От известно време България живее в перманентен политически скандал. Ситуация,

От известно време България живее в непрестанен политически скандал. Ситуация, при която някои стойностни разкрития се редуват с злословия, дребно заяждане, взаимни обвинявания, изясняване на връзките през медиите, овехтяла изразителност от парламентарната естрада, статуси във фейсбук, оставки – някои признати, други – не, нерви, конференции на пожар, конгреси с отворен край и още, и още..., разяснява Таня Джоева в Епицентър.бг.
За резултата от изброеното дотук дава визия последното социологическо изследване на Маркет Линкс. Заглавията в медиите хванаха главната конспирация: разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е 3,4% (повечето избраха да я закръглят на близо 4%). Сондажът предлага обаче още редица данни и трендове, от които политическият хайлайф и партийните мозъчни тръстове би трябвало да са създали заключения. Ако не са, време е да ги създадат.
ГЕРБ, да вземем за пример, към този момент се приближава до границата на 20-те % поддръжка, което има значимо психическо значение. Ако поддръжката падне под тях, това ще е знак за сериозна рецесия на доверието в партията на Борисов. Очевидно, някои от разкритията на Българска социалистическа партия не удрят напълно на камък и не биват възприемани от публиката като „ подправени вести “.
Но и доверието към Българска социалистическа партия не скача автоматизирано на правилото „ едно разобличаване – един % повече “. Да критикуваш не е задоволително. Трябва да покажеш по какъв начин ще го направиш ти, в случай че си на мястото на подложените на критика. Корнелия Нинова подсказва рецептата „ промяна на модела “. Проблемът е, че няма да може да построи различен модел, до момента в който в нейната партия дрънкат оръжия.
Може би в тази обстановка гласоподавателите гледат към дребните партии? И това не е по този начин. Малките са в две категории – едните са в Народното събрание, другите – не. Но и двете категории към този момент стартират да „ потъват “ в социологическите изследвания. Гласът на извънпарламентарните мъчно се чува в огромната политическа врява. „ Воля “ е без облик, без идеология, която ту гласоподава с ръководещите, ту с опозицията. Критерият за решенията й остава изцяло неразбираем.
Две от парламентарните сили – Обединените патриоти и Движение за права и свободи, копират войната сред двете огромни. Дори единствено официално видяно аналогия има – едните са в ръководството, другите във властта. Но и тонът сред тях се изостри до прекаленост. От старта на държавното управление до момента Движението поредно оспорва наличието на националистите във властта. Остро и ултимативно бе поискана оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Но вместо да разколебае, това още по-здраво сплоти обединените към този момент патриоти. Нещо повече - скандалните изяви на вицепремиера към този момент са с добавена стойност от изрази като „ хлебарки “, „ ще ви стъпчем “ и други сходни, за които Комисията по парламентарна нравственос не смята за нужно да се самосезира.
Политическият хайлайф явно е изгубил всякаква мярка и възприятие за самоконтрол и саморефлексия.
Случващото се не е подчинено нито на политическа логичност, нито на ясни политически правила.
Ако би трябвало да обобщим шеговито, макар че надали на някого му е до смях, оставката на Делян Добрев не беше призната, тъй като Българска комунистическа партия преди десетилетия взривявала църкви...
Тази на Антон Тодоров беше гласувана, само че с неприкрито огорчение за загубата на толкоз скъп кадър, обезщетен с работно място в партийната централа.
Ако се върнем още по-назад, Лазар Влайков бе изключен (за следващ път!) от партията и бе остранен от председателското място на Общинския съвет в Септември откакто с оръжието му бе погубен човек (според сегашната версия). Но дали е още общинар, не знам. В уеб страницата на общината четем, че той продължава да е член на Общинския съвет, а против името му написа ГЕРБ.
Най-пресният случай е с оставката на здравния министър. Няма никакво подозрение, че проф. Николай Петров е извънреден доктор. С връзки или по шуробаджанашка линия в България може да станеш доста неща, само че няма по какъв начин да станеш доктор, който избавя човешки живот. Проблемите са в ехото на абсурда. В неговия отворен край. Самият проф. Петров и министър председателят Борисов реагираха бързо и по разпоредбите на положителното ръководство. Оттам нататък ръководещи да приказват за лобита, които го били отстранили, е контрапродуктивно. Лобита?! Кои са тези лобита, които отстрелват министрите на ГЕРБ регулярно? Те по-силни ли са от страната? Как по този начин страната е безсилна пред лобита, когато българското опазване на здравето е пред безспорен колапс? Когато коли за спешна помощ от Турция взимат български пациенти с онкологична диагноза? Когато голяма част от българските лекари и медицински сестри работят в чужбина, а останалите тук би трябвало да носят паникбутони?
Който е писал опорните точки на отбраната на ГЕРБ явно е в положително физическо здраве. Подчертавам – физическо.
В демокрацията в действителност има правила, които би трябвало да се съблюдават. В някои страни министър подава оставка, единствено тъй като различен му е платил билетите за спектакъл. Тук дебатът продължава с уточняване на сумата и за какво тъкмо служебното държавно управление тръгнало да разплита случая във ВМА. Това не е съществено.
Има правила, които за един политически хайлайф са наложителни.
Норма е също по този начин, че политиката е конфликт на хрумвания, не на лични стремежи.
Тук конфликт на хрумвания нормално няма, има кавги, които приключват с внушения, полупризната виновност, обиди към политическия конкурент, закани, закани. Или с прибързани и самодейни политически решения като конгрес на ГЕРБ да запишел категорично, че няма да прави коалиция с „ дивашката съпротива Българска социалистическа партия “.
Да го кажем напряко – не е редно ръководещата партия да привиква цяла конференция, тъй като се е обидила от Корнелия Нинова. Нормално е всяка партия да желае властта, без значение дали е най-голямата опозиционна мощ или занапред сяда да си пиша устава.
Перманентната скандалност в последна сметка ще докара до такава степен, че гласоподавателите ще създадат извода: във подправена страна – подправени вести. Ако към този момент не са го създали.
Тук е огромната заплаха. Освен рейтинга на политици и партии, социолозите регистрират и доверието към главните институции. А то, към множеството от тях, е пагубно или с негативни стойности. Трите изключения са президентство, войска, черква. На дъното са правосъдна система и парламент.
Само шест месеца откакто стартира работа Народното събрание има едвам 12% доверие. Същото Народно заседание, където текат сякаш огромните политически конфликти. Където парламентарни комисии вършат внушения за лобизъм и изправят българската военна авиация пред финала на нейното битие. (Впрочем, от целия поток на вести, който щедро залива българските жители, непознатите медии рядко открояват такива. С изключение на една напоследък – за отхвърли на военните летци от „ Граф Игнатиево “ да изпълнят образователните си полети.)
Политическият хайлайф, явно изгубил цел и посока, залага на събитието, че сега нямало политическа опция. Твърдение, което непрестанно усилва посредством медиите. Но в обстановка, при която жителите нямат доверие в главните институции на страната, опция постоянно ще се откри.
По-добра или по-лоша от сегашната е напълно обособен въпрос.