Пет култа на соца: Каквото хубаво имаме, е построено по времето на Тодор Живков? (СНИМКИ)
От известно време е съвременно да се приказва за социализма. Някои страдат по него, други го обругават. За мнозина това бяха щастливи години, представяни умилително със мемоари за първомайската лютеница „ Хорце “, шпековия колбас, завит в амбалажна хартия, нектара в бирени бутилки, картите за отмора от завода и детските лагери, дъвката „ Идеал “ и прочие, оповестява вестник „ Ретро “
Ето пет непреходни признака на това време:
Националният замък на културата
Мастодонтът Национален замък на културата продължава да краси столицата ни. НДК е най-големият технологически напреднал център за осъществяване на конференции, изложения и специфични събития в Югоизточна Европа. Истината е, че по този начин е и до през днешния ден и няма издигнат по-голям и съвременен. С цялостно съображение можем да кажем, че каквото хубаво имаме, то е издигнато при социализма, по времето на Тодор Живков.
НДК има осем етажа и три подземни равнища. Идеята за основаването му е на Людмила Живкова. Построен е върху повърхност от 18 300 кв. м и има размер 576 800 куб. метра. НДК е построен за по-малко от 4 години, макар че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12. Открит е през март 1981 година в чест на 1300-годишнината от основаването на българската страна.
Панелните блокове
И до през днешния ден българите всеобщо живеят в панелни блокове – характерен знак на социализма. Комшийката изпод прави запръжка с лук, съседът отляво работи с бормашината, Иванови от горния етаж си подвигат скандал, а детето в банята от първия етаж се скъсва да плаче – това е действителността в панелния блок и до през днешния ден. Но тогава бяхме по-задружни и можехме да си желаяме чаша захар от комшийката. Днес жителите на блокове даже не се познават. Първата панелка у нас е издигната в София през 1958 година в кв. „ Kрасна поляна “. И през днешния ден във всеки град има най-малко два квартала с бетонни постройки, които са с население колкото едно село.
“Мъжът и дамата. Интимно ”
По времето на соца нямаше дом в България, в чиято библиотека да не участва паметната книга на Зигфрид Шнабл „ Мъжът и дамата. Интимно “. Макар да бе поставена на по-горна етажерка в секцията и замаскирана, с цел да не я види детето. Това беше библията на половото образование и обучение в тези години. Сега на младите може да им е смешно, само че в ония години имаше някакъв морал и възпитание.
Детски ясли и кухня
Конфитюр, подсладен чай и шпеков колбас, лигавниците с избродираните на тях букви на имената на детето и групата му в съответната ясла – това е споменът за времето, когато в яслите и градините можеха да влязат безпроблемно всички деца. А не като в този момент родителите да си късат нервите, да чакат ред и да се подчиняват на безумни правила като точковата система. В детската кухня храните бяха здравословни и чисти и майките всеки ден ходеха да пълнят буркани за децата си.
Кренвиршите
Кренвиршите при социализма бяха всекидневие в менюто, защото изборът в магазина се ограничаваше с шпеков и хамбургски колбас „ кучешка наслада “, а луканка можеше да се вземе рядко или с връзки. Разликата сред тогава и в този момент обаче е, че едновремешните кренвирши бяха от месо. Сега са от сланина и още кой знае какво. 
