проблеми в атмосферата.

Този развой е впечатляващ образец за това по какъв начин връзките сред климата и океаните са двупосочни: оправянето с изменението на климата е положително за океаните, а опазването на океаните е положително за климата.

Без тези течения и фитопланктона, който гълтам въглерод, светът би бил прекомерно парещ за обитаване. Не можем да приемем помощта им за даденост – в случай че естествените системи на океана се разпаднат (а ние към този момент ги избутахме прекомерно покрай ръба), те ще спрат да съхраняват въглерод и ще започнат да го освобождават и в този миг ще зародят всевъзможни проблеми.

Океаните всмукват големи количества топлота от атмосферата, поддържайки земята доста по-хладна, в сравнение с би била другояче. Учените считат, че повече от 90% от цялата спомагателна топлота, генерирана от изменението на климата, са гълтам от океаните.

Хората са били пощадени от големи премеждия посредством отбягване на засушавания и горещи талази, само че това не може да продължи постоянно – и си има цена. Добавянето на такова голямо количество топлота и въглерод към океанската система вече уврежда морските същества, предизвиква все по-мощни стихии, унищожава естествени чудеса като Големия бариерен риф и обърква други значими системи за поддържане на живота. И защото водата се уголемява при стопляне, то повече топлота значи по-високо равнище на морето, което заплашва ниско разположените острови и крайбрежни градове.

Ние се вълнуваме от ориста на китовете, костенурките, делфините и други диви животни – и несъмнено, това е задоволително добра причина да опазваме океаните сама по себе си – само че като знаем какъв брой доста океаните вършат, с цел да поддържат климата постоянен, това прави взаимната ни работа още по-важна.

Както съвсем всичко, обвързвано с околната среда, по този начин и историята на океаните и измененията в климата е пълнa с взаимовръзки и съвпадения, само че поуката от историята е ясна. За да опазим океаните, би трябвало да се оправим с измененията в климата. И с цел да се справим с измененията в климата, би трябвало да опазим океаните.

Да се захващаме за работа.

Малакай Чадуик е водещ на акцията за океаните на „ Грийнпийс “ – Англия.

Превод: Радина Огнянова; източник: Greenpeace.org